данъци

ЕК препоръчва промяна на данъчните структури

Страните в ЕС трябва да насърчат инвестициите, като в същото време преразпределят данъчното бреме по начин, който не пречи на ръст на заетостта и адресира проблема с неравенствата. Това са част от препоръките в доклада на Европейската комисия „Данъчни политики в ЕС”. Въпреки че Съюзът няма единна данъчна политика, с изключение на директивата за ДДС и минималните ставки за акцизите, напоследък се наблюдават опити за координари мерки срещу избягването на данъци и установяване на хармонизирани правила за облагане на печалбите на корпорациите. В тази светлина препоръките на комисията са важни.

Инвестициите се очаква да нарастват постепенно през 2016 и 2017 г., но остават под исторически устойчивите нива, се казва в доклада. За да се избегне обезкуражаване на инвеститорите и подкопаване на производителност, данъците трябва да са прости, стабилни и неутрални към различните форми на инвестиции и финансиране, а данъчната администрация трябва да е ефективна.

Данъците са един от факторите, които засягат решенията на компаниите. Изкривявания в данъчната система могат да се отразят на достъпа до финансиране и да обезкуражат инвеститорите в капитал, вместо в дълг.

Според комисията е налице уклон към дълговото финансиране, който е провокиран от данъчната система, която позволява да се приспадат платените лихви от подлежащата на облагане печалба, но няма подобно третиране на капитала. Асиметричното данъчно третиране на дълга води до ръст на задлъжнялостта, като се използва от някои мултинационални компании, за да намалят данъчното бреме. Това влияе на търсената възвращаемост на инвестициите в зависимост от това как са финансирани. Решаването на този проблем може да намали ефективната пределна данъчна ставка. България е сред страните, в които този ефект е най-слаб. Освен това се предлагат данъчни стимули за изследвания и иновации. България е на едно от последните места в това отношение.

Таргетирано намаление на данъка за уязвимите групи може да допринесе за увеличени нива на заетост, както и за намаляване на бедността и социалното изключване.

Данъчните съкращения могат да бъдат инструмент за достигане по-високи нива на заетост, в частност там, където високите разходи за труд обезкуражават наемането (проблем с търсенето на труд) или където стимулите за започване на работа са слаби  поради ниската заплата (проблем с предлагането на труд), твърди докладът на ЕК.

Намаляването на данъците върху труда може да бъде компенсирано от други данъци. Литературата показва, че корпоративните личните данъци имат силно негативно влияние върху растежа, докато данъците върху потреблението, в частност върху недвижимите имоти, са по-малко ограничаващи растежа. Пространството за промяна на данъците зависи от съществуващата данъчна структура. Високите нива на подоходно облагане, заедно с относително ниско данъчно бреме върху потреблението и имуществото показва, че има възможност за прехвърляне на данъци от труда. България обаче вече го е направила.

данъциДанъците също така играят роля в намаляване на неравенствата в доходите, смята ЕК. Европейският социален и икономически модел води до по-малки неравенства в сравнение с други развити икономики, например САЩ. Но все пак 23.7% от населението в ЕС е в риск от бедност или социално изключване.

Това включва широк набор от мерки – от осигуряване на публични стоки и социални разходи до начина на разпределяне на данъчната тежест между различните данъкоплатци. Не само подоходното облагане и социалните помощи, но и цялата структура на данъчната система играе роля (вкл. ДДС, имуществени данъци, прогресивност на личния подоходен данък) може да играе роля за намаляване на неравенствата. Осигуряването на ефективна прогресия на цялостното данъчно бреме според дохода на гражданите може да помогне за коригиране на неравенствата или поне да се спре увеличаването им.

Докладът посочва, че проблемът с неравенствата е силен в някои страни, в които няма преразпределителен ефект чрез данъците, като тук се откровят България и Латвия.

redistrДава се пример с Австрия, където е проведена данъчна реформа, която разширява прогресивната скала за облагане на гражданите до шест етажа и включва намаляване на личния данък за най-долната подоходна група и временно увеличаване за най-високите доходи, както по-високи данъци за капиталовия доход. Това е съпроводено с увеличаване на помощите за деца, намаляване на минималната месечна вноска за здравно осигуряване за самонаетите, увеличение на данъчни кредити за служителите, както и възстановяването на осигурителните вноски за тези с много ниско данъчно задължение.

Ефективната данъчна администрация не е свързана само с разходите за събиране на данъци (и времето и парите, които губи на данъкоплатците за това), но и с доверието към нея, се казва още в доклада. Разходите за спазване на законодателството имат отношение и към сивите практики.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *