Код: Сигурност

пазари

Трудно можехме да си представим по-критична година. Почти едновременно рухнаха 25-годишният баланс, осигуряващ световния ред след падането на комунизма, и доверието в институциите и финансовия сектор в България (не без връзка между двете). Незатихналите конфликти в Близкия изток и опасността от надуване на нов балон – поради самонадеяност и горещи пари, добавят основания за несигурност.

И у нас, почти забравен след годините приспивни твърдения за финансовата стабилност, рискът се завърна и придоби конкретни измерения след няколко дни на опашки пред офисите на Корпоративна ТБ и ПИБ. За някои това е ново усещане, но мнозинството българи си припомниха предишни кризи. Първите реакции бяха предвидими – левовете в евро и в имоти. Нарасна и интересът към инвестиции в чужбина, но там дебнат други опасности.

В тази публикация коментираме възможностите за инвестиране в сигурни активи, както и за застраховане срещу валутен и лихвен риск.

Опасни ли са инвестициите в България?

Годините след прехода познават и периоди на по-висока политическа нестабилност, но рядко е имало толкова високо ниво на неразумност сред хората, които вземат решения. Беше демонстрирано и изключително високо политическо недоверие помежду им. Това означава, че прогнозите не са подвластни на нормалната логика. Сценарии, които поначало са невъзможни, не трябва да се пренебрегват. По политически причини вече не можем да изключим напълно валутния риск. Българският финансов сектор и борсовият пазар са изложени на най-голяма несигурност. БФБ трудно ще се възстанови от спада през последните месеци, ако нараснат просрочените плащания (включително от държавата към бизнеса), инвеститорите продължат да напускат България, износът продължи да намалява, а безработицата се повиши.

Възможно е кризата да е краткосрочна и след изборите през октомври да бъде установено стабилно мнозинство. Доста страхове ще отпаднат, ако то заяви готовност за присъединяване към еврозоната. Тогава може да има добри възможни за покупка на активи, но сега предпазливостта не е излишна. Затова и много инвеститори възприеха позиция на изчакване или преминаха в евро.

Как да оценим риска навън?

Това е трудната част. Едно от затрудненията е свързано с различната природа на рисковете. През последните месеци е налице повишен геополитически риск – на първо място, заради събитията в Украйна и санкциите срещу Русия, които засягат страни като България, така и заради конфликтите в Близкия изток (атаките в Газа, продължаващата война в Сирия, напрежението в Либия и Ирак). Наред с това не е преминала опасността за развиващите се пазари. Китай, който трудно управлява забавянето на икономиката и рисковете пред банковия си сектор, допринася за несигурността на глобалните прогнози.

От друга страна стоят финансовите рискове, свързани с раздутите цени на активите, предстоящото затягане на паричната политика в САЩ и, обратно, курсът на ЕЦБ към понижаване на лихвите и насърчаване на кредитирането. Закъсалите периферни страни се върнаха на пазарите, но не може да се говори за край на кризата преди ноември, когато ЕЦБ ще разкрие състоянието на европейските банки.

Непосилно е да се преразкаже огромната литература по темата за рисковете. Добрата новина е, че след кризата от 2008 г. вече няколко институции започнаха да следят финансовите рискове и има богат набор от индикатори за финансова стабилност.

Два ценни ресурса за следене на рискове са базата данни на Лабораторията за волатилност на Нюйоркския университет, която се ръководи от Нобеловия лауреат Робърт Енгъл и индекса на Фед в Кливланд (само за САЩ). ЕЦБ, БМР и МВФ също публикуват индикатори за финансова стабилност.

Сега ли е моментът за покупка на имот?

Пазарът на жилищни имоти в България достигна дъното през зимата. Последните данни на НСИ показаха слаб ръст, а според данни от пазара през последните седмици търсенето е нараснало. Ако това е моментът, който сте чакали, той вероятно е настъпил. Но имотите не са безрискова инвестиция. Същите причини, които водят до намаляване на цените на акциите (например, политически риск и безработица) могат да подтиснат и цените на имотите, ако политическата криза се окаже продължителна и България се върне към рецесия.

Покупката на имоти с инвестиционна цел също така предполага да се оцени потенциалът за доходи от наеми и съпътстващите разходи. В някои сегменти, например, ваканционни имоти или търговски площи този потенциал не е висок. (Някои изчисления по отношение на жилищата – тук). Земята е по-сигурна инвестиция, най-вече заради гарантираните плащания на декар, които се предвижда да нараснат през следващите две години. Ниските цени на зърното тази година може да осигурят добра възможност за покупки (или инвестиция в АДСИЦ).

Имотите не са добра идея, ако няма възможност за диверсификация или хоризонтът на инвестицията е краткосрочен.

Покупката на имоти в чужбина носи доста повече рискове и е свързана с повече транзакционни разходи. Много страни показват явни признаци на прегряване, както показва проучване на МВФ.

Златото – спад до 1200 долара

Златото се смята за убежище, но през последните години видяхме, че статутът на убежище може да доведе и до надценяване на даден актив. То спечели от страховете за разводняване на долара, но затягането на паричната политика на Федералния резерв на САЩ доведе до отдръпване на интереса. Експертите смятат, че благородният метал има потенциал за допълнително понижение.

Goldman Sachs, които са един от основните играчи на пазарите на суровини, смятат, че златото ще поевтинее до 1050 долара за тройунция до края на годината. Но средната цена до 2017 г. ще бъде 1200 долара. BNP Paribas, макар да твърди, че заради политиката на Фед цената на златото ерозира поддържа прогноза за средна цена на метала тази година от 1255 долара, като смята, че то е добре подкрепено на 1200 долара. „Елана“ също предвижда спад на златото до 1200 щатски долара за тройунция тази година.  Експертите от Saxo Bank пък определят диапазон за ценовото движение на златото от 1185 – 1420 щатски долара за тройунция. Много инвестиционни банки съветват вместо това да се обърне внимание на редки метали като паладия, който поскъпва при напрежение в Русия.

Инвестиция в чужди ДЦК

Чуждестранните ДЦК са под силното влияние на промените в паричната политика на водещите централни банки. Така те отразяват не само фискалната стабилност на съответната държава, но и паричните стимули. Понижаването на лихвените проценти и особено политиката на количествени облекчения водят до ръст на цените на тези книжа, респективно понижаване на доходността им. Обратно, перспективата за затягане на паричната политика означава, че може да претърпите загуби. Паричната политика, разбира се, не засяга ценните книжа, които са купени с идеята да се държат до падеж – доходът по тях (лихва) е фиксиран. Но покупката на такива книжа от България е трудно за индивидуални инвеститори и е по-добре да се направи чрез борсово-търгувани фондове (вижте ETF в ДЦК). В такъв случай рискът от промяна на лихвите има значение.

С оглед на перспективите пред паричната политика, данъчния режим и защитата на инвеститорите е добре да се заложи на книжа от еврозоната или от държави, които следват политиката на ЕЦБ като Дания. С оглед на фискалните си показатели внимание заслужават скандинавските страни.

Ако има нещо гнило, търсете Дания (или Норвегия)

убежищеС тройното си А, Дания е сред страните с традиционно стабилни публични финанси и стабилен валутен курс. До нея се нареждат скандинавските държави, които поддържат бюджетите си в порядък, особено Норвегия. Не трябва да се забравя обаче, че някои от тях  – особено Финландия, може да пострадат от руската криза.

Останалите страни в ЕС, отличаващи се с ниски нива на бюджетен дефицит, са  Германия, Австрия и Холандия (въпреки фискалната експанзия през последните години и увеличения дълг).

Ако избирате експозиция към дадена страна, може да го правите чрез фондове или ETF, тъй като е по-лесно. Съществуват български договорни фондове, които инвестират в чуждестранни активи, освен това чрез отделни банки или инвестиционни посредници могат да се купят дялове от чужди фондове.

Валути – убежище

Конвенциалната мъдрост приема долара, швейцарския франк и японската йена като убежище. За японската йена обаче основанията са спорни (според МВФ). Скорошен доклад на „Морган Стенли“ твърди, че само доларът и йената са безспорни, а за развиващите се страни алтернативно убежище е и южнокорейския вон, докато британският паунд, макар и не традиционно убежище е на път да замести швейцарския франк.

От гледна точка на позицията на лева, важен е рискът на еврото. Влошаването на ситуацията в Русия се отразява неблагоприятно на единната валута, която може да се понижи до 1.31 долара за евро до края на годината. Следователно трябва да се търси и експозиция във валути, които не реагират (или печелят) от кризата в Русия.

Финансистът Аксел Мерк още от 2009 г. съветваше инвеститорите да се насочат към норвежката крона. Страната има траен бюджетен излишък и значителни резерви, благодарение на добива на петрол. Но има и съществен недостатък – ликвидност.

Ликвидността, тоест възможността бързо да си приберете парите, е една от характеристиките на валутите убежище. Останалите са нетните чуждестранни активи и суверенния рейтинг според „Морган Стенли“.

валути***

Доста неясноти ще отпаднат тази есен – след предсрочните парламентарни избори у нас и при очакван край на войната в Украйна. БНБ трябва да обяви решението си за КТБ. Възможно е ЕС да преразгледа санкциите срещу Русия в края на октомври. ЕЦБ ще обяви резултатите от стрес тестовете и вероятно ще стане по-ясна посоката на паричната политика на двете основни централни банки. Дотогава – стойте диверсифицирани и претегляйте внимателно новините.

Прочетете още – Няма 100% сигурност

Цените на всички активи може да се понижат и печалби не са гарантирани