Депутатите опитват да обуздаят частните арбитражи

Съдия

Депутати от различни парламентарни групи, начело с Данаил Кирилов, внесоха проект за промени в ГПК, насочени към регулиране на частните арбитражи.

През последната година зачестиха случаите на хора осъдени от тези частни съдилища, в които често заседават хора, които не са юристи, но чиито решения водят до изпълнителни дела срещу длъжници. До техните услуги обикновено прибягват монополистите, както и колекторските фирми.
Тези съдилища провараздават често без да има арбитражна клауза в договорите им, като понякога издават изпълнителен лист за погасени по давност дългове.

Често хората не са уведомени по съответния ред, че срещу тях е заведено дело, а отсъствието им се приема за съгласие с компетенетността на арбитража, въпреки че липсва арбитражно споразумения. Решенията се постановяват въз основа на доказателства, представени само от едната страна и дори без доказателства.

В България има 45 такива съдилища, като тяхното създаване е допустимо въз основа на стара, но изглежда преоткрита наскоро клауза от Закона за международния търговски арбитраж. Монополистите масово въведоха арбитражна клауза в типовите си договори, някои дори са създали собствени арбитражи.
Само едно от тези съдилища през миналата година е издало присъди по 100 000 дела.

Предложението на депутатите е арбитражните дела да не се водят срещу граждани. Законът за международния търговски арбитраж би следвало да регулира отношенията между търговци, е записано в мотивите.

Предлага се изключване изключване на потребителските спорове от обхвата на арбитража, освен ако страните не са се съгласили писмено и то след началото на спора.
Предвижда се още въвеждане на правила и регистър за арбитражните съдилища, изисквания към арбитрите (висше образование и 10 г. професионален стаж) и контрол върху дейността им. Въвежда се задължение всеки арбитражен съд да води архив (изглежда досега е нямало).

Закон, който не е закон

Министерството на икономиката, ръководено от Божидар Лукарски, е написало закон за иновациите, който има всички шансове да оглави класация за безполезното законадателство, ако такава бъде изготвена.

Краткият проект определя какво и иновация и видовете иновации, пожелава да има държавна политика за насърчаването им и поставя други хубави цели и накрая, обединява Агенцията за малки и средни предприятия и Българската агенция за инвестиции. Всъщност, това е единствената правна последица, която законът ще породи.  Изглежда в министерството са решили, че не е прилично или достатъчно ефектно просто да се поправят съществуващите закони, с които двете агенции са създадени.

Резултатът е проект, който повече прилича на курсова работа и има подобни „разпоредби“:

„Иновациите имат стратегическо значение за:
1. повишаване на конкурентоспособността на предприятията;
2. преодоляване на негативните последици от изменението на климата, от недостига на ресурси и от демографските промени;
3. осигуряване на интелигентен растеж на икономиката;
4. създаване на работни места;
5. осигуряване и развитие на ефективни връзки между образованието, науката и бизнеса за задоволяване потребностите на обществото.“

Или:

„При прилагане на този закон на всички нива, включително при планиране, програмиране, финансиране, наблюдение и оценка на мерките за подпомагане и насърчаване на иновациите се спазват принципите на предвидимост, прозрачност, равнопоставеност, съгласуваност, партньорство, отчетност, ефективност и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото.“

И най-хубавото за накрая:

„Всички мерки и дейности в подкрепа на иновациите се регулират от разпоредбите в този закон и са в съответствие с Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България“

Това ни кара да се замислим дали можем да се занимаваме с иновации, ако не сме се съобразили със закончето и стратегията.

Министърът на икономиката Божидар Лукарски е магистър по право и вероятно има отговор, но нека поясним за тези, които не са. Законите по принцип се създават, за да въведат общи правила, с които се уреждат трайно повтарящи се обществени отношения. Тези отношения се отнасят до широк кръг правни субекти. Не е закон нещо, което не съдържа правни норми, нито пък е закон разпоредба, която се издава ад хок – например, да се обединят две агенции. Малко повече респект към законодателството и „регулаторната намеса“ ще са от полза.