Безработицата спада по-бързо от ръста на заетите

Хора

Безработните лица са намалели по-бързо, отколкото предполага отчететеният от НСИ ръст на заетостта. Възможно обяснение са демографски процеси, както и ръстът на гастарбайтерите. Наетите лица по трудов договор освен това са се увеличили по-слабо отколкото е ръстът на заетите*, което сигнализира и за ръст на неформалната заетост и наемането по проекти.[textblock style=“1″]За четвърти пореден месец безработицата в страната намаля и през юли се понижи до 9.4%. В сравнение с юли 2014 г. регистрираните безработни са с 37 468 лица по-малко, което е най-голямото намаление за месеца от 2008 г. В бюрата по труда са регистрирани 309 781 безработни лица.

На работа през юли 2015 г. са постъпили общо 19 310 безработни (16571 постъпили на работа през миналия юли.), съобщиха още от Агенцията по заетостта. Подробните данни обаче са до юни, за същия период са и данните на НСИ за наетите лица.

[/textblock]

Регистрираните безработни лица намаляват през юни спрямо миналия юни с 35 551 души, показват данните на Агенцията за заетостта. Расте броят на постъпилите на работа през месеца, докато новорегистрираните безработни и отпадналите от регистрация са по-малко.

Работещите по трудов договор (наетите) през юни са с 10 200 повече в сравнение с юни 2014 г., твърди обаче НСИ. За сравнение, в края на първото тримесечие наетите лица бяха с 13 000 повече.

Според данните на НОИ, които са до април, броят на осигурените се е увеличил с 18 000 души спрямо същия месец на миналата година. Тук се включват освен наетите по трудов договор и около 200 хиляди самоосигуряващи се лица, както и земеделски производители.

Според Наблюдението на работната сила (НРС) броят на заетите през първото тримесечие се е увеличил с 55 700 души. От новите работни места близо 40 000 са заети от хора с висше образование. Почти половината от ръста на заетостта се дължи на новонаети работници на възраст от 45 до 54 години.

В НРС на НСИ данните за безработните също са само за първото тримесечие и те показват доста по-голямо намаление отколкото данните на АЗ – с 83.8 хиляди души до 349 хиляди. Като се има предвид, че тези данни се получават чрез анкети, то причините може да са спад на активно търсещите работа, увеличаване на гастарбайтерите или на временно заетите. По-голямото намаление на безработните по НРС спрямо регистрираните безработни може да се дължи и на повече хора, които поддържат регистрация в бюрата по труда заради различни програми.

Анализът на данните от НРС показва, че намалението на безработните е основно за сметка на младите, както и на лицата със средно и основно образование. Това разминаване може да се обясни с увеличаване на младите емигранти с по-ниско образование или изключването им от активно търсещите работа.

По-големият спад на безработните лица в сравнение ръста на заетите според НРС се изразява в намаление на работната сила като цяло (с 28 хиляди души за 12 месеца). Това е съпроводено и с намаление на лицата, които са извън работната сила (пенсионери, болни, обезкуражени). Причината за намаляването и на двата компонента е в демографията – само за една година, през 2014 г., лицата над 15 години са намалели с 45 хиляди.

Наетите са 2.3 милиона (юни), заетите според НРС са 2.95 млн. (март), а осигурените лица са 2.7 милиона, вкл. около 200 000 самоосигуряващи се и към 35 хиляди земеделски производители.

Къде се създават новите работни места?

Съпоставката на данните за заетите и наетите по сектори позволява да се тестват някои хипотези. Най-интересният извод е значителната роля на ИТ сектора в осигуряването на работни места. Той е отговорен за ръст на заетостта с 12 хиляди души, включително около 6 хиляди нови работни места по трудов договор. Разликата вероятно се дължи на носъздадена заетост, свързана с проекти на самонаети лица. (Прочети за гиг икономиката)

Подобна хипотеза е валидна и за ръста на заетите в сферата на финансите и застраховането, където доста хора работят като агенти към компании за бързи кредити или застрахователни дружества.

Промишлеността е имала значителна роля за новите работни места към март, а през юни (според данните за наетите) сериозен принос имат строителството и селското стопанство.

По-големият ръст на заетите в промишлеността, селското стопанство и транспорта спрямо наетите официално може да се дължи на неформална заетост или временни договори.заети* Заетите включват наети, работодатели, самонаети и неплатени семейни работници

Производителността пада за първи път от 2009 г.

Промишленост

Заетостта се увеличава, а производителността на труда намалява, съобщи НСИ. Селското стопанство и с най-голям принос за увеличаването на заетостта и БВП на годишна база.

Производителност

През второто тримесечие на 2013 г. БВП на един зает намалява с 0.9% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това е първо намаление на показателя от кризисната 2009 г. През първото тримесечие производителността нарасна с 2.5%.

На едно заето лице се падат 5 517.4 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 13.2 лв. БВП за един отработен час. През същото тримесечие на миналата година произведеният БВП по текущи цени е бил 5 500.6 лева на зает. Намалението на производителността се отнася до т. нар. физически обем, тоест предполагаемият процент на инфлация, заложен при изчисляването на БВП е 1.1 процента.

Равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор – 6 148.1 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 14.3 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 792 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 11.5 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 1 434.9 лв. БДС на един зает и 3.6 лв. за един отработен човекочас.
Брутната добавена стойност средно на един зает през второто тримесечие на 2013 г. реално намалява с 0.3% (разликата са т. нар. корективи).

Намаляването на производителността съответства на по-умерения ръст на заплатите, отчетен наскоро.

Заетост

По предварителни данни през второто тримесечие на 2013 г. заетите лица в икономиката са 3 515.8 хиляди. Спрямо същото тримесечие на миналата година тя нараства с 24 хиляди души, а в селското стопанство увеличението е с 37 хил. души. В промишлеността са съкратени 12 000 работни места, но широкият сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ добавя 14 хиляди.

По-интересна е съпоставката с 2008 г. Данните показват, че кризата е съкратила 375 000 работни места, в това число – 95 000 в селското стопанство, 165 000 в промишлеността и 111 хиляди в строителството. Държавната администрация е освободила над 50 000 души. С най-голям положителен принос към заетостта са професионалните дейности – почти 30 000 нови работни места, следвани от финансите и ИТ.

БВП

НСИ публикува днес и официални данни за БВП през второто тримесечие, които потвърдиха експресните оценки за спад от 0.1% спрямо предишното тримесечие и ръст от 0.2% на годишна база. Но новите данни добавиха детайли.
От тях става ясно, че приносът за годишния ръст е най-вече на аграрния сектор – увеличение с 6.2%. Растат също професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – 2.7%, създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – 2.6%, финансови и застрахователни дейности – 2.0%, промишлен сектор – 1.4%, държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа – 0.8%, и търговия – 0.6%.
По отношение на компонентите на крайното използване принос за регистрирания положителен икономически растеж има колективното потребление с 2.6%. Индивидуалното крайно потребление бележи спад спрямо съответното тримесечие на предходната година с 1.3%. Бруто образуването на основен капитал нараства с 1.4% (но спада на тримесечна база). Външната търговия със стоки и услуги има положителен принос на годишна база и малък принос за спада на БВП през второто тримесечие спрямо първото.