Доларът и медта поевтиняха рекордно

Евро

Доларът падна до рекордно ниско ниво, а златото поскъпна до шестмесечен връх през седмицата. Най-голямо понижение – с близо 5% на седмична база, отбеляза медта. Напрежението на световните борси се усети за първи у нас. БФБ продължи да расте в началото на седмицата, но в петък записа сериозен спад. В понеделник излишъкът на свободен ресурс доведе до свръхтърсене на поредния аукцион на ДЦК.

Еврото поскъпна спрямо долара в петък, но остана под върха от четвъртък – 1.3966, 30-месечен рекорд. Президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че силното евро натиска инфлацията в еврозоната. Драги за първи път демонстрира загриженост, че скъпото евро може да подкопае възстановяването на еврозоната. Ето защо ЕЦБ е готова за допълнителни нестандартни мерки на паричната политика с цел предпазване от евентуални непредвидени ситуации и остава в готовност да предприеме по-нататъшни решителни действия, ако това е необходимо, добави той в своя реч във Виена на 13 март. Според пазарните участници поскъпването на еврото преди това до голяма степен се дължеше на решението на ЕЦБ да не променя паричната си политика миналата седмица.

Рязкото забавяне на ръста в Китай натежа над цените на акциите и суровините, а напрежението в Украйна свърши останалото. Япония отчете по-бавен ръст на икономиката през четвъртото тримесечие от първоначалните оценки (0.7% вместо 1% на годишна база). Данните от САЩ бяха смесени. Търговията на дребно нарасна, но производствените цени и потребителското доверие се понижиха.

Индустриалното производство в Китай нарасна с 9.7% през януари и февруари, под очакваните 9.5 процента, което е и забавяне спрямо отчетените през декември 9.7 на сто. Това е най-бавният ръст в Китай от 2009 г. Очаква се ръстът през първото тримесечие да бъде под миналогодишните 7.7 процента, тъй като индустрията е основният двигател на ръста на БВП. Продажбите на дребно понижиха темпа си на растеж от 13.6% на годишна база през декември на 11.8%. Износът на Китай през февруари намаля с 18.1% спрямо година по-рано. Ниската инфлация (2% на годишна база през февруари) позволява на правителството да приложи стимули.

В четвъртък премиерът на Китай Ли Къцян предупреди, че икономиката е изправена пред сериозни предизвикателства през 2014 г. Опасенията се добавиха към страховете, предизвикани от първия дефолт по местни облигации.

В Китай централната банка обяви в събота разширяване на валутния коридор на юана, което ще позволи на валутата да се колебае в рамките на 2% от двете страни на курса, обявяван всеки ден от банката. Мярката не е голяма изненада, но е поредна стъпка към свободно плаване на валутата, на фона на тревоги за потенциално забавяне на икономиката и кредитна криза. Пекин насочва йана надолу от началото на годината. Според анализатори Китай иска да обезкуражи спекулантите, които разчитат на кери трейд – продажбата на валута с ниски лихви (долара) и покупка на високодоходни валути като юана. Скъпият юан прави износа на Китай по-скъп, а потокът от чуждестранни финансови потоци повишава цените на активите и поражда опасения от имотен балон.

Според Блумбърг юанът вече е една от най-лошите валути за кери трейд. Китайската валута поскъпна с 30% спрямо долара след ревалвацията през 2005 г. Но от началото на тази година тя е паднала с 1.6%, като в петък завърши на 6.15 юана за долар.

Отслабването на юана бе свързано с рязкото поевтиняване на цените на медта – над 13 на сто от началото на годината.

Оценките показват, че 60% запасите на мед в Китай се използват като търговско обезпечение и търговците се опасяват за масирана ликвидация. С годините стойността на медта надхвърли използването й като индустриален метал, коментират от Saxo Bank пред Маркет Уоч. Спадът на цената има пряка връзка със скорошния ход на Пекин да отслаби валутата си, за да обезкуражи т. нар. кери трейд, което водеше юана нагоре въпреки обезценяването на валутите на останалите развиващи се страни. След овладяването на тези операции, бяха освободени големи позиции в мед, което удря тези, които използват мед като обезпечение. Спадът на търсенето на мед по време на китайската Лунна Нова Година е било по-изразено през тази година в сравнение с миналата, твърдят от Barclays, но се очаква постепенно подобряване на търсенето през пиковия сезон през второто тримесечие.

Йената нарасна спрямо долара и еврото в петък в резултат на търсенето на убежище заради напрежението в Украйна и забавянето на китайската икономика. Доларът достигна двуседмично дъно спрямо японската валута при 101.34.

Традиционното убежище – швейцарският франк, също поскъпна спрямо долара, като курсът на щатската валута се понижи до най-ниско ниво от октомври 2011 г. – 0.8698 франка.

Резервната банка на Нова Зеландия повиши лихвите до 2.75%, а NZD/USD достигна 10-месечен връх от 0.86 долара в четвъртък. През следващата седмица вниманието ще бъде приковано върху политическите рискове, както и върху заседанието на Федералния резерв, който ще обяви икономическите си прогнози.

Напрежението в Украйна продължава да тегне над пазарите на зърно. Пшеницата реколта 2013 г. достигна 205.00 €/ т, юлска доставка, стандартно качество, франко Руан, а на борсата в Париж с доставка май – 211 евро. Царевицата с доставка в Бордо поскъпна до 180 евро.  По данни на Агрител износът от черноморските пристанища остава активен. Но турските купувачи са се отказали да купуват от Украйна заради политическите рискове.

Ръстът на златото от началото на годината достига 14.5%. Цената за тройунция надмина1380 долара в Ню Йорк, повишение с 3% за седмица. Среброто поскъпна с 2.3 на сто.

Доходността на американските и германските  ДЦК се понижи заради бягството от риск.

Забавянето в Китай и напрежението в Украйна имаха взаимноуравновесяващо се въздействие върху цените на петрола.

У нас SOFIX се понижи с 2.6% в петък и спадна с 1.16 на сто на седмична база. Корекцията бе подсилена от напрежението на световните пазари и политическата несигурност. Най-силно поевтиняха ЦКБ и свързани с него дружества, „Булгартабак“, „Неохим“, „Стара планина Холд“ и дъщерното му дружество „М+С Хидравлик”. Поскъпнаха ПИБ, „Албена” и, макар и слабо, „Монбат” и „Софарма”. На тази база не може да се твърди, че пониженията отразяват предимно преценка за последиците от евентуални санкции срещу Русия.