Кабинетът разпредели 500 млн. лева за стадиони и улици

ПИП

Правителството разпредели 499 345 000 лв. от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ за проекти на общините и министерствата за благоустройство на общините и с цел осигуряване на заетост“. Това съобщи министърът на финансите Петър Чобанов след заседанието на МС, на което беше приетото Постановление за одобряване на списъка на одобрените проекти.[textblock style=“4″]Някои от по-интересните проекти
Спортна зала, Гоце Делчев – 3.5 млн. лева
Многофункционален спортен, конгресен и бизнесцентър Арена Бургас, 1 част – 5 млн. лева
Реконструкция зала „Конгресна”, Варна – 4.5 млн. лева
Реконструкция стадион „Ивайло”, В. Търново – 2.48 млн. лева
Основен ремонт на улична мрежа, Враца – 7 млн. лева
Многофункционална спортна зала Марек, Дупница – 4.5 млн. лева
Акрополът на Пауталия, Кюстендил – 5 млн. лева
Център за долекуване, Кюстендил – 2.5 млн. лева
Реновиране градската среда в Пазарджик – 3.7 млн. лева
Реконструкция градски площад, улична мрежа, тротоари и осветление, Генерал Тошево – 3.75 млн. лева.
Изграждане спортна зала в Плевен – 2 млн. лева
Изграждане на професионално училище по земеделие в с. Маноле – 5 млн. лева
Реконструкция и модернизация на стадион „Лудогорец Арена“, гр. Разград – 3 млн. лева
Самостоятелен подземен паркинг в трите подземни етажа на Търговско-развлекателен център, Русе – 7 млн. лева
Път от Неделино до Комутини, Гърция – 2 млн. лева
Спортен комплекс в Смолян, вкл. доизграждане на стадион – 5 млн. лева
Шест детски градини в София – 6 млн. лева
Парк за отдих, Стара Загора – 4 млн. лева
Пречиствателна станция, Шумен – 3.5 млн. лева
Път Миролюбово – Каблешково – Ахелой, 29 км – 4 млн. лв.
Ремонт на път Силистра – Добрич, 6.7 см – 4.15 млн. лева
Рехабилитация на път Джурово – Етрополе – Златица – Пирдоп – 5 млн. лв.
МТИТС- Проектиране на “Интермодален терминал „Варна“ – 15 млн. лева
[/textblock]

Някои от одобрените проекти будят изумление. Например село Люблен, община Опака с 538 жители получава близо 1.8 млн. лева за ремонт на улици. За сравнение много други общини смятат да реконструират улици в няколко селища за около 1 млн. лева. Най-скъпите проекти са за нови спортни зали и ремонт на стадиони, включително 3 млн. лева за известния „Лудогорец Арена“, показва справката. Отделно спортното министерство си е извоювало 20 млн. лева за спортни обекти.

Финансовият ресурс е разпределен за проекти по сектори – за ВиК и управление на отпадъците – 78,3 млн. лв.; за транспортна инфраструктура – 104,6 млн. лв.; за социална инфраструктура – 197,5 млн. лв., в това число за училища и детски градини – 25 млн. лв., за висши училища 15,7 млн. лв., за здравеопазване 27 млн. лв., за спортни зали и съоръжения – 62 млн. лв. и за други сектори 119 млн. лева. Общо за благоустройството на малките населени места са разпределени 112 млн. лева.

Около 50 млн. лв. са за рехабилитация на второкласна и третокласна пътна инфраструктура, за което от години не са отделяни средства.

От министерствата най-много пари получава правосъдието – 30 млн. лева за подобряване на работната среда на съдилищата. МОСВ е предложило проекти за управление на речните басейни и третирането на отпадъците. Министерството на регионалното развитие получава 20 млн. лева за проблема, свързан с безводието на някои общини. Министерство на здравеопазването получава 12 млн. лева за Спешна помощ и още 12 млн. лв. за Националната здравно-информационна система. За МОН са насочени ресурси от Програмата за изграждане на инфраструктура на четири университета и един колеж. Тук прави впечатление, че УНСС получава почти 5 млн. лв. за подобряване на сигурността на една сграда, докато Медицинският университет в Плевен смята да изгради изцяло нова сграда на факултета по фармация за по-малко пари – 3.8 млн. лева.

Общините представиха 1100 проектни предложения, от които са удовлетворени 392 проекта. Министерствата са дали 16 заявки, от които са удовлетворени 13. С постановлението се определя одобрените проекти да получат авансово 30% от сумата на проекта, а последващите плащания да се извършат на база на представени разходооправдателни документи от бенефициентите.