Защо Русия удари вноса на храни и кой ще пострада

храни

Ограниченията за вноса на храни и селскостопански стоки, въведени от Русия, са само първа стъпка към търговска война с ЕС. Мнозина очакваха Москва да въведе ограничения за доставките на редки метали или други стратегически стоки. Руският премиер Дмитрий Медведев потвърди, че се обсъждат и ограничения за полетите над Русия.

Ефектът от ограничения на вноса на храни е видим веднага и от всички, но това не е мярката, която ще събори ЕС.

Мащаби на забраната

Храните и селскостопанските стоки заемат около 14% от целия внос на Русия, което е 43 млрд. долара през 2013 г.

През 2013 г. ЕС е изнесъл за Русия храни на обща стойност 10.5 млрд. евро. Русия е вторият по значение експортен пазар за ЕС след САЩ. Този износ позволява да се балансира огромното отрицателно салдо в търговията с Русия.

Все пак храните отдавна не са център на международната търговия. Делът на продоволствения износ за Русия в общия експорт на ЕС е само 0.6 на сто. Делът на храните в износа на ЕС за Русия е 8.5 на сто.

По оценки на Райфайзен забраненият внос е на стойност 10 млрд. долара или една четвърт. Това също така е 3% от общото потребление на храни в Русия.

Тоест хранителната промишленост и селското стопанство не са най-значимият отрасъл.

Защо храните бяха първи?

Москва изглежда не се ръководи само от щетите, които санкциите биха нанесли, но и от това кого ще ударят те най-напред. Най-засегнати ще бъдат европейските фермери, а това е една от най-уязвимите и политически влиятелни групи в Европа. В почти всяка страна от ЕС селското стопанство осигурява голям дял от заетостта – много по-висок от дела му в БВП, пише slon.ru. Вълните на недоволство ще ударят стотици хиляди гръцки и португалски селяни. Второ, в селското стопанство е трудно да се пренастроиш при промяна на пазара. Дори, за да се промени видът на земеделската продукция са нужни години. Затова фермерите в ЕС са добре организирани и имат богат опит с протестите.

Москва изглежда търси точно този ефект. Именно заради високата обществена чувствителност ЕС вече две десетилетия не може да реформира селскостопанската си политика, която гълта половината средства от единния европейски бюджет.

Целта на Русия е да се възползва от трудностите на аграрния сектор на ЕС и да се опита да внесе раздор в единната позиция на Съюза. Например страните в Южна Европа и досега не бяха ентусиазирани по въпроса за санкциите срещу Русия. Сега те са изправени пред загуби

Гръцките фермери вече са притеснени за продукцията си и медиите съобщават, че например цените цените на нектарините са падни до 8 евроцента при себестойност от 18 евроцента. Министерството на селскостопанското развитие съобщи, че делът на аграрната продукция достига 42% от гръцкия износ за Русия. Миналата година южната ни съседка е доставила в Русия продукция за 406 млн. евро, съобщава РИА „Новости“.

От вътрешна гледна точка Кремъл разчита на пропагандна война и патриотична мобилизация. Руските държавни медии вече обясняват, че забраната засяга само луксозните стоки. Това може да сработи, но за кратко, тъй като руските граждани отдавна са отвикнали от дефицита на храни.

Кои стоки са засегнати

Данните за търговията не дават пълна представа за степента на рискове за Русия във връзка със забраните.

Основният ефект е ръстът на инфлацията чрез поскъпване на храните, смята Райфайзен. Зависимостта на Русия от внос е различна в отделните сегменти. Страната сама си произвежда зърно, захар, растителни мазнини и картофи, но разчита на внос на месо, млечни продукти и особено на плодове и зеленчуци.

За да се оценят по-точно мащабите на потенциалните инфлационни рискове, Райфайзен прави оценка по отделни категории стоки. Дори умерен шок в предлагането на плодове и зеленчуци през първото тримесечие доведе до ръст на цените на плодовете с 16%, два пъти повече от обикновено. При месото и месните продукти и без това има повишен инфлационен фон – бяха въведени ограничения още в началото на годината (забрана за внос на свинско от ЕС), което доведе до ръст на цените. В резултат преди новите забрани цените на месото растат с изпреварващи темпове – с 8.85% през първото полугодие на 2014 г. при спад в края на 2013 г. Русия осигурява от внос 26% от потреблението на месо и 80% от плодовете. За млякото и зеленчуците дяловете са съответно 24% и 18%.

Според UBS за около 8.5 млрд. долара са стоките, които попадат под забраната, като най-засегнат е вносът на плодове  и ядки – 6.4 млрд. долара, но само една трета идва от страни, за които се отнася забраната. Русия също така е внесла риба и морски продукти за 2.9 млрд. долара, от които санкционираните страни дават 60%. Най-голяма зависимост от внос има при  месото (62%)

Така по данни на швейцарската банка най-трудно е осигуряването на търсенето при рибата, където могат да бъдат блокирани 30% от доставките, при млечните продукти – 29%, а при месото – 15-16%

Рискове за инфлацията

Не е ясно колко бързо и на каква цена Русия ще осигури алтернативни доставки на храни (от Бразилия, Аржентина, Турция и т.н.). Алтернативните доставки са свързани и с допълнителни транспортни разходи.

Райфайзен прави две оценка за резултата от забраните – максимален ефект и втори сценарий, при който този ефект е ограничен от мерки за сдържане на ръста на цените (затягане на монетарната политика, замяна на вноса и т.н.). Максималният ефект от забраната на вноса може да достигне 3 процентни пункта. При по-реалистичния сценарий инфлацията ще се увеличи с 1.5 на сто, тоест до около 7.5 на сто.

Според UBS ръстът на цените през следващите шест месеца ще достигне 10% при тези стоки, при които бъдат засегнати над 10% от доставките, съответно 20%, ако бъдат засегнати 20% от доставките и повече.

Прочетете още – Ефектът от забраната върху България е малък

Може ли да се заобиколи забраната?

Съществуват рискове забраната за внос на европейски стоки да бъде заобиколена, ако товарите минат през Беларус, която е в митнически съюз с Русия. Владимир Путин e говорr. с президентите на Беларус и Казахстан, като е настоял за координация в рамките на митническия съюз. За разлика от Лукашенко, който е обещал „прозрачност“, екипът на Нурсултан Назърбаев коментира, че санкциите са едностранна мярка на Русия и не предполагат въвличане на другите страни от митническия съюз, съобщава „Ведомости“. Москва твърди, че следи за страната на произход на стоките, които идват през Беларус.

На среща в министерството на промишлеността и търговията на Русия с търговци са поставили въпроса за стокити на път. Преди при подобни санкции руските митници са пропускали стоката, натоварена преди въвеждане на санкциите, но сега не се знае какво ще стане.