Ще попарят ли Украйна и ДКЕВР зелените кълнове на оживлението

зелени

Дали неяснотата около доставките на електричество и проблемите на НЕК, от една страна, и кризата в Украйна могат да попарят първите признаци на оживление на българската икономика. Българската фондова борса, доскоро най-убедителният изпреварващ индикатор, сочещ оттласкване от дъното, препърпя първата си сериозна корекция тази седмица. В петък тя си пое дъх, но съмненията, че стагнацията може да се завърне, вече са налице.
Точно преди пет години метафората за зелените кълнове бе най-дискутирана в САЩ след едно изказване на Бен Бернанке. Американската икономика (най-вече Уолстрийт) наистина се оттласна от дъното, въпреки многото съмнения по онова време. Да, ръстът остана слаб, включително поради структурни причини, но важното е, че първите сигнали се оказаха точни.

Надеждата за зелените кълнове разчита основно на т. нар. водещи индикатори: това са показателите, които предсказват накъде ще поемат БВП или икономиката. Движението на борсите масово е прието за такъв индикатор. Останалите са строителните разрешителни, поръчките, новите молби за безработица (за разлика от процента на безработица, който е изоставащ индикатор), както и някои показатели, свързани с финансите. У нас последните добри данни за икономиката, например, за безработицата през февруари, бяха свързани с изоставащи индикатори.

индикаториОт началото на годината БФБ се повиши с 18% и корекцията беше очаквана. Още повече, че нашите акции дълго време не отразяваха украинската криза и ставащото на световните борси. Според брокери, за задълбочаването на спада, започнал миналия петък, е допринесла и несигурността след решението на ДКЕВР да заплаши трите енергоснабдителни дружества с отнемане на лицензи. В петък, когато липсата на икономически санкции срещу Русия и добри данни донесоха облекчение на пазарите, БФБ възстанови част от загубите. Корекцията все пак върна P/E на компаниите в Софикс под 11. Макар това да не е много високо ниво, то е знак за известно задържане на бързия ръст от началото на годината. Така че може би е време да преразгледаме първоначалните оценки.

Оптимизмът у нас се дължеше на няколко показателя и, на първо място, на продължаващия поне доскоро ръст на износа и надеждата, че възстановяването на ЕС ще продължи да тласка този показател нагоре.

Данните за януари попариха тази надежда. Износът се понижи с 11%, като причините за това се разпределиха между спада на развиващите се пазари и Китай, девалвацията на валути като турската лира и, в по-малка степен – намаляване на фиктивния износ. Като се имат предвид проблемите на китайската икономика и ударът върху суровинните пазари, където цените на медта тази седмица достигнаха петгодишно дъно, данните за февруари също могат да покажат спад.

Българската икономика обаче е изправена пред потенциално по-голяма спирачка поради с напрежението в Украйна и перспективата за санкции срещу Русия. Макар и да имат общ генезис, двете трябва да се разглеждат отделно.

Вероятността от икономически санкции срещу Русия засега не е голяма. ЕС не е единен по въпроса, дори САЩ има какво да губят. Оттук до изборите през май ще наблюдаваме постепенно разширяване на черните списъци. От друга страна, дори само заплахата за визови ограничения и за обикновените руснаци е достатъчна, за да ги извади от имотния и туристическия пазар у нас. При това още не знаем какво ще поиска Владимир Путин от руските компании в ЕС като ответна мярка.
Но дори Русия да не прави нищо и да няма нова ескалация на напрежение, бъдещето на Украйна е мрачно. Централната власт е слаба, валутните резерви намаляват, разединението расте. Българските фирми, които досега са разчитали да продават там (в това число някои компании, които се търгуват на борсата) и тези, които внасят въглища, руди и метали от Украйна ще бъдат засегнати от несигурността на доставките и неплатежоспособността на клиентите. Износителите за Украйна и за Русия ще срещнат трудности и поради вероятното ново обезценяване на рублата и гривната. Дори при най-благоприятният вариант, подкрепен от споразумението на Украйна с ЕС, тези краткосрочни рискове не могат да бъдат елиминирани.

Трябва да се признае, че сценариите, свързани с развитието на украинската криза, са с висока степен на несигурност, което лишава от сериозност всяка категорична прогноза. И може би напрежението след референдума в Крим нямаше да се достатъчно, за да понижи доверието на инвеститорите (за потребителите още нямаме индикатор).

Но тогава дойде решението на ДКЕВР да поиска лицензите на ЕРП. Въпреки че до крайни мерки почти сигурно няма да се стигне, то смути бизнеса по две причини. Първата е, че зад него изглежда прозира влошеното още повече състояние на НЕК, която освен останалите й проблеми е изправена и пред иска на „Атомстройекспорт”. Втората и по-важна причина е, че това решение е демонстрация за вредите, които донася непоследователната политика на ДКЕВР. До натрупването на взаимни задължения и взаимни претенции се стигна поради непризнаване на разходи от ДКЕВР и последващо включване на част от заявените суми, платени на ВЕИ, в следващ период. Тъй като през август беше много важно да се изпълни политическата поръчка за понижение на цената за битовите потребители, ДКЕВР не извърши компенсиране за разходите на ЕРП, натрупани до юни 2012 г. Това е в основата на спора сега. НЕК също има признати, но некомпенсирани разходи за повече от 100 млн. лева. Когато ВАС отмени действащата от септември 2012 г. схема за компенсации, се добавиха още претенции. Сега ДКЕВР се опитва да оправи тази каша с нова методика, неясно заявление за бъдещи компенсации чрез повишаване на цената на тока и заплахи за отнемане на лиценз. И това не е всичко. Предстои да се отмени част от решениието за преференциални цени от 2012 г. (това е на практика сигурно, защото както economix.bg писа, има явна математическа грешка). Вероятно дебнат и други изненади.

За бизнеса тази политика означава висок регулаторен риск (днес в енергетиката, утре в други области) и повишаване на несигурността на енергийните доставки, която и бездруго е висока заради потенциалната опасност от ограничаване на доставките на газ.

Така първите зелени кълнове на оживлението, попарени от студа (студената война) навън, бяха поляти и с разредената сярна киселина на лошите регулации.