Не е ясно дали Русия е намалила доставките на газ

газ

Понижените доставки на природен газ за България може да се дължат на технически проблем, стана ясно от думи на министъра на икономиката и енергетиката Васил Щонов

Следим внимателно режима на доставки на природен газ в страната и към момента няма основания за притеснения, коментира Щонов. Налягането на входа на българската газопреносна система трябва да бъде минимум 38 бара, а в последните няколко дни по оперативни данни то варира между 30 и 35 бара.

По думите на министър Щонов страната ни не е получавала официална информация за намаляване на доставките на природен газ. „Смятаме, че по-ниското налягане се дължи на проблем от технологичен характер, който очакваме да бъде разрешен“, заяви енергийният министър. „В момента това се компенсира чрез изтегляне на природен газ от находището в Чирен“, каза министър Щонов. Тегленето от Чирен ще продължи още седмица. „Ние не можем да потвърдим официално информацията дали става въпрос за технически проблем от руска страна, или за политически проблем между Русия и Украйна. На този етап очакваме тази флуктуация в нивата и съответно нуждата да теглим газ от Чирен да продължи поне няколко дни, до седмица, след което очакваме стабилизиране“, каза Щонов, цитиран и от БНР.

Той подчерта, че за да се гарантира стабилността на газопреносната система на страната от Чирен са добити 2.5 млн. куб. метра. газ.
Максималният му дневен капацитет е около 4,1 милиона кубически метра. Находището разполага със запас от 483 милиона кубически метра природен газ. По думите на енергийния министър дневното потребление у нас, в най-студените месеци, се очаква да бъде между 10-11 млн. куб. метра газ , като в момента то варира между 7-8 млн. куб. метра газ.

Министър Щонов изложи възможностите за преодоляване на евентуална кризисна ситуация. Според него при надвишаване на максималния дневен капацитет от 4,1 млн. куб. метра газ на газохранилището в Чирен, ще се премине към първа стъпка от разработения кризисен план, който предвижда преминаването на топлофикационните централи от газ на мазут. „Вероятността това да се случи е много малка“, твърди министърът.

1 млрд. лева годишно е дисбалансът в енергетиката

Енергетика

Годишният дисбаланс в енергийната система се очертава да бъде 1 млрд. лева, а цената на тока трябва да се повиши с 50% през следващите години. Това изявление на икономическия министър Васил Щонов осигури ударното начало на сформирания днес Енергиен борд.

„За да се изчистят сега нещата в енергийния сектор за следващата една година, цената трябва да се увеличи рязко с 50%„, коментира служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов пред бТВ. Той все пак се обяви за по-плавно поскъпване. Това ще бъде нашият съвет към ДКЕВР, каза той.

Министърът посочи като основна причина дългосрочните договори с преференциални цени, при които задължително изкупуваната енергия е на фиксирани цени, които са много по-високи от останалите. Реалният дисбаланс в момента при очакван обем на пазара от 17 млрд. квтч е близо до 1 млрд. лева през следващия период от юли до юли 2015 г. Към това се прибавят и натрупаните досега дългове на НЕК от близо 3 млрд. лева, поясни министърът.

„Това, което е най-интересно е, че 1 млрд. лв. се натрупва за една година, при общи приходи на НЕК 3 млрд. лева. За да се излезе от тази спирала надолу, трябва да се вземат тежки мерки“, заяви Щонов.

Той отбеляза, че загубите са резултат от непоследователна и популистка политика през последните 10 години. На хората, които са на власт, им харесва да сключват договори за големи суми, да одобряват разходите и да си представят приходите. Рискът се подценява, обясни той как се е стигнало дотук и отново повтори, че такъв риск съществува сега по отношение на „Уестингхаус“. Основната му критика към проекта за „Южен поток“ бе, че не са осигурени приходите чрез договаряне на споразумение за транзитните такси, както и че не е осигурено правно съответствие с европейските изисквания.

Поради особеностите на телевизионния формат думите на Щонов бяха интерпретирани като нови 1 млрд. лева загуби на НЕК. Всъщност става дума за разлика, която се дължи на това, че фактическите разходи за изкупуване на ток са по-големи, от тези, които ДКЕВР признава, когато смята цените на тока. Получената разлика се компенсира в следващи периоди и предмет на спорове. Потърпевши са и ЕРП, които също изкупуват енергия от ВЕИ – именно това доведе до скандала с прихващанията.

По-късно, след заседанието на кабинета, което одобри създаването на Енергийния борд, Щонов заяви, че се очаква през следващите 12 месеца задълженията на НЕК да нараснат с минимум 900 млн. лв.

Според годишния отчет на НЕК за 2013 г. тя има задължения за 3 млрд. лева, а загубата й е 142 млн. лева. В отчета подробно се описват ангажиментите към ВЕИ, ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и „ТЕЦ „Марица Изток+ 3, както и за АЕЦ „Белене“ (последното не се включва като признат разход в цената на тока).

От решението на ДКЕВР за определяне на цените на тока, в сила от 1 юли 2014 г. става ясно, че според НЕК натрупаните задължения от дейността като обществен доставчик са в размер на 1 494 млн. лв. Според НЕК поради непризнаването на разходи  и некомпенсиране на разходи от предходни регулаторни периоди, прогнозирания дефицит за държавната компания ще бъде около 1,67 млрд. лева. Комисията обещава да предложи механизъм за компенсирането им и частично признава някои разходи в настоящия период.

Прогнозните количества електрическата енергия, които ще бъдат продавани на регулирания пазар през периода 01.07.2014 г.- 31.06.2015 г. са 16 221 532 МВтч, което представлява намаление с 9%, според ДКЕВР. От тях 12 856 101 МВтч са енергия, която подлежи на задължително изкупуване.

Средната цена на тока на регулирания пазар е 112.65, а като се добавят различни компенсации за минали периоди и цената на обществения доставчик – 114.10 лева на Мегаватчас. Това прави стойност на тока на регулирация пазар от 1.85 млрд. лева.

При определянето на необходимите разходи за изкупуване на електроенергия през периода ДКЕВР не включи пълните разходи по договорите с двете ТЕЦ, тъй като ги намира за икономически необосновани и форма на държавна помощ. За това бе сезирана Европейската комисия, а на НЕК бе наредено да започне преговори за намаляване на цената.

По аналогичен начин Европейската комисия бе сезирана от ДКЕВР за прекратяване на подпомагането на ВЕИ чрез преференциалните цени. Освен това комисията предложи на министъра на икономиката и енергетиката промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които да й позволят да залага ежегодни количества ток от ВЕИ, които да бъдат изкупувани по преференциални цени.