Девалвацията на юана – причини и последици

юан

Девалвацията на юана разкри слабостите на китайската икономика и може да има широки последици за световните пазари, макар че – поне засега, не се стигна до сътресения. През последните месеци китайската централна банка поддържаше курса около 6.20 юана, след миналата седмица валутата се обезцени с 2.9% до около 6.40 юана за долар. Анкетите на Блумбърг показват, че пазарът очаква още малка девалвация до 6.50 юана в края на годината, както и китайската централна банка да се намесва, за да поддържа стабилността на валутата.

Икономиката на Поднебесната империя изглежда е в по-лошо състояние, отколкото се смяташе, заключиха анализаторите.

Износът падна с 8,3%, а ръстът на БВП, който се понижи със 7% по официални данни, според независими оценки е с 4% надолу, твърди FT. Инвестициите в основен капитал през първото полугодие, според официалната статистика нараснаха с 11%, но Gragonomics ръстът на капиталовложенията е паднал до 4-5%. В предишни години той достигаше 25 на сто.

Този ход може да стане начало на дефлационна вълна и да има има нежелани последици за световната търговия и ръста на глобалната икономика, според много експерти.

Така вътрешните проблеми на Китай стават проблем на целия свят, и особено на развиващите се страни, които през първото полугодие отбелязаха среден ръст от 2% или два пъти по-малко от нивото през миналата година, по данни на J.P. Morgan. В отговор Южна Корея и Япония, които са най-засегнати, могат да девалвират собствените си валути. Решението на китайската централна банка може дори да повлияе на скоростта, с която Федералният резерв затяга паричната си политика и да даде сигнал за търсене на инструменти за ускоряване на раста.

Не е сигурно, че девалвацията еднозначно е такъв инструмент.

Много чуждестранни коментатори осъдиха този ход като явен опит да стимулира китайския износ – ход, който, предупредиха те, би предизвикал нов кръг от валутни войни.

Според други, включително международния редактор на FT Джеймс Макинтош, по-нататъшна либерализация на валутния курс ще позволи той да реагира по-добре на по-меката парична политика и слабия ръст в Китай. Но предупрежденията, че девалвацията е предвестник на драстично отслабване на юана и износ на дефлация отиват твърде далеч според него.

Имат място и обясненията, свързани с опита на Китай да си осигури статут на международна резервна валута. МВФ отложи за следващия септември решението за промяна на СПТ, за да даде възможност на Китай на премахне ограниченията пред юана.

Ако промяната е пазарно ориентирана, както твърди Народната банка на Китай, пазарният натиск може да понижи още валутата. Но има основания за съмнение, че ще последват нови девалвации, твърди Макинтош. Ако Пекин наистина иска слаба валута, нейните лидери ще разберат че голямо еднократно движение от 20% или в подобен размер, колкото се понижи йената през последните 18 месеца, ще е по-добри от метода на китайската капка.

Но Китай много добре знае, че валутните войни са самоунищожителни, коментира Ю Йонгдинг за Project Syndicate. По време на азиатската финансова криза през 1997 г., икономическото положение на Китай бе много по-лошо, отколкото е днес, но правителството тогава устоя на изкушението да девалвира юана – и страната успя да излезе от кризата почти невредима.

Днес девалвацията вероятно ще допринесе малко за търговския баланс на Китай. В крайна сметка, страната вече държи повече от 12% от световния износ и разширявайки своя дял още, вероятно ще влоши своите условия на търговия. Доминирането на модела на процесинг – внос на суровини, материали и компоненти и износ на готова продукция – прави ефективността на девалвацията още по-съмнителна.

Освен това, в момента китайските нефинансови предприятия имат заеми от чужбина за 1 трилион долара. Тъй като девалвацията увеличава дълговото бреме на бизнеса в юани, рискът от необслужвани кредити и фалити ще нарасне.

Отвъд краткосрочните рискове от конкурентна девалвация се крие и сериозният ангажимент на китайското правителство към по-дългосрочна цел за изместване модела на растеж на страната от модел, основан на инвестициите и износа към  задвижван от вътрешното потребление. Наистина, Китай планира да свие търговския излишък – който със сигурност остава голям – и да компенсира отрицателното въздействие на този процес чрез увеличаване на вътрешното търсене. Това отчасти допринесе за бума на борсите, който приключи това лято.

В по-широк план девалвацията на юана е част от трудната маневра по ребалансиране на икономиката, която вече усвои достъпните плодове на индустриализацията. Това, което още повече усложнява ситуацията в Китай, е, че властите се опитват едновременно да предотвратят твърдо приземяване и да отстъпят повече територия на пазарните сили. Но този опит може да бъде съпроводен със сътресения, както показва скорошният срив на борсите. Останалите показатели, включително строителството, продажбите на дребно, продажбите на автомобили, производството на електричество и вносът на желязна руда, също са под средната стойност за последните четири години.

Валутните резерви се понижиха до 3.65 трилиона долара през юли спрямо пика от 3.99 трилиона долара година по-рано. Мнозина отдават това именно на интервенциите на централната банка, за да удържа юана в рамките на определения коридор. Сега тя прави курса по-зависим от котировките при затварянето, но си запазва правото да интервенира. Предстои да видим докъде ще стигне съобразяването с пазарните сили.

Пет банки плащат 3.30 млрд. щ.д. за манипулация на валутни курсове

валути, финанси

Пет международни банки ще трябва да платят общо 3.3 млрд. долара по дело за манипулиране на валутните курсове на надзорните органи в САЩ, Великобритания и Швейцария.

Най-голямата глоба е за швейцарската банка UBS – 800 млн. долара. Citigroup ще трябва да плати на надзорните органи 668 млн. долара, JPMorgan Chase & Co. – 662 млн. долара, Royal Bank of Scotland Group – 634 млн. долара и HSBC Holdings – 618 млн. долара.

Властите в САЩ са наказали банките с обща сума от 1.4 млрд. долара, тези във Великобритания са ги наказали с 1.75 млрд. дорлара, а швейцарските – със 138 млн. долара.

В съобщение на британската FCA се говори за неефективния контрол в банките , който им е позволил да поставят своите интереси по-високо от интересите на клиентите, другите участници на пазара и британската финансова система като цяло. „Банките са споделяли информация относно операциите на клиентите си, която е трябвало да бъде конфиденциална и са се опитвали да манипулират валутните курсове на държавите от Г10 на спот пазара, в това число в рамките на тайно споразумение с трейдъри от други фирми, които могат да поставят клиентите си в неблагоприятно положение”, отбелязва FCA.

UBS ще заплати на британския рагулатор 233.814 млн. паунда, Citigroup – 225.575 млн. паунда, JPMorgan – 222.166 млн. паунда, Royal Bank of Scotland – 217 млн. паунда и HSBC – 216.363 млн паунда.

В допълнение финансовият регулатор на Швейцария FINMA нареди на UBS да плати 134 млн. швейцарски франка (139 млн. долара) по този слручай. Банката UBS „сериозно е нарушила” изискванията относно правилното поведение на валутния пазар и е действала против интересите на клиентите си, се отбелязва в съобщението на FINMA. Регулаторът също така съобщи, че е инициирал служебни процеси по отношение на 11 служители на UBS.

Британската банка Barclays Plc, която също проведе разговори за уреждане на претенциите на регулаторите по делото за манипулиране на валутни курсове, в последния момент се отказа от споразумение. „След преговори с регулаторните органи и властите стигнахме до заключение, че в интерес на компанията ще бъде търсенето на съгласувано решение“, пише в заявление на Barclays.

Споразуменията с банковите рагулатори бяха първите от началото на манипулациите на валутния пазар през изминалата година. Анализаторите смятат, че в резултат на международно разследване на действията на банките на този пазар, общата сума на наложението им глоби може да достигне десетки милиарди долари.