Четири истории за златото

злато

След 12 години възход златото е на кръстопът. Ето четири истории, които хвърлят светлина върху възможните траектории.

Манкю: Малко злато намалява риска на портфейла
Притежаването на злато изглежда като трупане на консерви и амуниции в очакване на война, пише професор Грегъри Манкю в статия за „Ню Йорк Таймс”. Но все пак някои инвеститори смятат златото за важна част от портфейлите. Например либертарианецът Хари Браун препоръчва 25%. През 2012 г. Федералният резерв съобщи, че Ричард Фишър, президент на банката на Фед в Далас има повече от 1 млн. долара в злато в личния си портфейл.
Ето както можем да научим от академичната литература по въпроса:

Световният съвет по златото смята, че всичкото злато, добито някога, е 174 100 метрични тона. Ако това количество се раздели поравно на населението на света, се пада по-малко от една унция на човек. Уорън Бъфет има добра илюстрация за това колко малко злато е налично. Той изчисли, че ако всичкото злато се отлее като куб, той ще се побере в едно бейзболно игрище.
В скорошно проучване на Националното бюро за икономически изследвания Клод Ърб и Кембъл Харви изчислиха, че стойността на златото съставлява около 9% от пазарната капитализация на акциите, облигациите и златото. Повечето от световното злато обаче не е в ръцете на частни инвеститори. Около половината е във формата на бижута и 20% се държат от централните банки. Това означава, че достъпната инвестиция съответства на 2% от портфейла.

В дългосрочен план цената на златото надминава общото ценово ниво, измерено от индекса на потребителските цени, но не с много. В друго скорошно изследване на N.B.E.R. икономистите Робърт Баро и Санджай Мисра твърдят, че от 1836 до 2011 г. златото е имало средногодишна възвращаемост с отчитане на инфлацията от 1.1%. Според тяхната оценка дългосрочната възвращаемост на държавните съкровищни бонове е 1.0%, на дългосрочните облигации – 2.9% и 7.4% на акциите.
Ърб и Харви представят новаторски подход към оценка на възвращаемостта на златото в още по-дълъг период; те сравняват това, което римският император Октавиан е плащал на войниците си, измерено в единици злато, със заплатата на военните днес. Промяната не е голяма. Средната цена на един римски легионер плюс един римски центурион е била 40.9 унции злато. Средната цена на един наемник в щатската армия плюс един капитан е 38.9 унции.

Златото може и да предлага възвращаемост, близка до тази на ДЦК, но неговата волатилност е близка до тази на акциите. Особено след като президентът Ричард Никсън премахна последните следи от златния стандарт. Баро и Мисра твърдят, че след 1975 г. волатилността на възвращаемостта от златото, измерена чрез стандартното отклонение, е била с около 50% по-голяма от тази на акциите.

Последният аргумент, който Маню привежда е диверсификацията. Тук златото блести, тъй като цената му не е зависима от тази на акциите и облигации. Въпреки волатилността на златото, добавянето му в портфейла на инвеститора, намалява общия риск. При наличието на много ETF, инвестицията на малка част от спестяванията (като 2%, колкото е теглото на златото на световния пазар) е лесно и евтино, заключава професорът.

Майлкрийст: Краят на играта – инфлационна дефлация
В последния си Thunder Road Пол Майлкрийст пише,че най-големият дългов балон в историята е могъща дефлационна сила и централните банки се опитват да предотвратят това чрез паричните стимули. Отхвърлянето на типичното дефлационно разрешение на тази дълга вълна (по Кондратиев) изтласква паричната система отвъд точката на нулева възвращаемост. Покупателната сила на валутите на развитите страни трябва да понесе удара на приспособяването. Подготовката за това от страните, наричани BRICS, водени от Китай, бързо напредва.
В края на играта ще видим инфлация и/или валутни кризи, дезорганизация на кредитните и деривативни пазари и преход към нова парична система. Нова кошница от валути може да за замести долара като резервна валута. Парадоксът на инфлационната дефлация се отнася до наближаващия ръст на цените, изразени в книжни пари и едновременния им спад в долари.
Той отбелязва, че златото се ориентира в обратна посока (backwardation, обратното на контанго), тоест фючърсните цени са по-ниски от цените с незабавна доставка. Проблемът се разпространи и на заемния пазар, като GOFO (Gold Forward Offered Rate) падна до отрицателни стойност в началото на юли. Това е лихвата, по която се заемат долари с използване на златото като обезпечение.
Ако притежавате злато, отрицателната лихва означава, че пазарът се подготвя да ви заеме долари и да ви плати лихва в замяна. Това показва стрес по отношение на достъпността на физическото злато, твърди авторът.
Това е едва четвърти случай след 1999 г., когато тази лихва е отрицателна. При предишните случаи лихвите останаха на отрицателна територия два дни и това съвпадна с дъна при цените на златото (1999, 2001 и 2008 г.)
От 2006 г. предупреждавам, че златният пазар е гигантска разпокъсана резервна система, която се състои от огромни книжни претенции за притежаване на кюлчета и по-малки фактически наличности от златни кюлчета, казва той.

Уинтър: Следете покупките на Китай
Валутните войни са само върхът на айсберга, твърди американският дилър Рус Уинтър в статия за ZeroHedge. Според него Китай е започнал серия маневри, чиято крайна цел е отнеме на долара статута на резервна валута. В най-добрите традиции на китайското военно дело неговите операции включват елемент на измама.
Народната банка на Китай още през 2009 г. заяви, че доминиращата роля на една валута носи висок риск. Русия има подобни цели. Краят на доларовата хегемония ще има голямо влияние върху стандарта на живот в тези страни. Въпросът е по какъв начин ще се осъществи този план.

Според Уинтър това ще стане на два етапа: първо, ще бъде затегната примката около шията на долара, а после, в най-неудобния момент, ще бъде ритнато столчето под краката на САЩ. Това означава постепенно повишаване на конвертируемостта на юана и рублата и увеличаване на ролята им в световната търговия, а след това те да бъдат издигнати като резервни валути.
Първата част от операцията вече е започнала. Китай е подписал съглашения за суапови линии в размер на 2 трилиона юана с 20 страни, включително Хонконг. Това означава, че местните централни банки могат да привличат валута от централната банка на Китай, когато се появи дефицит на юани.

Ето сводка за последните военни действия:
В началото на юли ЕЦБ обяви за голяма суапова линия с централната банка на Китай.
В Азия бе създаден блок на юана, включващ 7 страни.
Русия, Иран, Ангола, Судан и Венецуела се договориха за заплащане на доставките на нефт в юани. В световен мащаб 5 млн. барела се плащат в юани.
На 12 юли стана известно, че обемът на преките търгове между йената и юана се е удвоил за една година.
През март Китай договори суапова линия с Бразилия за 30 млрд. долара. Преди това подобно споразумение бе сключено с Великобритания.
През юли Сингапур започна да извършва клирингови услуги за операции в юани.

За да преминат към следващата стъпка Китай и Русия трябва да осигурят златно обезпечение на валутите си. В края на миналата година Китай имаше 30.2% от световните валутни резерви. Трудно е да се разбере каква част от тях е в злато, тъй като страната не разкрива информация.
Експертите подозират, че данните за запасите, които бяха обявени през 2009 г., са били занижени два-три пъти. Тогава бе съобщено за 1054 тона.
При всички случаи страната добива средно 350 тона злато годишно. През последните четири години тя е произвела 1400 тона и очевидно това злато постъпва към резервите.
Към тях се добавя и вносът.
От 2011 до 2012 г. вносът на злато в Китай чрез Хонконг се увеличи на 950 тона и това също отива предимно в резервите, без да смятаме нелегалния внос. А през първите пет месеца на 2013 г. бяха достигнати нови нива като Китай е внесъл повече отколкото през цялата 2011 г. или 525 тона.
Още един невероятен показател са физическите доставки на злато от Лондонския пазар на благородни метали през май.
Само за месец те достигнаха 28.2 тройунции, което е равно на 877 тона злато. Обемът на физическото злато, продадено на борсата в Шанхай от началото на годината, е 1198 тона. Това е повече отколкото е нужно за задоволяване на търсенето от частни лица в Китай.
През 2009 г. експерт към Китайския Държавен съвет, известен просто като Жи предложи, че златните резерви на страната ще достигнат 6000 тона в период от три до пет години и може би 10 000 тона до 10 години. Данните на LBMA и Comex показват, че Китай се доближава до тези цели.
Докато цените на златото остават под натиск Китай ще продължава да купува в големи размери. Освен това страната се готви да претопи големите слитъци злато на по-малки, които не превишават 1 килограм. Това може би означава, че Китай се готви за нова система за разплащане на търговските сделки, според Уинтър, който се надява на повишение на цените.

Рубини: Златото ще падне под 1000 долара
В началото на юни Нуриел Рубини прогнозира, че златото може да падне под 1000 долара за тройунция до 2015 година.
На първо място, финансистът посочи, че макар металът да поскъпва по време на кризи, това не означава, че се ползва със статут на „инвестиция -убежище“, като той цитира рязкото понижение на цените на златото по време на глобалната финансова криза от 2008 и 2009 година.
Второ, въпреки агресивните стимулиращи парични политики на редица водещи централни банки, глобалната инфлация остава ниска и дори продължава да спада, което провокира и спад в цените на суровините, а това работи срещу златото.
Златото не осигурява доход за инвеститорите, за разлика от акциите, дълговите книжа и пазарите на недвижими имоти. С оглед сигналите за възстановяване на глобалната икономика, другите финансови активи осигуряват по-висока възвращаемост.
Четвърто, реалните лихви се намират във възходящо движение поради мнението, че Федералният резерв и другите централни банки ще започнат да обмислят оттегляне „количествените улеснения“ и политики на почти нулеви лихви.
Икономистът също така посочи, че силно задлъжнелите страни не карат инвеститорите да купуват злато, за да бягат далеч от държавните облигации. Всъщност редица от тези правителства притежават големи запаси в благородния метал, които могат да намалят, за да понижат своите дългове. Италия е сред страните, които могат да орежат част от своите огромни по размер златни резерви.
В заключение Нуриел Рубини каза, че златото остава „варварска отживелица“ без истинска стойност, използвано като застраховка срещу „нерационални страхове и паника“.