Лихвените проценти на кръстопът

Процент

Лихвените проценти изглежда са на кръстопът. Имаме няколко нови фактора от последните седмици, чието влияние върху българския пазар на ДЦК, на депозити и на кредити е разнопосочно. От една страна, ЕЦБ обяви курс към ниски лихви и предоставяне на ликвидност. Дефлацията, която по принцип подтиска ставките, може да отслабне поради задаващото се поскъпване на суровините през второто полугодие.
От друга страна, рейтингът на България се понижи, което при равни други условия предполага повишаване на процентите. Затварянето на Корпоративна банка на свой ред води до преоценка на рисковете.
На последно място е новият закон за потребителския кредит, който въвежда ограничения за банките и предизвика прогнози за поскъпване на заемите.

Понижението на лихвените проценти в еврозоната не се отрази директно на лихвите по кредити и депозити, тъй като българските банки не разчитат много на външен ресурс. Едва 16% е дълът на чуждестранни лица в привлечените средства на банките в края на 2013 г. Оттогава продължи увеличението на депозитите на домакинствата – с 1.22 млрд. лева до края на април. Това ограничава влиянието на външните лихви, но в същото време високата склонност към спестяване на домакинствата – поне досега, оказваше натиск върху лихвите. Проблемът е, че нямаме информация за развитието от последния месец и половина, която да отрази влиянието на споменатите по-горе фактори.

Но падането на международните лихви оказва непосредствено влияние върху цените на държавния дълг на външните пазари.
В същото време прави впечатление по-силното понижение на междубанковите лихви на вътрешния пазар (СОФИБОР) спрямо тези в еврозоната (EURIBOR). Това се обяснява с високата ликвидност на банковия сектор и институционалните инвеститори. За една година коефициентът на ликвидност на банките нарасна от 24.99% на 26.22% към април 2014 г.

Държавен дълг

Пазарите на държавен дълг реагират най-бързо на промени в конюнктурата. Големият въпрос е кой фактор ще има по-силно влияние върху параметрите на емисията нов външен дълг за почти 1.5 млрд. евро – започналото понижение на лихвите в еврозоната или понижението на рейтинга на българската държава, обявено на 13 юни и прогнозите за финансова нестабилност.

Ако лихвените проценти по тази емисия надхвърлят пазарните очаквания, това ще е силен сигнал и за останалите ставки. От друга страна, предстоящата емисия на нов външен дълг (2.9 млрд. лева) може да допринесе за изтегляне на ликвидност от банковата система и за туширане на ефекта от настъпващите падежи на ДЦК общо в размер на 1.4 млрд. лева през второто и третото тримесечие. Нека да припомним, че местни банки закупиха над половината от т. нар. заеми Schuldschein миналата година (344 млн. лв. от общо 290 млн. евро).

облигацииРеакцията на пазарите на решението на S&P не е много категорична. На графиката са представени цените на трите български емисии, котирани на борсата във Франкфурт. Най-ясно влиянието на понижението на рейтинга се вижда върху облигациите, емитирани от правителството на ГЕРБ с падеж през юли 2017 г., чиято доходност нарасна до 1.55% на тази борса (БНБ обявява по-ниска доходност от около 1.35%, съответно по-висока цена за тази емисия). Облигациите на БЕХ обаче поскъпват през последните седмици (съответно доходността им намаля до 4.03%), което вероятно се дължи на увеличени покупки от определен играч.
Други информационни агенции дават по-стабилни котировки на българския дълг – например, според различни източници 10-годишните книжа на България се търгуват с доходност от 3.15% до 3.30% и са стабилни. Дългосрочният лихвен процент, използван като Маастрихтски критерий (по 10-годишните ДЦК) на 30 май, откогато са последните данни, достигна най-ниско ниво от 3.0706 на сто. До голяма степен причината за това е понижаването на доходността на германските облигации, които служат за ориентир.

За сравнение, по данни на ЕЦБ доходността по десетгодишните държавни облигации с рейтинг ААА в еврозоната намаля от 2.24% в края на 2013 г. на 1.49%. Недостижими изглеждат нивата от края на 2007 г. – 4.38%.

Сравнително ниските лихви по българския дълг през последните месеци се дължат и на високото търсене на ДЦК на вътрешния пазар. Средното превишение на подадените поръчки за покупка на ДЦК от банки и фондове, спрямо размерите на емисиите е 2.2 пъти през първите пет месеца на годината при по-малко от 2 пъти през същия период на миналата година. Но на последния аукцион на 9 юни то падна под 1.5 пъти. Не трябва да се забравя, че информацията за понижението на рейтинга изтече в края на май и дори имаше слухове за понижаване на рейтинга с две степени, което би елиминирало инвестициите на пенсионните фондове в ДЦК.
ДОПЪЛНЕНИЕ: На аукциона на 23 юни за 2.5-годишни книжа коефициентът на покритие достигна 1.01, тоест за първи път от години нямаше превес на търсенето. МФ отхвърли всички поръчки – очевидно постигнатата доходност от 1.2% се е сторила неприемлила на фона на 0.83% на предишния акцион през май и 1.07% през март

Лихви по депозити

По данни на БНБ средната цена на привлечения ресурс на банките е намаляла от 3.13% в края на 2012 г. до 2.75% към февруари 2014 г. (няма по-нови данни). Прогнозата на централната банка, направена преди решението на ЕЦБ от 5 юни е, че през второто и третото тримесечие на 2014 г. процентите по кредити ще се запазят, а тези депозити ще се понижат минимално. Това е тенденцията от последните месеци и тя се обяснява с високата ликвидност в сектора при по-слабо търсене на кредити.

Същественият въпрос е как кризата с Корпоративна ще се отрази на пазара. От една страна банката осигуряваше най-високи лихвени проценти по депозитите на граждани и отпадането й би понижило средната ставка. Но в същото време напрежението, създадено поради затварянето на банката, и слуховете ще ограничат темпа на нарастване на спестяванията. В зависимост от реакцията на БНБ и от това докъде ще стигне политическата криза, може дори да видим отрицателен прираст. За това допринасят и необоснованите спекулации с валутния борд.
Все още обаче няма индикации за промяна на тренда. По данни на сайта Моите пари, който обобщава офертите на банките, през май седем банки са понижили лихвените проценти по срочни депозити и четири институции – по спестовни влогове.

Лихви по кредити

Имаше много прогнози, че банките, които определиха последните промени в закона за потребителския кредити като популистки, ще реагират с повишаване на лихвите по кредити за граждани.
Това са прекалени страхове. По-вероятно е банките да включат забранените такси в цената на кредита чрез лихвените проценти. Но общият разход, т. нар. ГПР не би трябвало да се повиши като резултат от закона. Нещо повече, миналата седмица „Моите пари” съобщи, че те все още не вдигат лихвите, за да компенсират пропуснатите доходи от забранените такси. Някои банки като ДСК дори понижиха процентите си през май.

Според „Икономическия преглед на БНБ”, който се основава на данни за първото тримесечие, търсенето на кредити ще продължи да изостава от ръста на привлечените средства. Банката очаква ръстът на заемите да продължи да се осигурява предимно от предприятията.

Влияние в посока на повишение на лихвените проценти би оказала единствено повишената политическа нестабилност и понижаването на кредтния рейтинг. Не очакваме то да е много силно, тъй като политическата несигурност и спрените инфраструктури проекти може да ограничат търсенето на кредити.