Търговските вериги ще променят договорите с доставчици

търговия

До три месеца търговските вериги ще трябва да променят общите си условия в договорите с доставчици, да получат одобрение на КЗК и да ги публикуват. Това предвиждат дълго подготвяните промени в Закона за защита на конкуренцията, които са изготвени от Корнелия Нинова, Йордан Цонев и други депутати.

С проекта се въвежда понятието значителна пазарна сила, което ще разшири възможностите за контрол от Комисията за защита на конкуренцията. Значителна пазарна сила, според текста, притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него. Точните критерии ще се определят с методика на КЗК, но по-нататък в текста на закона се въвежда критерий, който е свързан конкретно с одобряването и публикуването на общите условия – оборот над 50 млн. лева за предходната година.

То ще се отнася само до общи условия за доставка на стоки, а не за общи условия за доставка на услуги – вероятно защото е преценено, че за тях трябва да следят ДКЕВР, Комисията за регулиране на съобщенията и, може би, КЗП. Не е ясно къде попадат разпоредби в общите условия на търговските вериги, свързани с транспортно обслужване, монтаж, гаранционно обслужване и подобни.

Йордан Цонев вече направи един опит да въведе обща разпоредба срещу дребния шрифт и едностранните промени в общите условия, но изтегли този проект, тъй като се оказа, че не е съгласуван с мобилните оператори и други големи компании.

Предприятията, които имат значителна пазарна сила, трябва да направят промени в проектите на типови договори и/или общи условия и да ги публикуват на интернет страниците си. Сега те са конфиденциални. КЗК ще прави оценка за съответствие на типовите договори и общите условия с правилата на конкуренция. До два месеца след одобрението на комисията търговските вериги трябва да променят договорите с доставчици.

Договорите за периодична доставка на храни с търговци, чийто оборот надхвърля 50 млн. лева, не могат да налагат предоставяне на услуги от купувача на продавача (например, реклама), ограничения за предоставяне на отстъпки на други вериги, както и такси, чиято стойност е прекомерна. Това пък предвижда текст в преходните разпоредби, с който се изменя Законът за храните. Няма да има специални забрани за таксите и дискриминационни условия при нехранителните стоки, като това е оставено на преценката на КЗК.

Преди седмици Корнерия Нинова обясни в тв интервю, че за подготовката на закона за проучени общите условия на търговските вериги, като са установени 22 вида такси, налагани но доставчиците.

Законът не съдържа някои дискутирани предварително мерки, например срещу дискриминация на българските стоки или въвеждане на срок за по-бързо разплащане с доставчиците.

Каталог на нелоялните практики

Европейската комисия е изготвила Зелена книга относно нелоялните търговски практики (НТП) по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа, обосновават са авторите на проекта, който предизвика дискусии отпреди появята си. Веригата на доставки се състои от редица участници, чието влияние върху крайната цена е различно в хранителния и нехранителния подсектор.
Комисията е констатирала седем вида НТП:
– Двусмислени договорни условия.
– Липса на писмени договори
– Изменения на договора със задна дата
– Нелоялно прехвърляне на търговски риск (компенсиране на загуби, забавяне на плащания)
– Непочтено използване на информация
– Неоправдано прекратяване на търговски отношения
– Териториални ограничения на доставките

Кой да контролира регулаторите?

контрол

В България има около две дузини институции, които защитават гражданите в качеството им на потребители на стоки и услуги и бдят за правилата на играта. Те имат права да налагат глоби, да издават предписания или принудителни административни мерки, да изземват и спират от продажба стоки, да налагат забрани и да сезират прокуратурата и съда. И разбира се, отговарят за няколко десетки лицензионни и разрешителни режима, които правителството сега намалява по списък (Още за границата на държавните регулации).

На теория законодателството, в което са имплементирани и транспонирани и най-чудатите европейски директиви, брани потребителите от диктата на монополистите и от останалите пазарни субекти в силна позиция.

На практика има какво да се желае. Преобладаващото мнение свежда проблема до корупцията. Но срещу нея има санкции, тоест този проблем не произтича от дизайна на регулаторите, а от съдебната система. За разлика от корупцията неефективният контрол – липсата на контрол, лошите решения, зле подредените приоритети, формализмът и т.н., е на практика безнаказан. Има системни недостатъци в подбора и оценката за дейността на регулаторите, които обикновено са извън изпълнителната власт и са независими.

Над повечето важни контролни институции няма никой, освен …. управляващата партия. Техните шефове добре знаят, че и да управляват добре, друг ще дойде, когато властта се смени. Мандатността не е гаранция за независимост. В списъка на законите, променени заради определен човек, са актовете за Комисията за финансов надзор (сегашният министър на финансите добре помни това), за енергетиката, а сега на ред е Законът за Сметната палата.

Сложността на законодателството и спецификите на брашовете, които подлежат на надзор, носят допълнителни затруднения. Енергетиката, далекосъобщенията, техническите изисквания към продуктите, както и финансовото посредничество са трудно достъпни за неспециалисти. Това осуетява гражданския контрол, дори там, където са създадени обществени съвети и има публичност.

На второ място, много често се случва една дейност да се контролира от различни институции, което води до прехвърляне на преписки и затруднява бизнеса. Административен анекдот е примерът с разпоредбата от Закона за виното, за която отговарят 10 органа.

Два примера за противоречиви решения по повод на широко дискутирани теми показват докъде могат да стигнат грешките и пропуските:

Първият, разбира се, засяга Комисията за защита на конкуренцията и нейното решение от 2012 г. във връзка с търговските вериги. В него се  установява, че налаганите такси и отстъпки се засягат „неблагоприятно конкуренцията между производители и доставчици“ и „извоюването на по-големи отстъпки от търговските вериги по никакъв начин не благоприятства подобряването на покупателните възможности на потребителите, а осигурява единствено допълнителна печалба за съответната верига“, като „икономическа изгода остава изцяло за веригата и не се пренася върху потребителите, чрез съответно намаление в продажните цени“. Въпреки това в поетите задължения на веригите не се споменават таксите и отстъпките. Възможно е да има нещо по въпроса в друг документ, но не и в публикуваната информация.

Другият пример са решенията на ДКЕВР, с които се определя префренциалната цена за изкупуване на електроенергията от ВЕИ – особено актуална тема, след като регулаторът се опитва да прокара такса, с която да компенсира миналите си решения. Определянето на преференциалните става по модел, който звучи достатъчно солидно, но в който са били вкарвани произволни данни (различни показатели за безрискова доходност, различни проценти по кредити и пр., а в решението от 2012 г. дори има съществена фактическа грешка). Накратко, сравняването на решенията по години оставя впечатлението за нагласяване на числата.

Носи ли отговорност Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ако е изчислила неправилно цените? Реторичен въпрос. Нейните решения подлежат на обжалване, но това правят само т. нар. монополисти.

Има няколко случая на искове от граждани или сдружения срещу ДКЕВР, които обикновено са по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Те са били отхвърлени като недопустими защото жалбоподателят не е в административноправно отношение с ДКЕВР или защото липсва връзка между административния акт и претърпяната вреда. Съдът обикновено иска да се докаже пряк интерес от съответното решение – едно условие, което дава предимство на компаниите-монополисти, които са изрично посочени в решенията и оставя без защита клиентите на монополистите.

Този въпрос има и продължение. Носят ли отговорност комисията и нейните служители, в случаите когато (ако) нейните решения бъдат отменени заради явни грешки. От 390 дела за цените на електроенергията, ДКЕВР е спечелила само 6, а 56 са загубени (останалите са висящи или прекратени).  Ако работите в частна компания и изчислите направилно цената на някой клиент, той заведе дело и го спечели, почти сигурно губите работата си. Дали в ДКЕВР са уволнили някого след като съдът отмени прословутото решение от септември 2012 година? Едва ли, в противен случай сегашните шефове на регулатора нямаше да са стараят да възстановят таксата, и то със стара дата.

Колкото по-концентриран е надзираваният сектор, толкова повече се пренебрегват жалбите на дребните клиенти. Прегледът на съдебната практика показва например, че КЗП е доста по-активна от ДКЕВР.

Но наскоро ръководството на Комисията за регулиране на съобщения изненада приятно, когато най-после обърна внимание на някои практики, които ощетяват потребителите, като промени изискванията към Общите условия (в това число, намалявайки минималната отчитана продължителност на разговорите – един проблем, който е известен от години). Това подход, който може да бъде разширен.

Има ли сила, която да накара регулаторите да работят в интерес на потребителите?

Хорта рядко разчитат на надзорните институции да ги защитават и има защо. Много често отговорите на жалби до ДКЕВР и останалите (да речем за неправилно изчислени сметки) съдържат директен копи-пейст от обясненията, които съответните поднадзорни лица са изпратили като част от преписката. На страниците на повечето регулатори има някакви отчети за работата с жалбите на граждани, но те не са обнадеждаващи. От годишния доклад на ДКЕВР за 2013 г. например научаваме, че при 627 жалби от ВиК, са извършени 4 проверки, а в други 9 случая твърдяните нарушения са проверени в рамките на плановите проверки на дружествата. Има и 88 преписки. Показателно, липсва подробна информация за жалбите в сектор енергетика и топлоенергетика, като в първия случай са описани само извършените проверки – общо 16 на брой. Общо жалбите в електроенергетиката през 2013 г.  са 2332, а в топлоенергетиката – 476. Трудно е да се разбере какво е станало с тях.

Тъй като по инициатива на вицепремиера Даниела Бобева се извършва преглед на регулаторите, ще е хубаво да се заровят и в тези преписки. Това е важно, защото никой няма по-голям интерес от потребителя да изисква ефективен надзор и да следи за нарушенията на монополистите.

Ако регулаторите са неефективни, потърпевшият има малко възможности за защита. По-екзотичнатната е да извика като подкрепление няколко телевизии с камери или да плати в стотинки, а обичайният начин е да отнeсе спора с монополиста към съда, в някои случаи – към европейските институции.

Тук има два проблема. Първият е, че правосъдието е скъпо, бавно и несигурно. Завеждането на дело срещу монополист струва 4% от иска, без  разходите за адвокати (по-ниски са таксите за дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и по административни дела). Общественият интерес изисква да се увеличат възможностите за контрол над монополистите. В съответствие с този интерес е таксата за съдебни дела срещу доставчици на обществени услуги да бъде драстично понижена или дори да отпадне, както е за трудовите дела. Ако се окаже, че съответните отдели в ДКЕВР, КЗП и т. нар. просто препредават аргументите, с които монополистите отхвърлят жалбите на хората, тогава тези отдели трябва да се закрият, а спестените разходи от издръжка да се насочат към бюджета на съдебната система, за да компенсират намаляването на таксите.

Наистина има разлика между целесъобразност и законосъобразност. Но ако предполагаме, че правилата са налице и са разумни, тогава на контрол подлежи спазването им.

Другият проблем е, че  обратната връзка се къса. Дори съдът да отсъди в полза на потребителя по нарушение, което е било обжалвано, но съответният регулаторен орган си е затворил очите, това не рефлектира в регулатора (Това е по-широк  проблем, защото както стана ясно след запитване до НАП отменените ревизионни актове не водят до връщане на премии за допълнително събрани суми, например) .

Не само че няма последици, когато съдът установи нарушения на монополистите по частно дело, но дори ако акт на регулаторен орган успее да мине през ситото на изискванията за допустимост и падне в съда, няма гаранции, че правилата ще бъдат променени и някой в съответната институция ще понесе отговорност за действия или бездействия.

Какво да се прави?

  • Премахване на двойния надзор и дублиращите се функции
  • Намаляване (премахване) на таксата за предявяване на искове срещу доставчици на обществени услуги и плащането й след постановяване на решението. Последното би допринесло за ускоряване на делата.
  • Обратна връзка. Регулаторните органи да бъдат задължени да обобщават постъпилите жалби и сигнали и предприетите мерки. Те да бъдат информирани от съдилищата за случаите, когато поднадзорните им лица са били осъдени по граждански искове и да включват информация за предприетите мерки по повдигнатите въпроси в отчетите си. Да се предвиди отговорност за длъжностни лица, в случаите на обжалвани актове на регулаторите, които са паднали в съда. За всичко това да се изготвя отделен отчет, който да бъде внасян в органа, който е избрал състава на съответния регулатор, както и при обмудсмана.
  • Да се даде право на обмудсмана да проверява дейността на надзорните органи по отношение на постъпили сигнали и жалби от клиентите на доставчиците на обществени услуги. Омбудсманът да заверява отчетите им за жалби, сигнали и заведени дела.
  • Да се разширят възможностите за обжалване на актовете за определяне на цени, извън изрично посочените адресати на актовете
  • Да се въведат стандартни изисквания за разкриване на информация чрез регулаторите
  • Стандартни минимални изисквания към общите условия. Където е възможно – изключване на съществени въпроси, влияещи върху цената на услугата от общите условия, така че те да се договарят индивидуално. Определяне на граници за определени параметри, както това направи КРС.

Институции, свързани със закрилата на потребителите и изискванията за безопасност на стоките и услугите

Омбудсман – посредничи в защита на гражданите в спора им с лица, на които е възложено да предоставят обществени услуги (образователна, здравна, социална, ВиК, топлоснабдителна, електроснабдителна, пощенска, телекомуникационна, търговска дейност) и отправя препоръки.
Комисия за защита на потребителите – Отговаря за общата безопасност на стоките и услугите на българския пазар, защитата на основните потребителски права, търговски практики и способи за продажба. Контролира условията по потребителските кредити.
Комисия за защита на конкуренцията – Осъществява контрол за концентрацията на предприятия, злоупотреба с монополно или господстващо положение, картели, както и случаите на нелоялна конкуренция, в това число – съгласуване на цени, заблуждаваща реклама, промоции и подобни. КЗК е и органът, който се произнася по жалби по ЗК и Закона за обществените поръчки.
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране – Одобрява цени. Издава лицензи. Контролира дейността на предприятията от енергетиката и водния сектор
Комисия за регулиране на съобщенията – Одобрява цени. Контролира осъществяването на далекосъобщенията, пощенските услуги и услуги с електронен подпис
Агенция за безопасност на храните – контролира качеството на храните и суровините за тях, фитосанитарната дейност, продуктите за растителна защита и торовете, ветеринарномедицинската дейност
ДНСК – Издава строителни разрешения. Контролира изпълнението и ползването на строежите
Изпълнителна агенция по лекарствата – надзор върху качеството, безопасността и ефикасността на лекарствените продукти, издаване разрешения за реклама на лекарства, както и за клинични изпитвания и др.
РИОКОЗ/здравни инспекции – освен държавния здравен контрол, осъществява и лабораторен контрол и контрол за качеството на въздуха, в т.ч. изпитвания на храни, води, почистващи и перилни препарати, химични вещества и препарати. От 2011 г. част от функциите са прехвърлени на БАБХ
Изпълнителна агенция за лозята и виното – извършва контрол за спазване изискванията за производство на вино от грозде и вино, органолептични анализи и др.
Комисия за защита на личните данни – регистрация и контрол на организациите, които работят с лични данни
Комисия за защита от дискриминация – следи за равното третиране, включително при достъп до стоки и услуги
Комисия за финансов надзор – регистрация и контрол на пенсионно-осигурителни дружества, застрахователи, инвестиционни посредници, емитенти и др.
Комисия по платежните спорове към КЗП – спорове във връзка с картови плащания
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – контролира качеството на горивата, организира проверката на средствата за измерване, заверява документация за производство на съоръжения с повишена опасност, други дейности по Закона за технически изисквания към продуктите
Български институт по метрология – контролира средства за измерване по Закона за измерванията и други нормативни актове;
Контролно-техническа инспекция – отговаря за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, придобиване на правоспособност за работа с техника и др.
СЕМ – осъществява надзор над електронните медии