Интернет изпревари еволюцията на мозъка

когнитивен

Еволюцията не действа бързо. Необходими са поколения, за да може нашият генетичен код да се адаптира към променящата се среда. Това означава, че човешкият геном през 21 век все още в основата си е геномът на пещерния човек.
Той е добре адаптиран за средата на нашите предшественици, които ловуват и събират храна – модел, който е продължил стотици хиляди години. За нещастие, светът, в който живеем в 21 век, носи малки прилики с предисторическите времена. Повечето от промените настъпиха през последните няколко века и непрекъснато се ускоряват.
Праисторическият свят е свят на малкото данни. Именно в тази среда е развит за първи път уклонът към потвърждаване. Това е тенденцията да даваме предимство на информацията, която потвърждава нашите предубеждения и да игнорираме данни, които противоречат на тези вярвания.
Когато пещерният човек ходи в гората и чува шумолене зад себе си, той има малко информация за това дали това е леопард или катерица. Пещерните хора трябва да преценят опасността въз основата на ограничен набор от данни. Ако чуят ръмжене или скърцане това ще засили подозрението и ще действат съответно. Но нашите предшественици преценяваха нещата и действаха по подозрения, които са били основани на локално достъпна информация. Малкият набор от данни, на който те разчитаха, бе продукт на петте им сетива и на ограничения им личен опит в малкия свят, в който са се скитали.
Животът на пещерния човек е живот на действието, а не на сърфирането за информация. Заключението, че шумоленето зад него идва от леопард изисква много бързо решение. Той трябва да реагира веднага щом чуе ръмжене. Така че формирането на подозрение и готовността за бързо потвърждение е била критична тактика за оцеляване.
В резултат уклонът към потвърждаване е бил важен в света на малкото информация. Той бързо прониква в генетично контролираното развитие на мозъка.
Но след Просвещението и особено след изобретяването на интернет, ние вече не живеем в свят на малкото информация. Днес ние сме затрупани от информация. Живеем в света на големите данни (Big Data).
По всяка тема Google поставя петабайти данни на върха на пръстите ни. Добавете към това Wikipedia, мъдростта на тълпата и хилядите тв канали. Всяка минута на всеки ден, потребителите на електронна поща изпращат около 200 милиона съобщения, а потребителите на Facebook споделят около 700 000 поста. Нашият проблем вече не е да правим заключения въз основа на ограничени данни, а открояването на полезни сигнали сред огромния шум – да намерим какво е важно от огромното количество сурови данни.
Започнах да вярвам, че уклонът към потвърждаване започва да става задължение в нашия модерен свят на големите данни. Днес, ако вярвате, че детските ваксини причиняват аутизъм, има сайтове, които ще затвърдят това заключение. Ако вярвате в духове или екстрасензорни възприятия, има много сайтове, които се потвърдят това виждане. Можете да намерите подкрепа за почти всяка лудост, дори преобладаващата информация при непредубедено търсене да противоречи на предубежденията ви. Хората се справят добре с игнорирането на възгледи, с които не са съгласни.
Това е непредвидената последица от интернет и внезапния достъп до почти безкрайни, разнообразни данни, които могат свободно да бъдат публикувани от почти всеки. Това отчасти обяснява поляризацията в политиката и дори възхода на екстремизма по света. Сега човек може да намери външна подкрепа за почти всяко предубеждение. Различни групи могат да съществуват в алтернативни реалности, които са вътрешно последователни, взаимно подкрепящи се, но напълно в противоречие с вярванията на други групи.
Уклонът към потвърждаване се разви от полезно средство за оцеляване към източник на нарастваща поляризация и дисхармония в резултат на нашия преход от свят на малкото информация към свят на големите данни. Почти всяка луда идея може да бъде потвърдена в безкрайния интернет.
Някога ние правихме заключения по подразбиране, за да оцелеем, а сега търсим подкрепа за несъгласията си. По странен начин ние направихме преход от една реалност към много реалности, които се подсилват вътрешно. Това не е добра тенденция
Тед Дрискол, партньор в Claremont Creek Ventures пред re/code