Проблемът с тютюна – милиони за неефективност

цигари

Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика*

На срещата при министъра на земеделието на 19 декември 2013 г. между производители и търговци стана ясно, че забавянето при изкупуването на ориенталски тютюни е заради неблагоприятните климатични условия, че разплащанията ще се извършат навреме и че крайният срок за изкупуване – 28 февруари, ще бъде спазен.

Въпреки това началото на годината започна с протести на производители – оказа се, че хората са недоволни от изкупните цени и има спорове за качеството. Протестите бяха оглавени от създадената през 2010 г. Национална асоциация на тютюнопроизводители – НАТ-2010. Реакцията бе колкото мигновена, толкова и неадекватна. От ДПС излязоха с ред предложения, които целят връщането на държавата в сектора, който бе либерализиран с промени в Закона за тютюна през 2011 година.

Понеже в случващото се, а и в готвените промени в Закона за тютюна, е трудно да се открие някаква икономическа логика, редно е да хвърлим един по-задълбочен поглед върху отрасъла.

Тютюнопроизводството в България е твърде неефективно. Средният размер на стопанството към 2011 г. е бил 5,5 декара, което е два пъти по-малко от съседна Гърция и близо 10 пъти по-малко от това в Италия. В свое изследване Институтът по аграрна икономика твърди, че минималната площ на стопанство, заето с тютюн, „което може да осигури приемливо ниво на доходи на производител (или неговото семейство), е 10 дка.” Очевидно е, че част от заетите в сектора трябва да се ориентират към друго препитание. Това, за съжаление, едва ли може да се случи без помощта на държавата. Но, не както досега, чрез национални доплащания за референтен период (2007-2009 г.), които уж трябва да служат за развитие на алтернативно занятие. А със средства, обвързани с постигането на конкретен резултат. За това би могла да се използва Програмата за развитие на селските райони, като се осигури пълно и безплатно съдействие по кандидатстването.

Втори сериозен проблем се явява качеството при някои производители. Малцина са тези, които купуват качествени семена от сертифицирани производители, нещо, което бе признато от бранша на среща в Института по тютюна в началото на миналата година. Част от производителите работят със семена на търговците и при тях проблемите с качеството са рядкост. Проблемите са при тези, които отделят семена за сеитба от предходната реколта и така с времето започват да получават по-ниски добиви и такива с по-лошо качество.

Трети проблем представляват националните доплащания за тютюн, необвързани с производството. Доказано е, че субсидията потиска цената на продукцията и на практика облагодетелства не производителя, а търговеца. С други думи националните плащания заместват дохода, който българските тютюнопроизводители щяха да получат от изкупвачите на тютюн. Всъщност, ако пазарът бе напълно либерализиран (т.е. субсидията бе отпаднала от 2011 г.), е много вероятно днес постигната изкупна цена за килограм тютюн да не бе повод за протести. Статистиката показва ясно, че най-високата средна цена за последните десет години (за които имаме данни) е постигната именно в годините след премахването на държавните регулации върху производството и търговията със суров тютюн.

Естествено, цената е функция на търсенето и предлагането. През 2012 г. производството бе по-ниско от предходната година и това, заедно с конкуренцията при търговците, която либерализацията доведе, повиши средната изкупна цена с 15% по данни на Евростат. През 2013 г. производството нарастна, съответно цената се успокои.

Що се отнася до обвиненията в картел между търговските фирми тази година, първо, това е работа на КЗК, а не на политическата говорилня и второ, трудно е да се схване логиката в твърдението, че фирмите нарочно забавили изкупуването, за да влошат качеството и цената да падне.

Вероятно не без значение е и друго – през 2013 г. плащанията за тютюн бяха увеличени с актуализацията на бюджета и също така стана ясно, че през 2014 г. ще достигнат 100 млн. лв. при 73 млн. лв. през 2012 година.

Тези плащания будят и други въпроси. Според логиката на Наредба №2 на Министерство на земеделието и храните от 21.02.2011 г.  (поне както ние я разбираме)  броят на получателите на национални доплащания за кампаниите 2010, 2011 и 2012 трябва а да е близък до броя на получателите на държавни помощи по схемите на вече несъществуващия Фонд „Тютюн” за периода 2007-2009 година. Това обаче не е така:

Кампания:

2007

2008

2009

2011

2011

2012

брой получатели на подпомагане

26 575

26 533

26 468

30 132

35 845

40 849

Източник: Аграрни доклади, МЗХ

През 2012 г., между другото, броят на получателите на национални доплащания вече надминава броя на регистрираните тютюнопроизводители през две от референтните години – 2007 и 2008 г. – с 3000 души. За 2009 г. нямаме данни, такива не получихме от Министерство на земеделието. Не получихме отговор и на въпроса как там си обясняват стабилния ръст на получателите на национални доплащания за тютюн.

Но да се върнем на политическите намерения. Държавата или по-точно една партия изпитва силно желание да си върне контрола върху пазара на тютюн и бъдещето на хората, заети с тази дейност. Създаването на регистър на изкупвачите с конкретни изисквания създава възможности за корупционен натиск, ще ограничи конкуренцията, а това неминуемо ще доведе до по-ниски цени. Същото важи и за нелепата идея за държавни оценители, които да се месят в търговските отношения между производителите и изкупвачите. А връщането на минималните изкупни цени няма как да се случи в рамките на ЕС.

* С малки съкращения. Заглавието е на economix.bg