КЗК препоръча промяна на ДДС за туроператорите

Хотел

Комисията за защита на конкуренцията препоръча на МФ да преразгледа  допълненията на чл. 136-140 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), както и на т. 37а от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС., отнасящи се до облагането на туроператорите.

Преписката е по искане на ЕТ „Сън Сприй Холидейз”, което се занимава с корпоративни семинари и други услуги за компании, при което е важно правото на данъчен кредит.

С промените в ЗДДС, влезли в сила от 01.01.2012 г. , когато  корпоративен клиент закупува туристическа услуга директно от хотела, той има право на данъчен кредит, но не и, ако закупи услугата от туроператор. Така корпоративните клиенти са заинтересовани да правят директно резервации, което според едноличния търговец е неравнопоставеност за едни и същи услуги.

Туристически агенции, продаващи същата услуга трябва да фактурират на клиентите си нулева ставка или ставка 20%, когато стойността на нощувката е с по-малък дял от останалите услуги, включени в туристическата услуга. Когато се издава фактура с нулева ставка за хотелско настаняване, клиентът не ползва данъчен кредит, което води до оскъпяване. (виж карето)

В своето становище Министерството на финансите (МФ) твърди, че няма нарушаване на общите принципи на конкуренцията. Възстановяването на данъка зависи от това дали лицето има право да го ползва за последващи свои доставки и дали би могъл да се третира като част от икономическата му дейност. Дават се два примера – семинар за представяне на продукти и семинар за отбелязване на юбилей. Във втория случай няма право на приспадане на данъчен кредит, тъй като има чисто представителни функции.

 МФ смята, че туроператорите предлагат услуги, които различни от хотелиерите (пакет от услуги, съответно нощувки.) Затова според министерството няма нарушаване принципите на конкуренция, тъй като обхватът на предоставяните услуги е различен.

Според Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенти е налице данъчна неравнопоставеност. От Българската асоциация на туристическите агенции също посочват, че при организиране на семинари и подобни от туроператор, последният има право да издаде фактура с 20% ДДС, само при малък дял на нощувката. В повечето случаи, включително поради пакетните услуги All inclusive,  туроператорът е задължен да прилага режима на маржа, щоето води до невъзможност за приспадане на данъчен кредит.

Туроператорите считат за неприемливо приравняването на данъчно задължените лица (корпоративни клиенти) на пътуващи лица.

[textblock style=“1″]Облагане на маржа

Според чл. 139 от ЗДДС, че данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

1. общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от пътуващото лице или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, включително данъка по този закон.

Съгласно чл. 141 от ЗДДС туроператорът няма право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко.

Според т. 37а „пътуващо лице“ е всяко лице – получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел последваща продажба, като тук се включват и корпоративните клиенти.[/textblock]

[textblock style=“1″]Какво искат туроператорите

От бранша предлагат да се добави чл. 136 на Общите разпоредби на ЗДДС в алинея 3 нова точка 3 със следното съдържание: „доставките на туристически услуги от туроператор към данъчнозадължено лице, за целите на осъществяваната от него независима икономическа дейност, които ще се ползват от негови служители или от трети лица в рамките на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки и услуги” и/или да се добави в § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗДДС нов текст към т. 37а: „Пътуващо лице” е всяко лице- получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел последваща продажба. Не е пътуващо лице, данъчнозадължено лице, когато получава туристически услуги за целите на осъществяваната от него независима икономическа дейност, които ще се ползват от негови служители или от трети лица в рамките на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги.“[/textblock]

В решението си КЗК посочва, че принципът на данъчен неутралитет, изисква различните категории икономически оператори, които се намират в сходно положение, да бъдат третирани по еднакъв начин, за да се избегнат нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар. КЗК се позовава на Решение на Съда на ЕС от 9 декември 2012 г. по дело C-31/10 Minerva Kulturreisen GmbH срещу Finanzamt Freital, според което може да има изключение за туроператорите само доколкото това е необходимо с оглед на особения характер на дейността на туристическите агенти и туроператорите.

„От друга страна, обаче, редно е да се отбележи, че за туроператорите остава невъзможността за приспадане на начисления 9% ДДС при закупуване на хотелско настаняване, чиято стойност се прехвърля в цената на общата туристическа услуга и води до нейното поскъпване”, пише в становището.

КЗК счита, че практиката на СЕС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета допускат известна гъвкавост по отношение на прилагането на специалния режим за облагане на общите туристически услуги. Комисията счита, че компетентните биха могли да направят преглед на действащите разпоредби, уреждащи облагането на туристическите услуги.