БНБ не очаква изненади до края на годината

БНБ

БНБ не очаква изненади в развитието на икономиката до края на годината. Дефлационните процеси ще затихнат, а лихвите по депозити ще продължат да намаляват. Ръстът на икономиката от една страна ще бъде повлиян благоприятно от увеличение на нетния износ, но от друга страна ще намалее приноса на правителствените разходи.

От второто тримесечие на 2014 г. се очаква продължаващото възстановяване на икономиките на основните търговски партньори на България и оттук нарастване на външното търсене. В резултат нетният износ да има положителен принос за растежа. През третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. вътрешното търсене ще се задържи на ниво близо до достигнатото през първата половина на годината. Рисковете за  прогнозата за икономическата активност са свързани най-вече с влиянието на външната среда, вкл. поради повишеното геополитическо напрежение в Украйна и Русия. Друг източник на несигурност пред прогнозата произтича от ценовите процеси, тъй като при продължаване на дефлацията е възможно печалбите на фирмите да намаляват, което да влоши нагласите им и да ограничи разходите им за инвестиции.
Кризата с КТБ и бюджетният дефицит също ще се отразят на икономическата активност. Според БНБ е малко вероятно хазната да се вмести в заложените рамки на дефицита (1.8% от БВП) и това ще намали приносът на държавните разходи за ръста на БВП.
Дефлацията ще се запази до края на годината, но темповете й ще затихват. За по-слабото понижение на цените ще допринесе по-малкия принос на контролираните цени, тоест преминаването към фаза на повишение на цените на тока. Определящо значение за задълбочаването
на дефлацията досега имаше поевтиняването на транспортните горива, храните и услугите, което бе резултат главно от понижението на международните цени и проявлението на специфични фактори, свързани с някои групи услуги, смята БНБ. Тенденцията към понижение на базисната инфлация (без колебливите цените на горивата и храните), формирана през 2013 г., продължи и през 2014 г., като към юни тя беше отрицателна и се определяше главно от понижение на инфлацията при услугите и в по-малка степен от ускоряването на годишния спад на цените на нехранителните стоки (без горивата).

Все повече банки предлагат лихви по депозити в диапазона до 3%. Средното лихвено ниво по срочни левови депозити за периода се понижи с 21 базисни точки до 3.41%, а стандартното отклонение се понижи с 5 базисни точки до 1.07 процентни пункта.

Вследствие на динамиката на лихвите и обемите на привлечените средства цената на банковия ресурс средно за банковата система запази тенденцията си към спад, като от 2.81% в края на 2013 г. достигна 2.66% към май 2014 г.

Динамиката на лихвите по кредити е разнопосочна. На годишна база към юни беше отчетено понижение на лихвените проценти по новите кредити в левове, докато лихвените проценти по новите кредити в евро се запазиха близки до нивата през същия период на предходната година. Към юни лихвените проценти по новоотпуснати кредити за нефинансови предприятия възлязоха на 7.2% по кредитите в левове и на 8.1% – по тези в евро. ГПР по потребителските заеми леко се повиши заради нелихвените разходи, а по жилищните – леко спада, но има по-голяма диференциация.
БНБ прогнозира, че тенденцията към понижение на лихвите по депозитите ще продължи, което ще се определя главно от високата ликвидност на бан-
ковата система, понижаването на лихвените равнища на паричния пазар в еврозоната и сравнително слабото търсене на заеми. А лихвите по кредити ще се
колебаят около достигнатите нива. Рисковете на тази прогроза са свързани главно с ефектите от отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение
на ЕЦБ, който би довел до намаляване на доходността от чуждестранните активи на българските банки, а това от своя страна би могло да допринесе за понижение на лихвите по новодоговорени депозити. От друга страна, вътрешната политическа несигурност може да повлияе негативно на пазара и на цената на българските ДЦК, което би могло да се отрази и върху лихвените проценти по кредитите и депозитите в страната.