Първо в „Топлофикация“, скоро и на други места

данни

Каскадните аварии на топлоснабдяването в София породиха поредица от конспиративни теории. Наистина е странно, че парното гърми последователно на различни места в столицата и се възстановява за кратко преди да изтече срокът за заплащане на обезщетение – 48 часа. Ако пробивите на тръбите не бяха видими с просто око (например, на „Цариградско шосе“), бихме могли да си помислим, че „Топлофикация“ спира парното нарочно.

Но е по-вероятно причината да е банална – изхабена инфраструктура, лоша поддръжка, може би дори лоша организация. Това е най-голямата авария на столичното парно от 26 години насам и тя се нуждае от подробно проучване. Трудно е да предвидим резултатите от него, но случаят е повод да обърнем внимание на финансовото състояние на дружеството. Дали то може да си позволи инвестиции в мрежата?

„Топлофикация“ е в предфалитно състояние. Спасява я имплицитната държавна гаранция и БЕХ. През 2015 г. (няма по-нов отчет) „Топлофикация“ отчита загуба от 59 млн. лева. На пръв поглед загубата намалява спрямо 2014 г., но това е измамно – в приходите са включени 57 млн. лева, които се дължат на отписани задължения към БЕХ. Общо задълженията на Топлофикация към 31 декември 2015 г. са 811.7 млн. лева. 61.7% от тях са към БЕХ, а други 19.6% са към „Булгаргаз“. Чрез БЕХ държавата на практика осигурява нещо средно между заеми и субсидия (защото има опрощаване на дългове) на общинското дружество. Предвид предстоящите падежи по задълженията на самия холдинг, този модел е към края си.

Интерес представлява и инвестиционната програма на „Топлофикация“. От предвидени 91 ремонта по топлопреносната мрежа (която сега гърми), през по-миналата година са извършени само 79, като причината за неизпълнение на програмата според отчета са административни пречки от районните общински администрации и „Зелена система“. През 2016 година са планирани инвестиции в топлопреносна мрежа за 41 млн. лева, а заложената загуба е 64 млн. лева. За мащаб нека посочим, че приходите на дружеството през 2015 г. са били 491 млн. лева, а присъдените от съда вземания – 253 млн. лева.

Съвсем очевидно е, че не може да продължава така. Общината трябва да промени доста в работата на дружеството, за да стане то по-ефективно, да намали неплатените сметки и да не отлага ремонти.

И това не е само в „Топлофикация“. БДЖ отдавна върви по този път, а проблемите растат право пропорционално на апетитите на абонираните участници в големите проекти за инвестиции в жп инфраструктура, финансирани с еврофондове. БДЖ наистина успя да стопи задълженията си до до малко над 400 млн. лв., но това бе постигнато за сметка на отложени инвестиции, лоши условия за работа и за пътуване, редица компромиси. Несериозно е да се възлагат всички планове на евентуалните 600 млн. лева от концесията на Летище София. С тези темпове, с които железницата затъва, дори тази сума може да се окаже недостатъчна.

Дори трагедията в Хитрино не доведе до преглед на състоянието на инфраструктурата. Нито епичните закъснения на влакове, които доведоха до бунтове на пътници през януари, станаха повод да се преоценят необходимите инвестиции в подвижен състав.

Нелепата смърт на жена в тунел „Ечемишка“ изглежда беше последното предупреждение за управниците, за които „критична инфраструктура“ е само заглавие на отчетна форма, предвидена в поредната наредба. Годините безхаберие и алчност, които доведоха до отклоняване на публични средства към проекти, удобни на свързаните с властта фирми, вече струват човешки животи.

На служебното правителство се пада задължението да стегне поне малко дисциплината и да постави началото на отлаганите реформи. Няколко уволнения и назначения изобщо не са достатъчни.