Предимствата на България са макроикономиката и интернет

Износ

България се премести с пет места напред в световна класация по конкурентоспособност и вече е 57-ма. Това отчита годишният доклад на Световния икономически форум. Има изоставане по отношение на пазара на труда, където миналата година страната бе със сравнително добри позиции.

Индексът за конкурентноспособност на България се повишава от 4.27 през миналата до 4.31 през настоящата година и тя изпреварва Кипър, Словения, Унгария, Румъния, Словакия и Гърция. За разлика от миналата година, когато индексите и позициите по всички фактори за конкурентностопособност се подобряват, през тази се наблюдават негативни промени, свързани с пазара на труда, иновациите и развитието на бизнеса.
Най-голям принос за доброто позициониране има макроикономическата стабилност, която ни отрежда 30-то място и технологичната готовност – 44-то място, като тук е най-голямото подобрение – с осем места напред. Ниската инфлация ни отрежда 28-о място в света, а бюджетният дефицит – 33-то (но не можем да се мерим с Източен Тимор и Кувейт с техните над 30% бюджетни излишъци). За технологичния напредък е допринесъл броят на потребителите на интернет и скоростта на връзката.

Страната ни пада до 61-о място по по отношение на пазара на труда. Най-лошата оценка тук е неспособността на страната да привлича таланти – 144 място. Тоест 5 място отзад-напред. По-непривлекателни места за най-добрите професионалисти в света са само (обърнете внимание) Иран, Сърбия, Молдова и Венецуела. По способността си за задържа таланти, вместо те да емигрират, България е на 142 място. Много лоша е и оценката по един друг показател, определен както и предишните, чрез анкета за това дали на ключови мениджърски позиции се назначават роднини и приятели или професионалисти. България е на 112 място, което съответства на определението „връзкарски капитализъм“. Сравнително добри са оценки за гъвкавост на заплатите и обвързаността им с производителността на труда, което съответства на сравнително либерализиран трудов пазар. Най-напред в тази група е класирането ни по разходите за обезщетения и предизвестия при съкращаване, измерено в седмична заплата – 7.5 седмици. (Интересно е, че има големи разлики по страни от нула обезщетения в страни като САЩ и Дания до около 19 месеца в Сиера Леоне и Зимбабве. Освен изостанали държави, много страни в Азиатско-Тихоокеанския район, като Индонезия, която е център на изнесени производства заради ниски разходи за труд и Португалия, единствена от страните в ЕС, също са с големи обезщетения при уволнение.)

Оценката за инфраструктурата е лоша, като общата инфраструктура ни поставя на 102 място, а пътищата, които бяха приоритет през последните години – на 112-о място от 148 страни, много по-зле от железниците. Единственото изключение в тази група е броят абонати на мобилни телефони, където сме на 24-о място в света.

Сериозно изоставане има – 107-ма позиция, в класирането по отношение на качеството на институциите. Много негативни са оценките за съдебната система, прозрачност на правителствените политики, доверие в политиците. Два примера: България е на 105-то място по тежест на административните регулации (индикира висока тежест) и на 86-то място по ефективност на бюджетните разходи (тоест ниска ефективност). Проблематични продължават да са показателите, свързани с иновациите и степента на развитие на бизнеса. България е на 103 място по иновации и на 107-о по разходите за развойна дейност.

Отново най-конкурентноспособна в световен мащаб е Швейцария, на второ място остава Сингапур. В първата десетка са Финландия, Германия, САЩ, Швеция, Нидерландия и Великобритания.

Вижте още[related limit=“3″]