Гордиевият възел на ВЕИ

ВЕИ

Внезапната такса върху приходите на ВЕИ заплашва да се окаже провал, воден от наглед добри намерения. Последните месеци ни дадоха и други примери за опорочени нелоши идеи – поради бързане, липса на диалог, пропуски, незнание или популизъм. Останалите са специалният закон за офшорките, кредитната реформа, необлагаемият минимум за доходите до минималната заплата.

Сама по себе си идеята за данък върху свръхпечалбите на сектора не е лишена от смисъл.

Въпреки твърденията на представителите на бранша, че делът им в енергийния микс е само 6%, те имат своя принос за дисбалансите в системата. След като се оказа (очаквано), че приходите от търговия с квоти няма да постъпят в прогнозирания размер, зейнаха нови дупки за запушване. НЕК вече има 2 млрд. лева дългове, в това число 150 млн. лева към ВЕИ. Те твърдят, че не им е плащано от юни. Изглежда, че дилемата за тях е дали да понесат намаление на преференциалните цени (таксата прави точно това – за всички по равно) или да понесат намаление на обемите – поради неплащане или поради ограничаване от ЕСО.

Реализацията на намеренията за корекция обаче не е добра. Възелът от проблеми е прекалено сложен, за да бъде отсечен отведнъж.

Първо, таксата* се въвежда внезапно, без предварителна оценка на въздействието, без обществено обсъждане и на всичко отгоре – на едно четене (защото е скрита в преходните разпоредби на закона за бюджета преди второ четене). Освен това самото определение за такса върху е спорно, тъй като няма яснота какви услуги ще се предоставят срещу нея. Това със сигурност беше лош сигнал.

Второ, налице е неравнопоставеност между различните участници, тъй като таксата не обхваща всички ВЕИ и липсва обяснение защо е така.

Трето, избраният модел на регулация е твърде груб. Наличието на свръхпечалби най-вече трябва да се докаже. Фактът, че и в Чехия има „такъв“ данък от 28% не валидира прилагането му бе оглед на условията у нас.

Но нека видим какво е положението в сектора. Всеки знае, че цените, на които се изкупува токът от тези централи, особено на първите присъединили се, са високи. Но те се различават в пъти за различните централи. Колко от тях са свръхпечеливши? Кои са основните играчи на този пазар и какви са параметрите на изкривяването? Няма откъде да научите това. Държавата се кани да облага свръхпечалби по интуиция, без доказателства. Ще опитаме, доколкото е възможно, да попълним празнината с липсващата обосновка.

Нито една институция в България не предлага обобщени и разбираеми данни на пазара на ВЕИ. Ето защо е много лесно да се твърди, че цените са високи. Или пък да се каже например, че тази година няма изградени нови вятърни централи, защото вече не е изгодно да се инвестира във ВЕИ.

Актуалният източник на информация е регистърът на бившата агенция за енергийна ефективност, която дава гаранциите за произход. Този регистър съдържа над 13 300 записа за месечните гаранции на вятърни, фотоволтаични, водни централи, централи на биомаса, каскади, дори три ТЕЦ-а, чиято обработка отнема часове.
Около 100 от тези гаранции са издадени за мощности, инсталирани през тази година, в това число вятърни. Общо работещите фотоволтаични, вятърни и водни централи, както и централите на биомаса са около 1790 (има малко дублиране на номера).

Инсталираната от ВЕИ мощност е 4280 мегавата, а само фотоволтаиците и вятърните централи – 1794 мегавата. С това на практика е изпълнена целта на националния план до 2020 – 4600 мегавата, в това число 2000 мегавата ФЕЦ и ВтЕЦ.Трябва да се има предвид, че този регистър включва само ВЕИ с издадени гаранции за произход, като са изключени тези, чиито актове за въвеждане в експлоатация са оспорени от ДНСК.

Общата произведена енергия от ВЕИ от януари до 22 ноември 2013 е 5863 гигаватчаса, според този регистър. За сравнение произведената електроенергия общо за 10 месеца е 35 хил. гигаватчаса. Дотук с теорията за 6% дял. Впрочем, тя бе опровергана и по време на семинара на БСП и ДПС в Боровец, на който бяха изнесени данни за дял от 8 на сто за енергията от алтернативни източници.

От Българската фотоволтаична асоциация твърдят, че инвестициите в сектора на ВЕИ са 4 млрд. евро, от които 2.3 млрд. евро кредити от български банки. Данните на Българската агенция за инвестиции показват, че само за сертифицираните проекти заявените инвестиции са 5.9 млрд. лева (някои от тези проекти не са реализирани). Ако се махнат ВЕЦ, централите на биомаса и подобни, само инвестициите в слънчеви и вятърни централи са 5.3 млрд. лева (68% от общите инвестиции от 4 млрд. евро). А обещаните работни места, свързани с тези проекти, са 415 бр. (много малко на фона на общо 15 000 работни места, според БФА.)

Данните за вноса пък показват, че от 2008 г. досега са внесени фотоволтаични панели за 1.8 млрд. лева.

За колко време се изплащат тези инвестиции и наистина ли 20% такса означава фалит за бизнеса и за кредитиращите институции? Какви са печалбите в сектора? Това са трудни въпроси. Финансовите отчети (освен че са стотици) не ни помагат много, тъй като бумът на въвеждането в експлоатация бе в средата на 2012 г. и последните отчети, където ги има, не съдържат приходи за цяла година.

Според оценките, обявени по повод въвеждането на таксата върху приходите, годишно продажбите на фотоволтаичните и вятърните централи са около 800 млн. лева (на база прогнозата за 160-170 млн. лева приход от 20% такса). Депутатът от БСП Петър Кънев дори говори за 700 лв. приходи. Същевременно при над 2 млрд. евро кредити и средна лихва от близо 8% (подобни лихви има в документите на ДКЕВР, но големите проекти са с по-нисък процент – около 6%), годишният разход за лихви може би е над 250 млн. лева (с отчитане на погашенията). Накратко, ако числата за инвестициите са верни, не са оправдавани твърденията за свръхпечалби. С едно важно уточнение – средно за сектора.

фотоволтаициАнализът трябва да отчете както преференциалните цени, по които се изкупуваше електроенергията, така и спадането на инвестиционните разходи, особено през последните три години. Тези числа показват много различна картина за отделните производители. Най-много мощности са били присъединени през 2011 г. и 2012 г. Тогава са и най-благоприятните условия, специално за фотоволтаиците – от една страна, цените на панелите започват да падат рязко след 2008 г. в съответствие със Закона на Суонсън (графика), а ДКЕВР реагира с известно закъснение (таблица).

От друга страна, трябва да се държи сметка и за държавната помощ за големите инвеститори. Освен подкрепата чрез БАИ за изграждането на малки ВЕИ са били използвани и безвъзмезни средства по Програмата за развитие на селските райони. Тази подкрепа е била компенсирана чрез специални решения на ДКЕВР.

Ключовият елемент е неравнопоставеността между отделните производители. Съгласно чл. 31 от Закона за енергията от ВЕИ цената „не се изменя за срока на договора за изкупуване”. Цената за изкупуване на ток се фиксира според определената тарифа от ДКЕВР, валидна към момента на получаване на Акт 15. Ето защо новият закон от май 2011 г. и решението на ДКЕВР от 20 юни 2012 г. да понижи съществено преференциалните цени от 1 юли доведе до наплив от заявления за Акт 15 в края на юни – опит да се хване последния влак с високи цени.
Друга съществена разлика е свързана с промяната на срока, в който важат гарантираните преференциални цени по стария и новия закон. Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия не предвиждат корекции (много от тях са качени на сайтовете на ЕРП).

Въведената миналата година такса за достъп на производителите до електроразпределителните и преносните мрежи донякъде поправяше това. Тя бе диференцирана – от 5 до 40 процента, в зависимост от вида на централата и времето, в което тя е изградена и пусната в експлоатация. Тя бе отменена на ВАС и НЕК все още има да връща на алтернативните централи 300 млн. лева, неправомерно събрани от тази такса. Изглежда новият квази данък ще послужи като буфер за НЕК, а не за бюджета (таксата ще се превежда в бюджета след всяко тримесечие и изглежда ще се събира от НЕК и ЕРП текущо).

Таксата обаче не отчита различните условия за бизнеса и задълбочава дефектите с определянето на преференциални цени според датата на въвеждане в експлоатация без последваща корекция .
Собствениците на малки централи, които последни се присъединиха към купона, изглежда са обречени да останат първи без стол, когато музиката спре.

* Таксата ще бъде 20% върху изкупената по преференциална цена електроенергия от НЕК или ЕРП (тоест количество, умножено по преференциалната цена, без ДДС), става ясно от предложението за нов чл. 35 а в ЗЕВИ.

таблица 1. Определени от ДКЕВР преференциални цени за електроенергия

лв./мвтч

1.4.2008

1.4.2009

1.4.2010

1.4.2011

1.7.2011

1.7.2012

1.7.2013

ВтЕЦ 140-186 145-189 149-191 149-188 137-191 104-149 105-162
ФЕЦ 718-782 755-853 728-793 699-760 486-605 236-401 160-354