Световните медии: Икономии и дефлация

Медии

Бюджетните икономии и дефлацията в еврозоната са основните теми, които правят впечатление тази седмица.

Малко страни могат да се сравняват със скоростта, с която САЩ въвежда бюджетни икономии, пише „Ню Йорк Таймс”. През 2013 г. федералният дефицит се сви с най-бърз темп от повече от четири десетилетия, падайки до 3,9% от брутния вътрешен продукт на страната спрямо 6,8% година по-рано.
Според Международния валутен фонд, общият бюджетен дефицит на САЩ , който включва и общините, ще намалее с около две трети като дял от БВП през 2009-2014 година. Повечето от спада ще дойде от намаляване на разходите.

Публичните инвестиции в САЩ са паднали до най-ниско ниво от 1947 г., допълва по темата „Файненшъл таймс”

Намаляващият дял на труда в разпределението на доходите след 80-те е една от темите на „Икономист“. Това предполага, че ръстът на производителността не води до широки увеличения на заплащането. Вместо това, по-голям дял от спечеленото отива при собствениците на капитал. Дори сред тези, които разчитат на заплата, делът на най-богатите 1% расте след 1999 г. Голяма част от намаляващия дял на труда в разпределението на доходите се дължи на конкуренцията от евтината работна ръка в развиващите се страни (3.3 процентни пункта от 3.9 процентни пункта понижение на трудовия дял през последните 25 години). Не делът на работниците пада и в страни като Китай и Мексико. Според ОИСР 80% от понижението на дела на труда се дължи на новите технологии.

Списанието се спира и на феномена на дезинфлацията с акцент върху добре познатата дилема на задлъжнелите страни – инфлация или дефолт.

Европа е изправена пред капан на дефлацията като Япония през 90-те години на миналия век, пише Амброуз Евънс Причард в Телеграф.  Според бивш управител на ЕЦБ централната банка на еврозоната съобразява политиката си само с Германия. Според него банката трябва да понижи лихвите до нула, да продължи тригодишните заеми за банките и да понижи изискванията си за обезпечения при рефинансирането.

Въпреките урбанизацията, образованието и достъпът до интернет развиващите се страни днес са по-малко производителни, отколкото развитите през 60-те години на миналия век – при сходни социални показатели. Причината се крие в неявните знания, тези, които се пренасят заедно с кадрите, пише Рикардо Хюсман за Проджект Синдикат.

Инвеститорите, които са последвали правилото „Продавай през май” тази година пропуснаха двуцифрени печалби. След 1945 г. S&P 500 са отчели полугодишни печалби от само 1.3% от 1 май до 31 октомври спрямо средно 7% за времето от ноември до април, пише USA Today.

Новата книга на Алън Грийнспан привлече много критици, в това число от средите на тези, които през 2006 г. го хвалеха. Робърт Самюелсън пише за „Вашингтон Поуст“, че въпреки всичко бившият управител на Федералния резерв е успешен. Чрез сръчни промени в лихвените проценти и кризисни интервенции Грийнспан стабилизира икономиката, без да разпалва инфлацията и я преведе през азиатската криха, доком балона, срива след 11 септември. Но това имаше своя недостатък, тъй като в една икономика с управлявани рискове, хората си позволиха неща, за които иначе не биха помислили. Това е парадоксът на Грийнспан – увереността, че рискът е малък, създава повече риск.

Защо Швеция с нейните високи данъци е една от страните с най-много милиардери на глава от населението, се пита Slate.

Цените на таблетите по време на Черния петък могат да паднат до 50 долара в САЩ, пише Блумбърг Бизнесуик. Как iPad се наложи на пазара на таблети, докато други се провалиха – във Wired