САЩ, Япония и още 10 договориха ТТП

Шинзо Абе и Барак Обама

Участниците в преговорите по Транстихоокеанското партньорство (ТТП) – САЩ, Япония и страните от Тихоокеанския район (без Китай), постигнаха споразумение. По информация на Киодо споразумението е постигнато след преодоляване на разногласията между 12-те участващи страни.
Преговорите за ТТП започнаха през 2005 г. и приключването им е ключова победа за американския президент Барак Обама. Споразумението за ТТП предвижда създаване на зона за свободна търговия между 12 страни от Азиатско-тихоокеанския регион.
Първоначалните участници в преговорите бяха Чили, Нова Зеландия, Бруней и Сингапур. По-късно се присъединиха Австралия, Виетнам, Канада, Малайзия, Перу и САЩ, а накрая – Мексико и Япония.
Но вече се обсъжда присъединяването на Южна Корея, Тайван и Филипините и латиноамерикански страни като Колумбия.
Подписалите страни обхващат почти 40 на сто от световната икономика, а Барак Обама в речта си пред Общото събрание на ООН нарече ТТП „споразумение, което ще отвори пазарите, докато защитава правата на работниците и опазването на околната среда и дава възможност за устойчиво развитие.“[floated align=“left“]

Очевидно е от спорните въпроси, че ТТП не е за свободната търговия, написаха преди дни Адам Хърш и Джоузеф Стиглиц в коментар за Project Syndicate. Нова Зеландия заплаши да излезе от споразумението, тъй като бе недоволна как САЩ и Канада управляват търговията с млечни продукти. Австралия не е доволна как САЩ и Мексико регулират търговията със захар. А САЩ не са доволни как Япония регулира търговията с ориз. Тези индустрии се подкрепят от значителни блокове в своите страни и представляват само върха на айсберга за това как ТТП ще способста за мерки, които са срещу свободната търговия. Какво ще направи споразумението за разширяване на правата на интелектуална собственост на големите фармацевтични компании, както научихме от изтегли документи? Изследванията показват, че патентите не подпомагат НИРД. Вместо това ТПП ще ограничи конкуренцията. Споразумението ще контролира търговията с лекарства чрез неявни правила по въпроси като патентно обвързване, екслузивност на данните и биопрепарати. В резултат фармацевтичните компании ще получатт право да разширят монопола си на патентовани лекарства и да забранят на конкуренти с биологическо сходство да въвеждат нови лекарства. Двамата коментират и правото на чуждите корпорации да съдят правителствата за въвеждане на регулации, които биха намалили очакваната възвращаемост на инвестициите им. Те твърдят, че ISDS и необходима защита за правата на собственост в държави, които имат проблем с върховенството на закона. Но САЩ настояват за същата класуза и в споразумението с ЕС – ТТИП.

 

[/floated]

Сделката идва в момент на изпитания за лидерите на водещите страни в споразумението, като в САЩ един от най-популярните претенденти за републиканската номинация на предстоящите избори Доналд Тръмп обяви ТТП за атака срещу американския бизнес. В Канада опозицията критикува премиера Стивън Харпър за договорените условия, а в Япония Шинзо Абе е изправен пред спад на популярността си.

Преди да влезе в сила документът трябва да одобрен от Конгреса на САЩ, както и от правителстватвата на другите 11 държави.
Една от целите на споразумението е да се създаде икономическа зона в Пасифика, която да балансира икономическото влияние на Китай в региона. Също така споразумението урежда правилата на глобалната икономика на 21-ви век – от трансграничния пренос на данни за това как държавните предприятия да се конкурират в международен план, обяснява FT.

Въпреки това тонът спрямо Китай бе смекчен. Пекин заяви, че наблюдава развитието на ТТП внимателно и е ангажиран със собствените си търговски преговори. Много от деловите кръгове в САЩ смятат, че е обещаваща възможност ТПП да се отвори към други страни и особено към Китай.

Основата на ТПП е свободната търговска зона между две от трите най-големи световни икономики. Това е първото търговско споразумение между САЩ и Япония. Но след като Япония се присъедини към преговорите през 2013 г., тя проведе отделни преговори по всички теми – от автомобилите до ориза и свинското. Основният резултат, че търговските бариери между САЩ и Япония ще паднат. Вероятно е по-нататъшно интегриране на японската икономика и веригите на доставки в тези на САЩ. Една от последните ябълки на раздора бе по повод на правилата за локализация при авточастите. Те изправят производителите в Канада и Мексико, процъфтява под 20-годишното Северноамериканско споразумение за свободна търговия, срещу японските автомобилопроизводители, които въпреки значителното присъствие в Северна Америка, все още имат вериги на доставки, които се простират извън TPP – в Китай и Тайланд
Това ще бъде ключова сделка за Шинзо Абе, японския министър-председател. За да осигури споразумението, Абе бе принуден да настъпи срещу някои мощни политически играчи в японската политика, вкл. земеделското лоби. Но той твърди, че това ще помогне на Япония да предприеме много по-необходимите структурни реформи, които ще увеличат потенциала за растеж на икономиката.

Това със сигурност е нещо, от което той се нуждае, коментира FT. БВП на Япония се свива на годишна база от 1.2 на сто през второто тримесечие на тази година и данните предполагат, че и третото тримесечие няма да бъде много по-добро, което ще хлъзне Япония в техническа рецесия.

ТПП предизвиква спорове в много от страните-членки. В оспорваната канадска предизборната кампания преговорите за TPP са една от основните точки на икономическия дебат. Том Мулкайр, ръководителят на Нова демократическа партия, обеща да напусне споразумението, ако неговата партия спечели на 19 октомври.
Но Канада не е единственото място, където ТПП провокира спорове. В САЩ, Австралия има критики срещу клаузата, която ще позволи на чуждестранни корпорации да оспорват решенията на правителствата пред международни арбитражни съдилища. В Австралия въпросът е особено чувствителен, тъй като тютюневият гигант Philip Morris води дело срещу правителството по един неясен инвестиционен договор заради въвеждането на опаковки без лого.

В САЩ се съгласи да премахне тютюна и наредбите, свързани с общественото здраве, от арбитража по инвестиционните спорове. Но това далеч не е единствената полемика.

Също така интересно е, че ТПП флиртува с проблема за манипулацията на валутните курсове. Въпросът за конкурентната девалвация е един от най-оспорваните в САЩ. Държейки под око слабата йена и конкуренцията от Toyota и останалите японски коли, американската автомобилна индустрия е нейните поддръжници в Конгреса настояваха ТПП да включи забрана за валутни манипулации. Формално това не е част от споразумението, но има знаци, че страните се готвят да разглеждат допълнително този въпрос, макар че са малко вероятни задължителни мерки.

От 2007 г. САЩ са длъжни да включват обсъждане на екологични и трудови стандарти в своите търговски преговори. Но ТПП за първи път направи тези ангажименти изпълними и потенциално обект на търговски санкции, ако не са изпълнени.

Много активисти на околната среда остават скептично настроени, но САЩ настояват, че споразумението ще помогне за намаляване на трафика на застрашени видове и справяне с други проблеми като свръхулова в страните. Очакват се големи промени в трудовите стандарти в държави като Малайзия и Виетнам.