Министрите разединени за икономиите

Министрите не са били склонни да отделят много пари от бюджетите си, за да се субсидират програми за заетост и да се дадат допълнителни социални помощи, показва стенограмата от последното заседание на правителството. Те са заявили доброволно икономии за 9.3 млн. лева, от които 42% или около 4 млн. лева са от министъра на земеделието и храните. „Като цяло, общото впечатление е, че министърът на земеделието е единственият, който опровергава тезата, че никоя администрация никога няма да се откаже сама от пари. Но той пък доказа тезата, че навсякъде има резерви, обаче никой никога няма да си ги каже“, коментира финансовият министър Калин Христов. Други 19.9 млн. лева са средствата, които Министерството на регионалното развитие е заявило, че няма да се усвоят (това са средства за магистралите „Хемус“ и „Марица“).
Тъй като е трябвало да се осигурят повече средства (41 млн. лв.), Христов решава да вземе от издръжката на всяко министерство (без делегираните дейности) по 2.5%, които да допълнят икономисаните пари от магистрали. Повечето министри изразяват притеснения от този подход. Министърът на вътрешните работи Петя Първанова е заявила, че средствата за МВР поначало са с 40 млн. лева по-малко (но министерството беше с един от най-разточителните бюджети при управлението на ГЕРБ), а заради протестите е трябвало да се платят допълнително 600 хил. лв. за извънреден труд и гориво само в София. От бюджета на МВР се вземат 2.5 млн. лева.
Министърът на здравоеопазването също се притеснява, че остава без пари: „Знаете, че дълговете на болниците са почти 400 милиона и от вчера, доколкото знам, основна болница във Видин ще преустанови работа и това население остава без здравеопазване. Заради натрупани дългове, стоп на заплати, напускане на персонал и се очертава един много тежък социален конфликт.“ От бюджета на здравното ведомство се вземат 2.7 млн. лева.
От гледна точка на управление вината си е на болниците, казва Христов, който прави паралел с БДЖ: „И ние не трябва да насърчаваме неотговорно поведение години наред, тъй като то се акумулира във времеви бомби“, допълва той.
Министърът на отбраната Тодор Тагарев е гласувал „против“, тъй като „много критични дейности за армията, за въоръжените сили не са финансирани, не са предвидени въобще в Закона за бюджета“.