Непосилната лекота на мерките за насърчаване на бизнеса

трансметрикс

В последните дни правителството заяви поредица действия в подкрепа на предприемачеството и бизнес средата. Публикува управленска програма, която е пълна с приоритети, даде заявка да сложи ред в банковата сфера от името на БНБ и да либерализира цените в енергетиката. Нищо от това не е завършено, дори не е започнато, но вече можем да се надяваме.
Особено могат да се надяват бъдещите предприемачи,  които (поне на теория) имат нужда от малко държавна помощ, за да осигурят ръста на икономиката. Чрез новата програма на кабинета те получиха не само поредната порция заявки за ограничаване на регулаторните режими, но и конкретни обещания, някои от които причудливи. Насърчаването на стартиращите фирми е декларативна цел на повечето кабинети напоследък, но реалността се разминава с техните приоритети.

Влошена „демография“

Според НСИ фирмите в България намаляват от 2010 до 2012 г., повече се ликвидират, отколкото се създават. През 2012 г. са се родили 42 хиляди предприятия, а са умрели близо 36 хиляди (няма по-нови данни). Това съотношение де факто е по-лошо, ако се отчете фактът, че често се регистрират нови фирми, за да не се прескочи бариерата по ДДС. Много други фирми стоят замразени – не развиват дейност, но не се и закриват.
Трябва да се замислим защо е така.

Има няколко условия, за да успее един малък бизнес. Част от тях са свързани с факторите за производство – (начален) капитал и достъп до финансиране, осигуряване с кадри и доставки на ключови суровини, компоненти и т.н. по веригата на стойността, не на последно място – достъпни енергоносители (според данни, които economix.bg публикува наскоро именно малките фирми са поели най-голямата тежест от поскъпването на тока).
На второ място (или може би на първо) е жизнеспособността на идеята – добър бизнес модел, опит и ноу хау, не на последно място, предприемачески умения. Много важно условие са достъпът до пазари и клиентската база. Всичко това ни подсказва, че понятието стартиращ бизнес е много широко – то включва както обещаващи проекти, така и банални идеи, някои от които получават шанс само защото успяват да се докопат до еврофондове.

Твърде различни

Хората регистрират фирми с различни мотиви, като най-често следват някой от описаните по-долу три модела. Те в най-добрия случай разчитат на опит в конкретна област, но нямат предприемачески опит и познания по финанси. Много често се повтарят едни и същи схеми, които води до изострена конкуренция за място под слънцето.

Първият мотив на хората за започване на частен бизнес е да си осигурят издръжка. Водени от надеждата, че могат да печелят повече отколкото като наемни работници, при това без да имат шеф, много българи избраха частния сектор с всички рискове. Това обикновено са малки семейни фирми, които търсят спасение в едно и също – магазинчета, капанчета, къщи за гости, услуги като химическо чистене, в краен случай – таксиметрови шофьори. Данните показват, че над 47% от новите фирми са в търговията, съответно с търговия се занимавали и 50% от закритите. Очевидно един квартален магазин трудно може да конкурира моловете, затова оцелява един от десет новооткрити. Данните на НСИ показват много нисък процент на оцеляване дори в сектори, които предполагат някакъв опит, като строителство и транспорт.
Тези рутинни бизнеси изискват начален капитал, макар и не голям. Понякога семейните спестявания са достатъчни, но винаги стои рискът те да бъдат загубени. Много подобни проекти завършиха с провал, а собствениците им останаха с ипотекирани жилища пред банките. Други зарязаха частния бизнес и се върнаха към наемна работа.
Вторият тип (обикновено в услугите и едрата търговия) са специалисти, които са натрупали опит и контакти в голяма компания, напускат я и започват подобна дейност. Обикновено те са най-успешни, особено ако привлекат част от клиентите на бившия си работодател.
Третият тип са предприемачите с идея. Това по правило са млади хора, много често програмисти или дизайнери, които искат да пробват нещо. Тяхното предимство е, че не се нуждаят от капитал (или поне така изглежда), техният недостък – липсата на опит, а често и на практически усет. По-рядко в тази категория попадат изобретатели или хора, които предлагат социални иновации.
Тук процентът на оцеляване изглежда висок, но е възможно това да се дължи на ниските първоначални капиталови изисквания. Често представата, че ИТ бизнесът не иска голям капитал, е илюзия – и то без да се отчитат алтернативните разходи. За да създадеш едно мобилно приложение, наистина са нужни само компютър, смартфон и познания. Но за да се наложи то, са необходими екип и сериозно финансиране. Това е една от особеностите на новата икономика. Докато първият тип предприемачи са изправени пред sunk costs под формата на инвестиции в офиси, оборудване и стоки (които частично могат да се възвърнат при неуспех), предприемачите от третия вид могат да вложат година от живота си в направата на нещо, което стартира като „следващия Whats App” и приключва с напразни надежди, че ще се намери инвеститор, който да влезе в проекта и така да осребрят труда си. Наистина, някои успяват и така поддържат ентусиазма на останалите. Доколкото става дума за млади хора, които все още учат, неуспехът да се монетизират подобни инициативи не е социално значим проблем. Все още. Но пропуснатите възможности са. Те все повече ще тежат, защото повечето от тези младежи, които имат уменията в дадена област, но не успяват да намерят подходящ партньор, ментор или работодател, или пък се сблъскват с бюрократични пречки, в крайна сметка са причината България да е на дъното по всички класиции за привличане на таланти.

(Има и една четвърта категория новосъздадени фирми – тези, които усвояват еврофондове. Това е администриране, а не бизнес и затова не е тема на тази статия.)

Въпреки формалната подкрепа за предприемачите от правителството и Европейския съюз, няма ясни доказателства, че тези усилия имат значителен положителен ефект върху предприемаческата екосистема, заключи скорошно проучване на „Индъстри уоч“. По ОП „Конкурентоспособност” са подкрепени 600, вместо 11 000 стартиращи фирми. Помощта е предимно за ИТ компания от столицата.

Как държавата смята да помогне на хората, които искат да започнат бизнес

– било, за да издържат семейството си, било, защото имат идеи, които могат да създадат работни места, ако бъдат канализирани.
В програмата на правителството, както и в предишни негови документи (Стратегия за МСП, Стратегия за интелигентна специализация) четем следните обещания:
– Подпомагане на проекти, генериращи работни места за стартиращ бизнес ( с териториален фокус)
– Въвеждане на нов търговски субект – „тренировъчно предприятие“ – този тип предприятие да може да извършва стопанска дейност
– Осигуряване на възможност за предприемачите, фалирали по независещи от тях обстоятелства (почтени предприемачи), да уредят задълженията си в рамките на максимум 3 години
– Фонд за капиталови инвестиции за преференциално дялово финансиране за български МСП, намиращи се в етап на ускорен растеж ;
– В училищата да се преподават предприемачество и защита на интелектуалната собственост
– Насърчения чрез Националния иновационен фонд, публично-частен фонд за инвестиции, държавните индустриални зони и пр.
– Съкращаване на времето за регистриране на бизнес до 3 дни и минимизиране на разходите и издаване на всички лицензи и разрешителни в рамките на 1 месец
– Други регулаторни облекчения и въвеждане на онлайн услуги

Някои от описаните мерки заслужават силна подкрепа, стига да се направят както трябва, защото вече има достатъчно примери за зле работещи електронни услуги в администрацията. Други обаче са неясни. Какво означава, например, почтеният предприемач да има право да уреди задълженията си в рамките на три години. Текстът очевидно е писан от човек, който няма представа от несъстоятелност, обезпечения, търговски договори и т.н. (което ни подсеща, че няма да е лошо обучението по предприемачество да включи търговско право, вместо модерни автори като Сет Годин).

Два въпроса са ключови за отношението на държавата към предприемаческата активност. Първият е облекчаването на достъпа до финансиране за стартиращ бизнес, а вторият е свързан с подпомагането на предприемачите през началния период от дейността им, включително, чрез въвеждане на по-леки изисквания и по-ниски санкции.

Само срещу ипотека и бизнес история

Една от най-четените статии в economix.bg доскоро бе публикация, която описва възможните варианти за финансиране на стартиращ бизнес. Тя е отпреди повече от година, но почти не се нуждае от допълване. Възможностите за финансиране за стартиращ бизнес са все така неудобни, което прави много начинаещи предприемачи клиенти на по-богатите им приятели или на лихвари.
Не се предлага стандартна схема за финансиране на бизнес проект без обезпечения. Може да имате огромен опит като инженер, може да имате прототип и дори предварителен договор, но банката ще ви поиска да ипотекирате апартамента си, преди да ви отпусне кредит да го произведете. Тя ви третира като поредния предприемач, който иска да отвори гаражен магазин (бъдещият Марк Зукърбърг няма да се роди тук).
Дори да е имало някакви идеи за инвестиционно финансиране, те умряха след като т. нар. одит на КТБ изпрати недвусмисленото послание към всички банки, че кредити без обезпечение са лоши кредити. Твърди се, че това е довело до затягане на кредитите стандарти от банките. Данните за последното тримесечие бяха стряскащи – две трети от новопривлечените депозити не бяха раздадени като кредити. Това, разбира се, е въпрос, който надхвърля темата за стартиращия бизнес, но той е сред най-засегнатите от затягането на стандартите.

Някои от мерките, за които ще прочетете в правителствените документи, са екзотични. Те няма да променят средата, а ще осигурят възможност на отделни фирми. Националният иновационен фонд (същият, чиито конкурси бяха съпроводени със скандали) трябва да подкрепи 50 фирми, голяма част от клъстерите се оказаха само средство за усвояване на еврофондове, по друга програма Евростарс досега е успявала да се пребори само една българска компания. Дори двата фонда по Джеръми, които са най-популярни сред предприемачите и сравнително най-достъпни – Eleven и Launchub, финансираха само няколко десетки компании. На фона на над 40 000 новорегистрирани фирми.

Трябват ли ни стимули за започване на бизнес?

Не е еднозначно. От една страна, живеем в изключително динамичен свят. Старите бизнес идеи отстъпват място на немислими доскоро проекти. Има компании – по-често по света, отколкото у нас, които стават бизнес лидери за две-три години.
Но от друга страна, ниските бариери за навлизане често водят до необосновани очаквания, струпване на много претенденти на едно място и в крайна сметка – до загуба на ресурс и лично време. Това е един от страничните ефекти на дигиталния свят.

Идеята за по-нататъшното облекчаване на стартирането на собствен бизнес е все по-трудно защитим приоритет от един момент нататък. Например, преди няколко години Мартин Димитров успя да прокара фактическото отпадане на капиталовата бариера при регистрация на фирми. Не е сигурно, че това беше от полза за бизнеса.
Премахването на капиталовата бариера допринася за създаване на илюзорни очаквания у много стартиращи предприемачи. Необходимата сума само за изпълнение на бюрократичните условия за започване на бизнес е минимум 200 лв. (за такси и прочие, при все, че таксите за Агенция по вписвания бяха понижени напоследък). Добавете към това касов апарат и заплата на счетоводител и вече имате значителни разходи, без дори да сте решили с какво ще се занимавате. Нещо повече – НАП има поредица тълкувания, според които самата регистрация на фирма поражда задължение за самоосигуряване на собственика (има епични дискусии по темата за т. нар. личен труд, за което българският законодател май не е много наясно). Можете да твърдите, че фирмата ви не развива дейност, няма приходи и следователно не упражнявате личен труд, но повечето счетоводители ще ви кажат, че рискувате глоба, затова е по-добре да внасяте всеки месец по 120 лева. Наистина това са малки суми. Но ако регистрирате фирма, подгонени от безработицата, а още нямате приходи, те започват да тежат.

За да промени средата за предприемачество, правителството трябва да си отговори на следния въпрос: Дали да насърчава хората да се пробват в бизнеса или, напротив, да възприеме позицията, че тази работа не е за всеки, защото съществува риск начинанието да финишира с уволнени работници и излъгани контрагенти, ако има твърде много самоуки предприемачи. И двете имат своята логика. Една популярна теза е, че след като индустрията вече не осигурява достатъчно работни места, трябва да се оставят хората сами да си ги създадат чрез проби и грешки.

Все пак голяма част от новите компании вероятно нямаше да си губят времето, ако знаеха, че регистрацията на бизнес е съпроводена с доста формалности и не е въпрос само на 1 лев капитал и такса за Агенцията за вписване. Много от тези формалности биха могли да отпаднат за малките фирми, тоест да се въведе праг на същественост.
Нелепо е правителството да планира интересни инструменти за подпомагане на смелите предприемачи, а в същото време да има същите изисквания към една прохождаща фирма, каквито и към утвърден завод – като се започне от противопожарната безопасност, службите по трудова медицина, Инспекцията по труда, Комисията по лични данни и, разбира се, НАП. Много от собствениците на нови фирми спят спокойно само защото не знаят всичките си задължения (типичен пример е специалният режим по ДДС за рекламите във Фейсбук, към които малкият бизнес прибягва все по-често без да знае, че трябва да е регистриран по ДДС). Ако идеята за тренировъчна фирма е да се предвиди временно освобождаване от ненужна бюрокрация, в това смисъл. Биха могли да се предвидят например, по-малки глоби през първата година от дейността на дадена фирма, докато тя се запознае с всички правила, както и гратисен период за някои изисквания като отчетите към Инспекция по труда.

Но основният проблем си остава бизнес доверието, а то пострада критично след банковата криза и волунтаристични регулации като тези в енергетиката. Докато нивото на опасност остава високо, а средата – враждебна, държавните насърчения за стартиращ бизнес са като да предложиш пояс на човек, който не знае да плува и да го хвърлиш в бурно море.

На снимкатаМинистърът на икономиката Божидар Лукарски връчва наградата за стартъп на „Трансметрикс“. Компанията наистина е пример за отличаваща се бизнес идея – тя предлага Big data решения за карго индустрията, и е част от портфейла ан LAUNCHub.