Криза на идентичност на средната класа

Млади

Професионалната идентичност беше определяща за средната класа. Ние сме това, което работим. Избирахме професии, които съответстват на нашата идентичност и след това тези професии засилваха идентичността ни. Педантичните хора ставаха счетоводители и това ги правеше още по-педантични. Но това време свърши, пише Саймън Купър за „Файненшъл таймс”.
В резултат на икономическата криза и технологичните промени (роботите настъпват), все по-малко са тези, които имат удовлетворяваща работа или запазват професията си по време на целия си живот. Хората вече не се определят чрез професията и това ги кара да търсят нова идентичност.

Професионалната идентичност се променя с времето, например в журналистическата професия. Навлизането на интернет изискват нонстоп писане за намаляващи заплати. В днешно време журналистите се борят за оцеляване и особено жените.
Академичните професии привличаха хора, които обичат идеите. Но при отсъствието на големи теории и натискът да се публикуват безкрайни изследвания, сега учените се превръщат в натоварени хора, посветили живота си на дребнотемие. Холандците имат жаргон за хората, вманиачени в дребни неща – мравка-любовник. Други професии бяха разрушени от технологиите – например Амазон донесе упадък на професията на книжарите.

Жертвите на тези промени губят професионалната си идентичност. Това се случва с всички копирайтъри в рекламата на възраст над 40 години. Тяхната лична представа за това кои са внезапно се срутва.
Средната класа преживява това, което изпита работническата класа през 70-те. Миньорите и работниците във фабрики имаха тежки, неприятни професии, но те носеха тяхната идентичност, отчасти точно защото бяха тежки. Днес повечето професии на работническата класа са свързани с обслужването на хора – сервитьори, таксиметрови шофори, детегледачки. Но е трудно да си създадеш идентичност от обслужваща дейност. Както казва Снупи: „Трудно е да бъдеш световноизвестен служител в бакалия”.

Класовото разделение отделя хората, които избират работата си, от тези, които не я избират. Днешните млади са предимно във втората група. Ако имат работа, тя обикновено е в обслужващия сектор. Това означава, че те трябва да се определят без предимствата на професионалната идентичност. Мнозина го правят чрез потреблението: чрез любимата марка кафе или Биг Мак.
Социалните медии предлагат други стратегии. В Twitter имаш 160 знака, за да изразиш себе си. Младите често просто заявяват любимия си отбор или група или заявяватМ „Единственото, което ме спира да съм чисто бял боклук, е моята липса на мотивация. “
За много от тези хора, техният профил в Twitter или Facebook е тяхната идентичност. Така те се представят на света. Тези сайтове спечелиха популярност защото останалите идентичности отслабнаха или се разтвориха, както казва социологът Зигмунд Бауман. Някога хората се определяха чрез работата си, църквата, нацията и семейството. В нашия светски, глобализиран свят на висока безработица, в който повечето хора живеят сами, вече не сме сигурни кои сме.