Шейхове срещу шисти

петрол

Икономиката на петрола се променя. Някои компании ще фалират, но секторът като цяло ще стане по-здрав. Официалният устав на ОПЕК гласи, че целта на групата е „стабилизиране на цените на петрола на международните пазари“. Тя не се справя много добре с тази задача.

През юни цената на петрола, тогава близо 115 долара за барел, започна да върви надолу; сега тя е под 70 долара за барел. Този спад от почти 40% частично се дължи на мудната световна икономика, която консумира по-малко петрол, отколкото пазарите очакваха, и частично на самата ОПЕК, която добиваше повече петрол, отколкото пазарите очакваха.

Главните виновници обаче са петролните производители от Северна Дакота и Тексас. През последните четири години, в момент, когато цената на петрола беше около 110 долара за барел, те започнаха да добиват петрол от шистови образувания, определяни преди за нерентабилни. Манията им да дупчат – те пробиха може би 20 000 нови кладенеца от 2010 година, или над 10 пъти повече, отколкото в Саудитска Арабия – увеличи производството в САЩ с една трета, до близо 9 милиона барела дневно. Това е само с 1 милион барела по-малко от саудитския добив.

Конкуренцията между шистите и шейховете изведе света от състояние на недостиг на петрол до излишък.

Впръскване на гориво

По-евтиният петрол трябва да подейства като доза адреналин на глобалния икономически растеж.

Едно понижаване на цената с 40 долара пренасочва около 1,3 трилиона долара от производителите към потребителите. Средностатистическият американец, който кара кола и е похарчил 3000 долара за бензин през 2013 година, може да спести тази година 800 долара – сума, равняваща се на повишаване на заплатата му с 2%. Големи вносители като еврозоната, Индия, Япония и Турция печелят от тази ситуация особено много. При условие че тези пари по всяка вероятност ще бъдат похарчени, а не скътани в нечий суверен фонд, глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) трябва да нарасне.

Падащите цени на петрола ще тласнат и без това ниската инфлация още по-надолу и така може да насърчат централните банки да водят по-смекчена парична политика. Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ ще забави вдигането на лихвените проценти; Европейската централна банка (ЕЦБ) ще действа по-смело за предотвратяване на дефлацията, като купува държавни облигации.

Ще има, разбира се, и губещи. Страните производители, чийто бюджет зависи от високите цени, са в особено затруднено положение. Рублата се срина тази седмица, с очертаващо се по-нататъшното смрачаване на перспективите пред Русия. Нигерия бе принудена да повиши лихвите и да девалвира националната си валута – найрата. Венецуела изглежда все по-близо до изпадането си в неплатежоспособност. Призракът на дефолтите и скоростта и мащабът на спада на цената изнерви финансовите пазари. Икономическите последици от по-евтиния петрол като цяло обаче очевидно са положителни.

Колко точно позитивни ще зависи от това колко дълго ще останат цените ниски. ОПЕК и производителите на шистов петрол продължават да спорят по този въпрос. Няколко членки на картела искат той да свие добива си с надеждата цените отново да поемат нагоре. Саудитска Арабия обаче изглежда обезпокоена, имайки предвид опита от 70-те години на миналия век, когато силният скок на цените стимулира огромни инвестиции в нови полета, което пък доведе до пренасищане на пазара за едно десетилетие. Вместо това саудитците изглежда се опитват да прокарат друга тактика: да оставят цените да се понижават и да извадят от пазара онези производители, чийто добив е скъп.

Това бързо би довело до свиване на предлагането и би изпратило цените отново нагоре. Налице са признаци, че такова отпадане на по-слабите конкуренти вече е факт. Цените на акциите на фирмите, специализирани в добива на шистов петрол, спадат главоломно. Много от тях са затънали до шия в дългове. Още преди цените да започнат да губят от пазарната си стойност, по-голямата част от тези фирми инвестираха повече в нови полета, отколкото печелеха от вече разработените находища. Сега, когато техните приходи бързо се свиват, те ще почувстват силен натиск върху себе си. По всяка вероятност ни чака вълна от фалити. Това на свой ред ще накърни имиджа на шистите сред инвеститорите. Дори за оцелелите пазарът може да се окаже затворен за известно време, което ще ги принуди да ограничат разходите, за да отговарят на приходите им от продажба на петрол. Тъй като шистовите кладенци са с кратък живот (добивът може да падне с 60-70% още през първата година), всяко свиване на инвестициите бързо ще доведе до падане на производството. Тези сътресения на пазара ще са болезнени.

В дългосрочен план обаче бъдещето на шистовия добив изглежда сигурно. Фракингът, при който смес от вода, пясък и химикали бива инжектирана в шистови образувания с цел да се освободи петрол, е сравнително млада технология и тя все още повишава сериозно своята ефективност. Изследователската фирма IHS пресмята, че цената на средностатистическия проект е намаляла миналата година от 70 на 57 долара за добит барел, тъй като производителите са се научили да пробиват по-бързо кладенците и да извличат повече петрол от тях.

Фирмите, които устоят на сегашната буря, ще имат на разположение куп находища за разработване. Дупченето едва сега започва (и може сега да е забавено) в образуванието Niobrara, в Колорадо, например, и за компания Mississippian Lime, по протежение на границата между Оклахома и Канзас. Шистовите образувания освен това не са само американско явление със сходни геоложки характеристики се срещат на цялата планета – от Китай до Чехия.

Никоя друга страна няма точно тази комбинация от алчни инвеститори, опитни специалисти и гъвкави чиновници, но богатствата, които са на масата, трябва да предизвикат разработване на находищата и на други места.

И най-важното е, че инвестициите в шисти идват на подходящо малко траншове. Големите конвенционални полета, които все още не са разработени, по принцип са на недостъпни места – дълбоко под океана, далеч на север в Арктика или и двете. Американската компания Exxon Mobil и руската Роснефт неотдавна пропиляха два месеца и 700 милиона долара, за да прокопаят един-единствен кладенец в Карско море, северно от Сибир. Въпреки че те в крайна сметка откриха петрол, разработването на находището ще отнеме години и ще струва милиарди.

И тъкмо обратното, един шистов кладенец може да бъде прокопан само за една седмица и да струва 1,5 милиона долара. Специализираните фирми знаят къде са шистовите фирми и за тях е доста евтино да наемат нови сонди; единственият въпрос е колко много кладенци да прокопаят. Целият този бизнес заприличва малко на производството на напитки: когато светът ожаднее, вкарвате в експлоатация бутилиращия завод.

 

Шейховете вън

 

Икономиката на петрола се променя. Пазарът все така ще е подложен на политически шокове: една война в Близкия изток или отдавна закъсняло пропукване на клептокрацията на Владимир Путин ще изпрати цените високо нагоре. Но при липса на такова събитие, цените на петрола би трябвало да са по-малко податливи на шокове и манипулации. Дори 3-те милиона барела, които сега САЩ помпат допълнително на ден, са много малка част от 90-те милиона, които светът консумира. Американските шисти са истински конкурент на Саудитска Арабия за световен пределен производител (цената на единица допълнителен добив или пределната производствената цена е това, което определя пазарното равновесие, според неокласическата икономиката – бел. ред.). Това би трябвало да намали колебанията не само на цените на петрола, но и на глобалната икономика. Петролът и финансите се доказаха като единствените сектори, които могат да вкарат света в рецесия. Поне единият от тях трябва да бъде в бъдеще малко по-стабилен.

„Икономист”/БТА

Саудитска Арабия не обявява война за петрола (все още)

петрол

Саудитската компания Aramco понижи цените на декемврийските доставки на петрол за рафинериите в САЩ в понеделник (3 ноември), за да защити конкурентоспособността си на фона на подкопаването на пазарния й дял от конкурентни износители като Канада и Ирак.

През август вносът на суров петрол от Саудитска Арабия в САЩ се понижи до 900 000 барела дневно, според американската Агенция за информация по енергията. С изключение на кратък период през 2009 година и началото на 2010 година, саудитският износ се е свил до най-ниското равнище от 1988 година. Американският внос от Саудитска Арабия през август се е равнявал на едва 70 % от средното ниво за последните десет години, което бе около 1,3 милиона барела дневно.

Саудитският петрол, чиято цена е различна за различни клиенти, стана твърде скъп в сравнение с алтернативите, с които разполагат рафинериите в САЩ. Саудитската компания Aramco бе принудена да понижи разликата за американските рафинерии с 45 до 50 цента на барел (според качеството), въпреки че повиши цените за рафинериите в Европа и Азия.

Конкурентни износители

Някои анализатори определиха понижението на цените за САЩ като сигнал, че кралството започва съзнателна ценова война, насочена срещу американските производители на шистов петрол. Действителността е по-сложна. По-голямата част от саудитския износ за САЩ е много по-тежък и определено с по-високо съдържание на сяра от американския лек суров петрол, който се добива от шистови полета като Bakken в Северна Дакота и EagleFord в Тексас. Следователно на Aramco й е спестена пряката конкуренция с увеличаващия се добив на шистов петрол в САЩ, която се пада най-вече на американския внос от Западна Африка.

Пазарният дял на компанията обаче през летните месеци бе засегнат от конкуренти от Ирак, Венецуела, Бразилия и Канада, така че Aramco трябваше да понижи цените си в региона, за да стабилизира продажбите и да си върне част от загубения пазарен дял.

Официални цени

Саудитската компания Aramco определя цените на суровия си петрол спрямо различни референтни стойности в САЩ, Европа и Азия и предлага различен набор от ценови разлики във всеки регион, за да стигне до крайната продажна цена. Опитът от миналото сочи, че системата на така наречената дискриминационна цена първоначално са използвани, за да се компенсират различията с регионалните референтни стойности и да се гарантира, че суровият петрол на Aramco се продава като цяло на една и съща цена във всеки регион. Крайните продажни цени се отличават в много по-малка степен между отделните региони, отколкото самите разлики.

Разликите в цените за петрола

Arab Medium с доставка през декември например се различават с над 4 долара за барел при отстъпка от 5 долара в Европа и 1,60 долара в Азия до отстъпка от едва 65 цента в САЩ. Крайните цени обаче (референтната цена плюс или минус диференциала) в момента се разминават с малко над 2 долара в най-скъпия регион (Азия) и най-евтиния (САЩ). За петрола Arab Light ценовата разлика варира до 4,95 долара за барел, но разликата в крайните цени в момента е едва 1,78 долара.

Маркетингова стратегия

Брокерите и рафинериите имат нужда от референтните цени, за да ограничат уязвимостта си от колебанията на цените на суровия петрол. Никой от референтните показатели обаче дори не се доближава до видовете петрол, продавани от Aramco, поради което компанията трябва да прилага големи месечни корекции при продажните си цени чрез диференциалите. Маркетинговите експерти на Aramco се опитват да гарантират две неща. Първо, че рафинериите купуват всички количества, които компанията може да предложи. Второ, продажните цени в трите региона като цяло са изравнени. Първата цел е очевидна. Саудитският петрол трябва да бъде на конкурентна цена с другите подобни сортове или рафинериите ще купуват от другаде. Втората е по-трудно разбираема. Саудитският износ е защитен от вътрешнорегионален арбитраж чрез клаузи за местоназначение – петролът, продаван на рафинерия в САЩ не може да бъде пренасочен и продаден на рафинерия в Азия. Другите видове суров петрол обаче могат да бъдат обсъждани между регионите, както и крайните продукти, произведени от преработения петрол.

Всички рафинерии до определена степен се конкурират помежду си при покупките на суров петрол и в продажбите на преработените продукти. Aramco трябва да определя за петрола си такива цени, които да гарантират, че клиентите му не са в конкурентно неизгодно положение на нито един пазар. Тъй като повечето саудитски петрол се продава на пазара с дългосрочни договори (с пазарно свързано ценообразуване), то компанията бързо ще загуби клиенти, ако петролът й се окаже твърде скъп в сравнение с другите видове.

Възможността за арбитраж на пазара на суров петрол и на пазара на петролни продукти гарантира, че вътрешнорегионалните различия в крайните продажни цени обикновено не превишават 2-3 долара за барел.

Aramco противодейства

Промените в официалните продажни цени често се сочат като доказателство за „велика стратегия“ за пазарен мениджмънт от високопоставените лица в Рияд и Дахран (основният административен център за саудитската петролна промишленост – бел. прев.). През повечето време обаче ценовата стратегия на Aramco е по-скоро противодействаща, отколкото насочена да предизвика определени действия. Компанията коригира ценовите разлики в отговор на текущите и очакваните условия на пазара, за да запази конкурентоспособността на петролните си продажби.

В предела на доходността

Aramco може да коригира разликите на цените, за да пусне леко повече петрол на пазара или да ограничи продажбите, както и да измени баланса на продажбите между регионите. Повечето промени в различните цени обаче са продиктувани по-скоро от необходимостта да се отговори на външни събития (като търсенето на рафинериите и достъпността на конкурентен суров петрол), отколкото на саудитската стратегия. Разпределението на продажбите на саудитски петрол в трите региона показва висока степен на стабилност във времето (за разлика от самите диференциали).

В случая със САЩ петролът на Aramco бе твърде скъп през юни, юли и август и обемът на износа се понижи с близо 700 000 барела дневно. Подобно на други играчи на пазара, за да компенсира част от загубите, Aramco намали ценовата разлика, за да направи петрола си по-атрактивен. Понижаването на цените ще засили конкурентния натиск върху американските производители на шистов петрол, но това е непряка последица от политиката, а не първоначалната й цел – да бъде запазен пазарният дял.

На САЩ се падат под 20 % от износа на Саудитска Арабия през 2013 година, според американската агенция за енергийна информация. На много по-големия азиатски пазар, където през 2013 година бяха направени близо 70 % от продажбите и петролът на Aramco бе конкурентоспособен, компанията повиши ценовите разлики при контрактите с доставка през декември с около 1 долар на барел.

Промени в ценовите разлики на американския пазар не са сигнал, че Aramco обява война на производителите на шистов петрол в САЩ или други износители на „черно злато“ (още повече, че увеличаването на разликите в цените за Азия е сигнал за точно обратно намерение). Това обаче може да бъде непредвидената последица, ако всеки се опита да защити пазарния си дял.

Рано или късно някой някъде ще трябва да се реши на понижение: независимо дали това ще бъдат саудитците, ОПЕК, износители на петрол извън ОПЕК като Канада, производителите на шистов петрол в САЩ или всички.

Ройтерс/БТА