Десетки хиляди българи живеят само от помощи

Хора

Повече от половината от милиардния бюджет на социалното министерство отива за социално подпомагане по различни програми. Най-много са средствата за детски добавки. Поне 50 хиляди души нямат друго препитание освен социалните помощи, показват данни на Агенцията за социално подпомагане, предоставени на economix.bg.

Поводът за това запитване бе дискусията във връзка с въвеждането на базов доход (или в по-елегантния вариант, предлаган преди години от Милтън Фридман – негативен данък). Много хора отхвърлят подобна възможност, тъй като смятат, че държавата не може да си го позволи. Експериментите в САЩ пък показват, че гарантираният базов доход може да съсипе стимулите за труд.

Но социалните разходи у нас и бездруго се увеличават. Ръстът на бюджета само на министерството на труда (без осигурителните плащания) през тази година е със 100 млн.лева. Тук са включени и издръжката на домовете за изоставени деца и за стари хора, социални трапезарии, както и политиките на пазара на труда. Но огромната част са парични помощи, които бедните и хората в неравностойно положение получават на различни законови основания. Целта на запитването беше да установим колко хора са изцяло зависими от социалната система за прехраната си. Данните дават само приблизителен отговор на този въпрос.

Най-голямата сума са детските добавки, които се полагат на около половин милион семейства, в които средният доход на човек е бил под 350 лева. През миналата година на това основание са изплатени над 352 млн. лева, от което са се възползвали 537 хиляди семейства. За сравнение през 2009 г. техният брой дори е бил по-голям (571 хиляди), а изплатените суми – 358 млн. лева. Тази година сумата ще надхвърли 400 млн. лева, тъй като добавката за второ дете бе увеличена от 35 на 50 лв., като бяха направени и промени по отношение на децата с увреждания и близнаците.

Освен това има еднократна помощ при бременност и месечни помощи за отглеждане на дете до 1 година (различна от платения отпуск на майките) – съответно 3 млн. лева и 31 млн. лв. според програмния бюджет на социалното министерство. От месечните помощи по 100 лева за отглеждане на деца до 1 година се възползват 26 000 жени, които не са осигурени и имат доход до 350 лева, а от помощите за бременност – 21 хиляди. Отделно са помощите за първокласници – 11 млн. лв. и някои други плащания за деца.

Помощи за отопление през зимата през миналия отоплителен сезон са получили 211 хиляди души, а сумата е 44 млн. лева. Получава се по 208 лв. на човек за целия сезон. Тази година са планирани 83 млн. лева за 270 хиляди души. През този сезон са одобрени молбите на 252 хил. души, като изплащането на помощите продължава. Помощите са диференцирани според демографския и социален статут на лицето.

Социалните помощи са определени в чл. 12 от Закона за социално подпомагане и са месечни, еднократни и целеви. Месечните социални помощи (това са простите плащания за бедност) също са диференцирани, но коефициентът е по-малък, отколкото при помощите за отопление. Затова от тях се възползват по-малко лица отколкото от доплащанията за отопление. Размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец. От справката излиза, че през миналата година тя е била 90 лв. средномесечно на човек.

Прави впечатление, че броят на месечните помощи расте за разлика от получаващите например детски добавки – на помощи са били почти 50 000 хиляди през миналата година спрямо 36 хиляди през 2009 година. Изплатената сума за 2013 г. е била 54 млн. лева. Разходите за другите два вида помощи са малко – под 8000 души са получили еднократна помощ за общо 2.7 млн. лева през миналата година. А 226 души са получили целева помощ за наем в размер на 93 хиляди лева.

Попитахме колко души получават само помощи и не работят. Броят им през 2013 г. почти съвпадна с броя на получаващите месечни помощи – 49 950 души (спрямо 18 712 през 2008 г.).

Като теглим чертата, излиза, че самотна майка с три деца, едно от които до 1 година, би получавала 310  лв. плюс помощи за отопление, ако е с две по-големи деца – 175 лева плюс помощи за отопление, а вероятно и помощи от БЧК. Майка на две деца, която работи за 350 лева (малко над минимума), ще получава чисто 274 лв. плюс общо 85 лева за децата. Очевидно стимулите за труд не са големи и при сегашната социална система. Тя обаче е ориентирана към хора, които са свикнали да разчитат на нея и изключва хора с временни проблеми или такива, които гледат на помощите като на вид стигма. Разходите за администриране, чиновническата преценка и отсъствието на универсален критерий също не са в полза на сегашния вид социално подпомагане. Фрагментираността и архаизма на някои критерии, използвани сега (например, финансовите активи се изчисляват на брутна база) са други аргументи в полза на негативния данък.

Използвахме повода да поискаме и информация за  помощите за хора с увреждания. Причината да се интересуваме е рязкото нарастване на тези плащания. Парите, които получават инвалидите, са два вида – помощи за социална интеграция и целева помощ за покупка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения /МИПСПС/.

Добавките за социална интеграция на хора с увреждания миналата година са били  138.9 млн. лева и се увеличават с 25% до 139 млн. лева. Средномесечно такива добавки през миналата година са получавали 509 хиляди души – спрямо 479 хиляди през 2009 година. Целевата помощ също се увеличава до 41.6 млн. лева, но данните показват неравномерност по години. Това са суми, които се дават след представяне на фактури и не са точно парични помощи.

С това обаче социалната програма не се изчерпва, тъй като НОИ също е натоварен със социални функции. Според предварителния отчет на института за миналата година 39,4% от новите пенсионери са с инвалидни пенсии, а техният дял от всички пенсионери вече е около една четвърт – очевиден отговор на опитите на държавата да затегне изискванията за пенсиониране.

Помощи за бедните и социални услуги осигуряват и общинитe.