Отпускът за гледане на дете е част от по-голям проблем

дете

Предложението за допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете, който да се плаща от работодателя, е грешно решение на реален проблем.

Няма съмнение, че ако това се приеме, декларациите за незабременяване, които сега се прилагат само за високоплатени професии, ще станат масово явление. Ефектът ще бъде обратен на очакванията, какво се случва с всяка прекомерна намеса.

Отглеждането на децата в големите градове при недостиг на места в детски градини е сериозно предизвикателство. Дори когато детето е прието в детска градина, отглеждането му е проблем за работещата майка. Детските градини работят до 18:00 часа. На много места работното време свършва в толкова. Освен това децата боледуват или цялата детска градина излиза в отпуск по болест. Подобни проблеми досега се тушираха от по-ранното пенсиониране на жените. Но поради миграцията на младите от провинцията към столицата и поради по-късното пенсиониране, а вероятно и поради промени на семейния модел, това вече не работи.

Какво може да се направи? Вариант е да се разширят възможностите  за дистанционна работа и работа при непълно работно работно време. Друга идея е  родителите да имат възможност да доплащат за по-късно прибиране на детето. Една груба сметка показва, че при допълнителна такса от 35-40 лева месечно и поне 10 родители, които доплащат, може да се формира достатъчно, за да се мотивират жените в градината да останат един час след работа. При всички случаи това е въпрос на договаряне. Но се обзалагам, че има някоя общинска наредба, която не допуска това да се случи.

Болничните за гледане на дете също опъват нервите. Няма работодател, който да е доволен да плаща за своя сметка такива болнични, а често се налага по няколко пъти годишно. Няма лесно решение. От една страна, е добре работодателите да се разтоварят от този несвойствен разход. Но засега единствената гаранция за злоупотреби е именно недоволството на шефовете. Възможно е да се подписват декларации за това, че няма друг член на семейството (например, баба), който да гледа детето, каквито се изискват за гледане на възрастен.

Нужно е също така да се признае, че проблемите с отглеждането на децата продължата и след като те бъдат „поверени“ на държавата, тоест на образователната система. Много от проблемните деца стават такива след първите седем години, когато постепенно прекъсват връзката родителите, заетите с кариерата си или, напротив, борещи се с мизерията.

В още по-широк план този проблем е част от поредицата неефективни намеси на държавата при основните житейски събития – раждане, създаване на семейство, избор на училище, заболяване и пенсиониране. Подобни събития, ако са неочаквани или зле планирани, могат да изхвърлят човек зад борда доживот. Дългосрочното финансово планиране и планирането на кариерата у нас са на нивото на държава от Третия свят и държавата е длъжник на хората (архитектурата на осигурителната система е само един пример). Тъжната истина е, че когато се разболеят, много хора биват принуждавани да напуснат работа и да разпродадат имуществото си.

Въпреки раздутите социални програми, държавата не осигурява добра опора при вземането на решения, не осигурява профилактика, нито предлага среда, която да поощрява подпомагането на човек от семейството му, от работодателя или от общността.

При важни неочаквани събития в живота си човек често остава с две опции – лихвар или помощ от роднини. Или корупция.

Затова мнозина си го връщат на системата и най-яркото доказателство за това са ръстът на инвалидните пенсии, който компенсира ограниченията при нормалните и увеличените разходи за болнични, които са  реакция не само на финансовата криза, а и на ограниченията при краткосрочните болнични листове

 

Частичният необлагаем минимум и структурата на доходите

Пари

Нископлатените работници в транспорта, културата и спорта са най-големите каръци за 2014 г. Техният минимален осигурителен праг през 2014 г. е точно 341 лева – с един лев над необлагаемия минимум. Това означава, че ако се осигуряват на минималния праг, те ще получават нетен доход с 28 лева по-нисък, отколкото тези, които получават 340 лева и на които ще се връща платения данък, съгласно новите идеи на правителството. Разликата от едно левче спрямо минималната работна води до този нелеп резултат.

Общо 66 осигурителни прага, договорени за 2014 г., са в диапазона 341-378 лева, което означава, че съответните категории работници ще получават по-малко, отколкото тези, които се водят на минимална работна заплата.В много предприятия (например, в текстилните и консервни фабрики, в мелниците и пр.) има прагове, равни на МРЗ и малко по-висок минимален осигурителен доход за някои служители, които по този начин ще получат по-малко от колегите си. За да запазят относителната структура на заплатите, работодателите ще трябва да увеличат възнагражденията на хората, които получават от 341-378 лв., поемайки за своя сметка и увеличените осигуровки. Допълнителният разход достига 6 лв. на работник, ако се предполага корекция само до 378 лева.

Натиск върху работодателите

Не знаем дали хората от кабинета и подкрепящите идеята депутати са обсъждали примери като горния. Възможно е ефектът върху структурата на заплатите да е нарочен и да цели да окаже натиск върху работодателите да увеличат ниските доходи. Може да се търси своеобразна сделка между правителството и бизнеса: Ние даваме 150 млн. лева за тези, които се осигуряват на минимална работна заплата, вие поемате увеличението на останалите. Първоначалната реакция на бизнеса, очаквано, беше негативна. С по-голям интерес ще следим последващата му реакция.

Въпреки това е смущаващо, че не се представят разчети и то не само за това колко хора ще бъдат засегнати от тези изкривявания. Възможно е изобщо да не е правен анализ за ефекта от мярката, тъй като ще бъде засегнат чак по-следващия бюджет. Но отрежението върху бюджета не е единственият аргумент

Има няколко неща, които трябва да бъдат изяснени, преди да се пристъпи към частичен необлагаем минимум.

За плоския данък и неравенството в доходите

Първоначалната реакция срещу въвеждането на отложен необлагаем минимум бе критика на едро и с клиширани аргументи. Той дойде предимно от икономисти, които са ужасени от отпадането на плоския данък.

Идеологическата дискусия за и против плоския данък е оглушителна и безкрайна като религиозен спор. Затова имаме нужда от рамка и от област на минимално съгласие – а именно, че е нужна известна форма на подпомагане или облекчения спрямо тези, чиито доходи не покриват жизнения (251 лв.) или социалния минимум.

От прагматична гледна точка нещата се свеждат до избора дали това да става чрез системата на социално подпомагане или чрез данъчни облекчения. В първия случай имаме не само подоходен, но и имуществен критерий, отчитат се и демографски фактори, както и способността на лицето само да се грижи за себе си. Проблемът е, че тази система е по-бюрократична и субективна. Данъчната система е  по-евтина и ефективна, но засяга само доходите на работещите, като рядко се грижи за други (социални) фактори.

Според много икономисти и работодатели, данъчната политика трябва да е неутрална, а социалната политика да се провежда изключително чрез системата на социално подпомагане. Това е правилно по принцип, но има два проблема. Социалната политика е насочена изключително към ниските доходи и хората в неравностойно положение. Хората с доходи, които са малко над прага остават сами на себе си. Вторият проблем е свързан с мотивацията, а това е въпрос на данъчна политика. Социалната политика произвежда клиенти, чиито интерес е да не повишават доходите си, за да не загубят гарантирания минимум.

Макар да изглежда далечен, стои и  проблемът за социалната мобилност, който е основният проблем на неравенството (Парадокс е, че в България няма нито едно сериозно изследване по тази тема, която е една от най-важните в съвременната икономическа политика.) Социалната мобилност изисква равен достъп до образование и намаляване на регионалните различия, тя изисква също стабилна средна класа.

Това е и основният проблем на плоския данък във вида, в който е въведен у нас. Той не е неутрален, а по същество е регресивен. Заради тавана на осигурителния доход, хората, които получават брутна заплата над 20 000 лева, плащат около два пъти по-малко удръжки от хората със средни доходи. По същество имаме плосък данък само за доходи от 341 до 2400 лева.

данъкЧрез отложения необлагаем минимум се добавя още едно изкривяване – този път за най-ниските доходи (графика).

Това изкривяване се получава, защото прилагането на необлагаем минимум за всички би струвало много повече на бюджета (виж по-нататък). Така с изцяло фискални аргументи хората, получаващи средни доходи, се поставят в по-неблагоприятно положение.

Хората, които получават средни доходи са в относително губеща позиция и защото са изключени от системата за социално подпомагане. Например, детските добавки се полагат при доход до 350 лева на член от семейство. Нито е справедливо, нито е логично да се въведе частична данъчна преференция без да има възможност за съобразяване с мерките на социалната политика.

Фискални аспекти

Въвеждането на пълен необлагаем минимум ще лиши бюджета от над 500 млн. лева (според заместник министъра на финансите Людмила Петкова), според други оценки – 650 млн. лева. Числото изглежда огромно, но не и на фона на социалните разходи

Оценката на МФ например е съпоставима с размера на помощите за деца, които, разбира се, се получават и от хора без доходи.

Няма информация как са правени тези оценки и определено липсва информация за оценката на фискалните ефекти от въвеждането на необлагаем минимум. Необходимо е МФ да представи разчетите, както за предлаганото частично решение, така и за въвеждане на необлагаем минимум за всички при ставка на данъка от 10%, 11% и 12%.

Технически аспекти

Предлагането техническо решение като че ли не е най-доброто: За да не бъде засегнат бюджетът за 2014 г., се предлага връщане на данък след подаване на декларация през 2015 година. Това е свързано с допълнителни разходи за данъкоплатците, а и за данъчната администрация (макар че тя ще бъде компенсирана за платените такси чрез безлихвения кредит). Но на фона на проблема с доходите до 378 лева, това неудобство не изглежда толкова съществено.

Необлагаемият минимум не е убийство на свещена крава. Има поле за дискусии по темата, но е нужен цялостен подход и изчистване на детайлите. Въвеждането му в предложения вариант ще има странични ефекти.