Социалната мобилност и бариерата на елитното училище

образование, училище

Обичайният отговор на проблемите на социалната мобилност е нивото на образование. Хората, родени в бедност, остават бедни, защото нямат достъп до добри училища. Изследванията постоянно откриват, че ранните пропуски в знанията се превръщат в пропуск по-късно. Но въпреки че последните години показаха експлозивно нарастване на хората, които посещават университет, остава голямата пропаст между тези, които са достатъчно богати, за да си позволят елитен частен университет, и останалите.

Образованието не дава пълният отговор, пише „Файненшъл таймс”. Проучванията показват, че класовият произход има голямо значение дълго време след завършването. Топ работодателите използват техники, които систематично дават предимство на кандидати с по-привилегирован произход. Специалистите по човешки ресурси откровено признават, че акцентът на кандидата или способността му да си позволи екскурзии в чужбина могат да наклонят везните.
Според проучване на водещите одиторски и финансови компании в Англия и Шотландия, около 70% от предложенията за работа в голямата петорка се дават на хора, завършили елитни университети. Само 5% от наетите са хора, които са получавали безплатна храна в училище (използва се като социален тест – б.р.), макар че това е 16% от населението.
Проблемът е, че на фона на големия избор от завършващи кандидати за работа, талантът се интерпретира по различен начин. Някои се обръщат към резултатите в дипломата, които са свързани със семейната среда. Други търсят увереност и светски опит, които по-често се срещат в заможните. Изкачването на Килиманджаро или уроците по виолончелото са извън възможностите на много обикновени семейства. Това не е доказателство, че децата им не разполагат с предприемчивост.
Както и повечето мерки за справяне със социалната мобилност, нито едно от решенията няма да е бързо. Разбирането на проблема е полезно начало. „Файненшъл таймс” препоръчва разширяване на стажантските програми като начин за отваряне на бизнеса. Работодателите трябва да приемат това като предизвикателството за целия процес по подбор на персонал, вместо като „корпоративна социална отговорност”.

Не бива да се изненадваме, че вестник като ФТ се занимава с достъпа на бедните до елитни професии. Великобритания може и да фиксирана от векове върху класовия произход, но през последните години тя прави забележителни усилия да промени това. В частност като проучи факторите, които влияят на социалната мобилност и добрите практики. През 2010 г. със Закона срещу детската бедност е създадена Комисия за социална мобилност. Една от основните й грижи е да следи индикаторите за социална мобилност (тези индикатори и представянето им са впечатляващ пример за добри публични политики) и да прави препоръки.

Именно тази комисия публикува тази седмица проучването, което показа, че водещите одиторски фирми прилагат класов таван, като преценяват кандидатите според това колко са „лъскави“. Някои от хората, занимаващи се с подбор на персонал, са били безпощадно откровени, обяснявайки защо предпочитат кандидат от сходна социална прослойка „Вие разбирате шегите му. Няма риск, че ще ви обидя като кажа нещо, тъй като се разбираме и това е много ефективно“, обяснява един от интервюираните.

Друг доклад на тази комисия* проучва образователните практики, за да открие, че в някои училища бедните надхвърлят постиженията, които се смята, че могат да имат на база на статистическата прогноза. Например, през последните 10 години лондонските училища изпреварват останалите по постижения на най-бедните си ученици. Но във всяка част на страната има училища, в които деца с по-неблагоприятен произход се справят по-добре от средното за всички деца на национално ниво. Това се отнася за една от всеки девет гимназии и за едно от три основни училища. Работата на комисията е да разбере „тайната“ на успеха им. Очевидно има разлики в резултатите, когато 80% от децата в едно училище са бедни и когато 80% са от заможни семейства. Но резултатите на това проучване показват, че има голяма разлика и между училища с еднакъв социален състав и тя е до три пъти.

Това показва, че факторите са много по-комплексни и десегрегацията не е единственото решение. Предишните изследвания показаха, че разликите в качеството на образованието в различните училища, могат да обяснят около една пета от разликите в резултатите на учениците, докато семейната среда остава основен фактор. Но новите изследвания сочат, че ученици със сходен произход могат да постигнат по-голям напредък в зависимост от това в какво училище попаднат. Така че има надежда и за децата в училища за бедни.

//Cracking the code: how schools can improve social mobility, Social Mobility and Child Poverty Commission, 2014