Добре дошли в матрицата

Подслушване

Вашингтон шпионира дори и най-близките си съюзници и партньори. През уикенда списание „Шпигел“ разкри, че само в Германия американската Национална агенция за сигурност (АНС) прихваща, архивира и оценява месечно общо половин милиард телефонни обаждания, имейли и текстови съобщения.

Бившият служител на ЦРУ Едуард Сноудън още преди 3 седмици каза, че „на практика всеки експерт от АНС е в състояние да следи когото си пожелае и когато си пожелае – дори и американския президент, стига да има адреса на електронната му поща“. Тогава обаче малцина си зададоха въпроса какво се крие зад неговите думи. Сега, благодарение на Сноудън, германците узнаха, че и те са шпионирани от своите съюзници, при това в невероятни мащаби, коментира Дойче веле.

Според публикацията в „Шпигел“ само група приятелски страни са били изрично изключени от подслушването. Те включват Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия.

Американското правителство твърди, че подслушването е необходима мярка в борбата срещу тероризма. Президентът Барак Обама пък казва: „Не е възможно да имаме 100 процента сигурност, 100 процента личен живот и 0 процента неудобства“.

Но Германският конституционен съд през 2010 г. реши, че съхраняването на лични записи нарушава Конституцията, с което показа къде е разликата между сигурност и свобода, пише списанието.

Какво общо с борбата срещу тероризма има например подслушването на европейските институции?  Поддържането на подобна чудовищна служба за следене по-скоро носи тоталитарни черти, коментира по този повод „Шпигел“. Списанието разполага със запис на вътрешна презентация на АНС, в която се казва, че САЩ трябва да установят световно надмощие над потока от информация. Този план е разработен още преди години, така че най-вероятно Щатите вече са напреднали доста по него.

Очевидно американската Национална агенция за сигурност прилага тоталитарните си методи на подслушване не само спрямо държавните служби и бизнеса, но и към всички нас – обикновените хора, дори тези, които са убедени, че нямат нищо за криене, четем още в „Шпигел“.

За една правова държава това е неприемливо. Член 10 от Конституцията на Германия постановява неприкосновеността на тайната на писмата, пощенските пратки и телекомуникационните съобщения. Това би трябвало да разбират добре и американците, в чиято конституция също има закон, гарантиращ свободата на мнението и пресата. Задача на държавата е да защитава тези граждански свободи. Ангела Меркел би могла да отвърне на Щатите като например наложи вето върху споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ – поне докато не бъде премахната тази порочна практика на АНС. Засега не е известно Берлин да е предприел конкретни действия.

Меркел коментира с два дни закъснение чрез говорителя си: „Наблюдението от приятелска страна е неприемливо. Това не може да бъде толерирано. Ние не се намираме все още в Студената война.“

Как ли щяха да реагират германските политици, ако всичко това го беше сторила Русия, а не Америка? Със сигурност вече щяха да бъдат изречени куп гневни реплики. В случая с Щатите обаче те са предпазливи. За това би могло да има и разумно обяснение: сега може да се окаже, че германските власти знаят повече отколкото е позволено. Защото е малко вероятно американците да са действали изцяло на своя глава без да прибягват до услугите на германското разузнаване. Подобно сътрудничество би обяснило как такъв огромен брой данни – 500 млн. комуникационни съобщения от Германия – влизат безпроблемно в информационния масив на вътрешната програма на АНС „Boundless Informant“ (информатор без граници, показано на картинката).

С нея американците се опитват да си осигурят световно превъзходство в контрола на информационния поток. Очевидно за тяхната Агенция за национална сигурност това е въпрос от най-висок приоритет. За правовата държава обаче по-важният въпрос в случая е този за неприкосновеността на информацията.