Големите изпитания за Ципрас предстоят

Алексис Ципрас и Ангела Меркел

Надхвърляйки прогнозите, Алексис Ципрас постигна комфортна победа на извънредните избори в Гърция, която му осигурява 145 места от 300-членния парламент. Отцепниците от Сириза изобщо не прескочиха бариерата.

За отбелязване е ниската избирателна активност – 55% спрямо 63% на изборите през януари. Кореспондентът на БНР Катя Пеева посочва, че за крайно лявата партия са гласували по-умерени гласоподаватели.

„Сириза“ получи 35.5 процента, спрямо 36.3 през януари. Нова демокрация взе около 28.3% при 27.8% в началото на годината. Разликата от 7% бе изненада на фона на проучванията, които показваха изравнени сили – но така бе и преди референдума.

„Независимите гърци” – коалиционният партньор на Сириза, премина бариерата с 3.6%, което също опроверга прогнозите. Така двете партии заедно ще могат отново да формират правителство. Това има следните предимства и недостатъци, според Macropolis:

Ципрас постоянно изтъкваше задоволството си от сътрудничеството с Независимите гърци на Панос Каменос, който вероятно ще бъде отново министър на отбраната. По време на осемте месеца съвместно управление той не създаваше никакви проблеми в коалицията. Те гласуваха против закона за гражданството през юни, но това не бе голяма пречка, тъй като законът бе прокаран с подкрепа от опозицията. В критичните гласувания за третата спасителна програма Независимите гърци подкрепиха Сириза.

Друг потенциален плюс е завръщането на някои от предишните министри на постовете им, което означава, че няма да има забавяне в прилагането на реформите.

Това спестява на Ципрас преговори с партии, с които преди не е работил и съкращава времето за избор на правителството. Очаква се новите министри да се закълнат още във вторник или сряда.

Въпреки разделението в Сириза, което доведе до създаването на „Народно единство”, все още има несъгласия в Сириза, като някои членове смятат, че Ципрас и съветниците му са фокусирани само върху запазването на властта. Победата на изборите реабилитира Ципрас и го прави по-устойчив на вътрешни критики.

Но очевидната слабост на новото правителство е в крехкото мнозинство, с което се очертава да управлява. Заедно с десетимата от Независимите гърци Ципрас може да разчита на 155 места. През януари той формира правителство с подкрепата на 162 депутати. Това мнозинството може да се окаже недостатъчно с оглед на трудните мерки, които предстои да се гласуват.

Кредиторите разчитаха на по-сериозна коалиция с участието на ПАСОК и „Потами“ (съответно 17 и 10 места в парламента), която да прокара третия спасителен пакет на стойност 86 млрд. евро, пише „Икономист“

Предишното правителство страдаше от сериозен недостиг на технически капацитет и ако Ципрас не наеме повече експерти в администрацията, коалицията ще продължи да изпитва трудности в ежедневното управление на гражданските услуги.

Резултатът означава, че се очаква Ципрас да се вмести в обещанието си за ограничаване на корупцията. Преодоляването на стария режим бе централна тема в кампанията му. Ако обаче той се концентрира върху унищожаване на политическите си противници, това може да създаде отровна атмосфера в парламента. Крехкото мнозинство означава, че той не може да си позволи да отчужди опозицията, на чиято подкрепа може да се наложи да разчита. а си сътрудничат с кредитори за изпълнението на спасителния план.

Мащабът на непосредствените задачи, включително пенсионната реформа и рекапитализация на банките, означава, че е малко вероятно премиерът да рискува отношенията си с кредиторите толкова скоро след изборите.
Също така е доста вероятно, че Ципрас ще започне дискусията за облекчаване на дълга. Постигането на облекчения по дълга ще му позволи да претендира значима победа, която уравновесява въздействието на мерките, които вече са били гласувани или които се очаква да бъдат приети през следващите седмици. Но е съмнително, че лидерите на ЕС ще имат ресурса да обърнат внимание на исканията на Гърция точно в момента, когато бежанската криза разтърсва устоите на Съюза.

Ципрас може да подпомогнат от слабостта на опозицията.

ПАСОК бе почти единствената партия, която надмина очакванията, увеличавайки подкрепата си от 4.6% през януари на 6.2% (но трябва да се отбележи, че провалът на Движението на демократичните социалисти на Георгиос Папандреу изигра роля).

Неонацистката „Златна Зора“ увеличи процента си от 6.8 на 7.9 на сто от гласувалите.

Нова демокрация (28.3%) не успя да увеличи подкрепата си и това ще има последици за лидера Евангелос Меймаракис. Решението му да проведе спокойна кампания, която подчертава необходимостта от единство, вече се поставя под въпрос от някои консервативни членове. Центристката партия Потами падна от 6% през януари до 4.1 на сто от гласовете. Лидерът Ставрос Теодоракис пое отговорността и е вероятно да се оттегли. Това поставя въпросът дали тя няма да бъде абсорбирана в опит за възстановяването на лявоцентристкото пространство в Гърция.

Въпреки че предстоящите процеси сред опозиционните партии дават време на Ципрас, все още много неща могат да се объркат. Най-големият риск, както стана дума, е компетентността на неговия кабинет. Това е сериозно предизвикателство предвид ангажимента за серия бързи реформи. Голяма част от договорените мерки са с краен срок през октомври.

Освен сложната пенсионна реформа, Атина трябва да представи и допълнителен бюджет, който съдържа фискални мерки за следващите три години. Ако Ципрас изпълни своята част от сделката, той може да преговаря за преструктуриране на дълга. Също така ще бъде представен следващия транш от помощта, включително 25 млрд. евро за рекапитализация на банките.

Ако Гърция не спази сроковете през октомври и не получи парите за рекапитализация на банките, това ще има последици. От следващата година влизат в сила нови правила за рекапитализация в еврозоната. Това може да означава, че трябва да се направи вътрешно преструктуриране – тоест капиталовият недостиг да се попълни за сметка на негарантираните вложители, чиито вземания да се конвертират в акции, твърди Хюго Диксън в коментар за Ройтерс. Подобен резултат би бил пагубен за икономиката, нанасяйки още един удар по доверието.

Допълнение: Новото гръцко правителство е съставено общо от 16 министри и не поднесе изненади. Ципрас преназначи Евклидис Цакалотос като финансов министър и Никос Кодзиас като външен министър. Поста си запазва Панос Каменос.За министър на вътрешните работи е назначен Панайотис Курублис, бивш министър на здравеопазването.