24 март: Дали банкерите са наясно с това, което вършат

Ако сте се чувствали глупаво в компанията на инвестиционни банкери, тази статия е за вас. Авторът Флойд Норис се пита дали изобщо някой може да управлява голяма банка, като задава този въпрос по повод на разследването на загубите на Джей Пи Морган (Помните вероятно: миналата година банката изненадващо отчете загуби първоначално за 2 млрд. долара, после се оказа, че лондонският клон е загубил 6 млрд. долара заради погрешна пазарна стратегия). В статията се цитират препоръките на т. нар. Лондонски кит Бруно Иксил, който се смята за отговорен за загубите, направени на среща през януари 2012 г., когато вече е било ясно, че губят. Сенатската комисия, която разследва случая, попитала участниците, включително Ина Дрю, главният инвестиционен директор на Джей Пи Морган, какво означава използваният жаргон. Никой не знаел какво се има предвид, само един от запитаните казал, че вероятно означава да се купува евтино и да се продава скъпо. От регулатора (Office of the Comptroller of the Currency) успели да разшифроват част от предлаганите техники, но и те не знаели какво може да означава “belly tranch”. Въпреки това стратегията изглежда е била одобрена и „китът“ се впуснал в още по-рисковани сделки.

Дали банкерите са били наясно, че второкласните ипотеки, които грижливо секюритизираха преди кризата, са измама? Елементарен въпрос, обаче го задава Джулиън Тет във „Файненшъл Таймс„. Трудно е да повярваме, че не са били наясно с рисковете. Но изследване на трима икономисти от Принстън дава изненадващ резултат – хората, пряко заети със секюритизацията на ипотеки, не само са вложили личните си средства в такива инвестиции и не са успели навреме да излязат от пазара, но и са понесли по-големи загуби от тези, които не са експерти (контролната група от адвокати).

И ако се чудите след всичко това дали уменията или късметът имат по-голям принос за успеха, идва това много интересно интервю на Майкъл Мобусин за Institutional Investor. В него той обяснява и т. нар. парадокс на уменията – колкото повече растат уменията, толкова по-голяма роля има късметът. Този парадокс обяснява защо след 1941 г. никой не е надминал рекорда на бейзболиста Том Уилямс (.406, каквото и да значи това). Отговорът – защото оттогава средното ниво на умения в лигата се е повишило, следователно стандартното отклонение и разликата между най-добрия и средния резултат намаляват. Ако Уилямс се състезава в наши дни, би постигнал .380.

Робърт Шилър – един от икономистите, които със сигурност предвидиха финансовата криза, но не се хвалят с това по медиите, се застъпва за алтернатива на мерките на икономии – временно увеличаване на данъците и увеличаване на държавните разходи. За разлика от икономиите, тук се разчита на намаляване на съотношението дълг/БВП чрез увеличаване на знаменателя, казва Шилър. Този се подход се различава и от кейнсианската рецепта, която се интерпретира като дефицитно финансиране. Според икономиста, който очевидно съзнава, че предлага непопулярна мярка, решенията за разходите може да не се оставят на държавните бюрократи, а гражданите също да имат думата. Фундаменталният проблем сега е недостатъчното търсене: Бизнесът не инвестира и не открива нови работни места, защото хората не купуват. Новият стимул, предлаган от Шилър, означава колективно решение да се харчи повече и няма нищо общо с вземане на заеми или с лъжа за бъдещите данъци
В началото на 40-те Уилям Салант и все още младият Пол Самюелсън се застъпват за балансирани бюджетни стимули. Те казват, че тъй като всеки държавен стимул означава по-високи данъци рано или късно, по-добре увеличението да стане незабавно.

Появи се и сайт за разпродажба на корпоративни и общински облигации – munigo.com. По подобие на Групон сайтът предлага временни оферти за книжа с намаление спрямо пазарната цена. Ройтерс проучва идеята на собственика му Бу Шринивасан, който е убедил неколцина дилъри да предлагат отбив от цената в замяна на достъп до 16-те хиляди регистрирани потребители.