Въпрос за 1.6 трилиона долара

Лари Съмърс

Необходима ли е държавна интервенция в кейнсиански стил, за да се сложи край на дългосрочната стагнация? Възможно ли е светът да е бил обречен на дълготраен нисък растеж още преди кризата?

Дискусията се води интензивно през последните два месеца, след като през ноември на конференция на МВФ Лари Съмърс възкреси старата идея за дългосрочната стагнация, заявявайки, че САЩ и светът не могат да разчитат повече на нормалните пазарни механизми, за да осигурят пълна заетост и ръст.

Дългосрочната стагнация означава продължителен период на нисък растеж и висока безработица, който се усложнява от съвпадението с ниските реални лихвени проценти. Терминът напомня опасенията след Голямата депресия, която според някои икономисти е понижила дългосрочния тренд на икономиката. Изразител на тези страхове тогава бе Алвин Хансен, човекът, който въведе кейнсианството в Америка. Той смята, че технологичните иновации и ръстът на населението са се изчерпили като източник на растеж, което подтиска инвестициите.

Според Съмърс сегашният период на нисък ръст е започнал преди 10 години (преди кризата), когато възвращаемостта на капитала (той го нарича реален лихвен процент, съответстващ на пълна заетост) пада под нивата, характерни за времето след Втората световна война. Това се дължи на излишъка на спестявания и недостига на инвестиционни възможности.

Въпреки че не го споменава, това, което Съмърс описва, е ликвидният капан на Кейнс – ситуацията, при която увеличаването на парите в обръщение е неефективно и централните банки не могат да намалят лихвените проценти, за да съдействат за постигане на равновесие при пълна заетост.[textblock style=“2″]Още от СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД[/textblock] От началото на века средният ръст в САЩ е под 1.8% годишно. А сега икономиката е с около 10% или 1.6 трилиона долара под потенциала й, такъв какъвто бе оценен през 2007 г. Според бившия съветник на Обама, ситуацията е необичайна и изисква преразглеждане на досегашната политика.
Първо, въпреки финансовото възстановяване, ръстът в САЩ през последните години следва само увеличението на населението и нормалния ръст на производителността, а положението в останалите индустриални страни е по-лошо.
Второ, балоните и хлабавите кредитни стандарти от средата на миналото десетилетие, заедно с достъпа до лесни пари, успяха да предизвикат само умерен ръст.
Трето, краткосрочните лихвени проценти доближават границата на нулата, така че реалните лихви не могат да спаднат достатъчно , за да предизвикат ръст на инвестициите, който да доведе до пълна заетост.
Четвърто, в такава ситуация, намаляващите заплати и цени или по-ниската спрямо очакванията инфлация може да влоши икономическия растеж, като накара потребителите и инвеститорите да отложат разходите и като преразпредели доходите от харчещите длъжници към спестяващите кредитори.

При това положение не може да се предполага, че нормалните икономически и политически условия ще се върнат от само себе си, смята Съмърс. Това се вижда от японския опит, където БВП днес е с по-малък от две трети от това, което повечето икономисти предвиждаха преди едно поколение (макар че лихвените проценти бяха около нулата в продължение на години).
Страховете от дългосрочна стагнация бяха широко разпространени след края на Втората световна война и се оказаха безпочвени. Сега тази опасност също не трябва да се приема като неизбежна съдба, смята Съмърс. Все пак трябва да си припомним, че усещането за възстановяване може да се окаже фалшиво, както е било и в Япония, където оживлението е било попарвано няколко пъти. Дори ако икономиката отбележи ръст следващата година, това не дава гаранции за устойчив ръст при нормални лихвени проценти. В целия свят инфлацията е ниска, което подсказва за хроничен недостиг на търсенето.

Защо икономиката да не се върне към нормално развитие, след като отшуми кризата? Има много причини, поради което е вероятно нивото на разходи при дадено равнище на краткосрочни лихвени проценти да намалеят, твърди икономистът. Сред тях са намалялото инвестиционно търсене, което се дължи на слаб ръст на работната сила и вероятно слаб ръст на производителността, понижено търсене на потребителски стоки, което се дължи на рязко увеличаване на дела на богатите и на увеличен дял на дохода от капитал, както и увеличени спестявания и избягване на риска. Освен това сред причините са ефектите от продължаващата финансва криза, включително по-високи разходи за финансово посредничество и неохота за поемане на риск; намаляване на цената на дълготрайните стоки, особено тези, свързани с ИТ, което означава, че с единица спестявания се придобива повече капитал. Дефлацията също допринася за отлагане на потреблението.

Преди дни на икономическа конференция във Филаделфия, Съмърс илюстрира теорията си така:

Чети нататък