Сърбия между ЕС и Русия

Путин и Вучич

Владимир Путин и Русия полагат усилия отново да се върнат в региона на Западните Балкани, а Ангела Меркел се опитва да им попречи. Това е главното заключение на западните вестници, коментира БТА. Медиите през последните дни проявяват необичайно голям интерес към Балканите, а особен акцент е поставен върху Сърбия.

Хърватите в своите медии изтъкват, че Сърбия е в главната роля заради близостта си с Русия, а на Запад има все повече хора, които оценяват връзките между Белград и Москва като потенциална опасност за Западните Балкани.

„Файненшъл таймс“ в свой анализ свърза неотдавнашното посещение на германския президент Йоахим Гаук в Словения със стратегията на Берлин за спиране на все по-изразеното руско влияние в региона. Посещението на Гаук символизира германския интерес към Югоизточна Европа. Необходимо е да има още такива посещения, а трябва да изпращаме и специалисти, макар това да ни струва пари. Русия пристига в региона и ние трябва да реагираме, гласи разяснението на новата германска политика, направено от Родрих Кисветер, член на комисията за външна политика в Бундестага.

ТАКТИКАТА НА ПУТИН ТРЕВОЖИ ЕВРОПА

Германските политици бяха разгревожени от посещението на Путин в Белград, а още повече от руската тактика на разширяване на икономическото влияние сред посткомунистическите държави.

България е свързана с Русия по исторически и икономически причини, а Словакия и Унгария зависят от енергийните източници, които им доставя Путин, посочва „Файненшъл таймс“. Западните медии изтъкват, че руското влияние няма да се ограничи върху Украйна, а в Москва разчитат и на Сърбия, „която е благодарна, тъй като Русия не признава независимо Косово“. В миналото заради православните връзки Русия възприемаше Сърбия като по-малък брат, а през последните години руснаците изкупиха някои от най-важните сръбски предприятия, се посочва в информациите на чуждестранните медии. В Берлин казват: „Русия развива стратегия за балканските държави“.

Макар да няма военни амбиции, в ход е и медийно-финансова операция, заключава „Файненшъл таймс“. „Правителството в Москва се опитва да свърже Сърбия по-тясно чрез военно сътрудничество и доставки на газ“, се казва в поверителен документ на германското министерство на външните работи, цитиран от германския седмичник „Шпигел“. И Ройтерс припомня за предупреждението на Ангела Меркел по повод разширяването на руското влияние в Сърбия и други държави от Западните Балкани.

Русия се опитва 25 години след падането на Берлинската стена, което бележи и намаляването на нейното влияние в Източна Европа, да върне част от изгубеното си влияние. Това е най-очевидно в нейната роля в Украйна, но съществуват много по-деликатни начини, които е избрала Русия, когато става въпрос за бившите комунистически държави в Източна Европа – чрез енергийни споразумения, чрез по-тесни дипломатически връзки, но и по-силни опити за спечелване на общественото мнение във все по-неприятелски настроения европейски континент, се казва в анализ на Ройтерс.

ОСТРА ПОЛИТИЧЕСКА БОРБА МЕЖДУ ЗАПАДА И ИЗТОКА ОКОЛО СЪРБИЯ

Според анализаторите на британския „Гардиън“ политическата борба между Запада и Изтока около Сърбия се изостря, а сръбско-руският хуманитарен център в Ниш и задвиждаветно на руска медийна служба в Сърбия са част от меката дипломация, която има за цел поправяне на имиджа и засилването на влиянието на Москва в света. Сърбия балансира между правителствената ангажираност с интеграцията в ЕС и предимно консервативното общество, в което някои сърби чувстват по-голяма привързаност към Русия.

Публично да разгневите Русия е политически неприемливо в Сърбия, която отказа да въведе санкции срещу руснаците заради кризата в Украйна, въпреки натиска да синхронизира външната си политика с ЕС, пише в анализа на ситуацията в Сърбия. „Нова ледена епоха на Балканите“ е заглавие в германски и австрийски медии, които в последно време също интензивно се занимават със Сърбия.

„Кронен цайтунг“ констатира, че с връщането на Шешел в Сърбия в тежко положение са се оказали именно премиерът Александър Вучич (на снимката) и президентът Томислав Николич. И двамата бяха негови близки сътрудници, които прекъснаха всички връзки с него едва през есента на 2008 г. И докато Вучич се отпитва да се дистанцира от нововъзникналия проблем, Николич досега не се е произнесъл по въпроса, посочва германският вестник.

Двете най-важни държави на Балканите отново са в политически сблъсък, писа австрийският вестник „Тиролер тагесцайтунг“ по повод отмяната на посещението на хърватския премиер Зоран Миланович в Сърбия. Австрийският вестник цитира и твърдото становище на премиера на Сърбия Александър Вучич, че той не позволява да му се държат уроци по демокрация, както и думите му: „Ние не сме боксова круша“.