Време ли е за сделка с Путин?

Владимир Путин

Време е Западът и Украйна да предложат сделка на Путин, пише Джон Торнхил във „Файненшъл таймс. Статията идва след няколко други подобни призива, включително  широко цитираната публикация на Мартин Хофман от Германо-руския форум в „Тагесшпигел“, озаглавена „Предупреждавам: Губим Русия“.

Една военна мъдрост гласи, че армиите трябва да водят войните, които могат, а не тези, които искат. Добре ще е западните лидери да вземат предвид тази максима при конфронтацията си с Русия, коментира Торнхил, цитиран от БТА. Тормозенето на Владимир Путин на неотдавнашната среща на върха на Г-20 в Бризбейн може и да ги е изпълнило с топъл морален блясък, но това не направи кой знае какво за постигането на мир в Украйна. Политиката на жестикулирането не може да замени една смислена стратегия, която да подходи към най-тревожната заплаха за европейската сигурност от края на Съветския съюз.

Западните лидери с право санкционираха Русия за едностранното й прекрояване на международните граници. Руското анексиране на Крим и намесата в Източна Украйна върнаха анархията в Европа. Подобна агресия нямаше как да бъде оставена без отговор. Обаче макар и санкциите да бяха необходимо наказание, те се оказаха неефикасни като възпиращо действие. Те не промениха поведението на Русия, всъщност може само да са го влошили.

Въздействието им бе да повишат популярността на режима и да укрепят хардлайнерите в Кремъл, които се наслаждават на изолацията. А сега накъде? Реализмът сочи, че е време Западът и Украйна да се опитат да сключат сделка с Русия. Налагането на санкции и заплахата за бъдещи такива осигури необходимите средства за влияние. В името на стабилността на Украйна Западът трябва да използва това влияние, за да постигне дипломатическото решение, което може, вместо идеалното решение, което иска.

Главният приоритет на Запада трябва да е да помогне на една процъфтяваща и безопасна Украйна да се измъкне от сътресенията. Това е огромно предизвикателство. Украйна обаче никога няма да успее с една враждебна Русия до границите й (и вътре в границите й), която е решена да я скопи като политическа и икономическа същност. Един възможен отговор би бил Русия да бъде накарана да се изтегли. Това обаче няма да стане без започване на Трета световна война. Западът не е готов да разположи войски в защита на Украйна, нито, поне засега, е склонен дори да доставя тежко въоръжение на Киев.

Нещо по-лошо, Западът не осигурява необходимата финансова подкрепа, за да се избегне изчезването на украинската икономика в черна дупка. Прогнозите са тя да се свие с над 7 процента тази година и надвисва заплахата от изпадане в неплатежоспособност.

Протоколът от Минск, споразумението за примирие, подписано през септември от Русия и Украйна под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, дава основата за всеобхватна политическа сделка.

В икономическата област Киев трябва да направи така, че търговските му сделки с ЕС да не развалят отношенията му с Русия. Преди конфликта Русия поемаше една четвърт от украинския износ. Русия също има съществен интерес от икономическото съживяване на Украйна: нейните банки и износители понасят тежки загуби в един от най-важните за нея пазари. Западът трябва също да отговори на желанието на Путин да се обсъди структурата на сигурността в Европа.

На Путин трябва да се припомни, че колективната самоотбрана на НАТО означава именно това, особено в балтийските страни. Западът обаче трябва също да приеме, че НАТО няма да обхване Украйна. Би било неразумно алиансът да настоява за приемането на толкова разделена страна.

Разбира се, няма гаранция, че Путин би приел и изпълнил такава сделка. Целта му може да е фактическото разцепване на Украйна. Москва скъса подписания от нея Будапещенски меморандум от 1994 г., в който се гарантира независимостта на Украйна и до момента не спазва Протокола от Минск.

Но както писа Джордж Ф. Кенан в прочутата си статия „Х“ във „Форин афеърс“ през 1947 г. за сдържането на съветския експанзионизъм, „исканията (на Запада) за руската политика трябва да се изразяват по такъв начин, че да се остави възможност на Русия да отстъпи без това да навреди на руския престиж.“ Като се имат предвид настоятелните твърдения на президента на Русия, че в Източна Украйна няма руски войски, би трябвало да е достатъчно лесно те да изчезнат като по магия.

Ако Москва отхвърли предложена сделка, вече ще е време за препрочитане и прилагане на останалите препоръки на Кенан. Тогава ще се завърнем към света на противопоставящите се сили и политиката на сдържане.

САЩ налагат санкции срещу Лукойл и Газпром

САЩ

САЩ драматично разшириха списъка със санкции, добавяйки в него Газпром и за първи път частна компания, нямаща връзка с Владимир Путин – Лукойл.

В новия списък е включена най-голямата руска банка Сбербанк. Затегнати са и наказателните мерки срещу Банката на Москва, Газпромбанк, Росселхозбанк, Внешекономбанк и ВТБ. Освен това се блокират активи на следните пет отбранителни компании – Митищинский машиностроителен завод, Машиностроителний завод „М.И. Калинин“, Алмаз-Антей, Научно-исследователский институт приборостроения (НИИП). В списъка на новите санкции е включена и компанията Долгопрудний исследователско-произведствений комплекс. Въведените санкции забраняват износ на стоки, услуги и технологии в подкрепа на руски проекти за добив на петрол на дълбоководни участъци, арктическия шелф или шистови пластове за пет руски енергийни компании: Газпром, Газпром нефт, Лукойл, Сургутнефтегаз и Роснефт. Затегнати са условията за достъп до чуждестранно финансиране на компаниите Газпром нефт и Транснефт.

Новите санкции отиват по-далеч от предишни ходове за наказване на Русия за ролята й в бунтовете в източна Украйна. В допълнение към блокирането на на достъпа на основни държавни групи до западните капиталови пазари, САЩ затегнаха рестрикциите върху някои големи енергийни проекти на Русия, ключ към бъдещия ръст на страната, отбелязва FT. Такъв пример е партньорството между ExxonMobil и „Роснефт“ в Сибир. Те започнаха сондажи за нефт в Карско море миналия месец, но експертите не са сигурни дали проектът ще оцелее. Вестникът също така смята за изненада включването на „Лукойл“ в списъка, тъй като компанията не е свързана с украинския конфликт. Това изпраща послания, че всяка руска компания е легитимна цел за САЩ.