Започна промяната на закона за банките

БНБ

Започна обсъждането на новите правила за кредитните институции. Преди второто четене на закона за банките депутатът Румен Гечев ще предложи намаляване на таксата за предсрочно погасяване на ипотечен кредит до 0-1%, съобщи той в парламента. Обсъжда се и промяна на ценката на ипотекираните жилища при принудителна продажба. От изказването му не стана ясно, дали законопроектът ще се използва като повод за прокарване и на други от широко обсъжданите предложения за нови регулации на банките или депутатът се е отказал от тях.

Парламентът прие на първо четене промени в закона , с които се въвеждат в българското законодателство директивата на ЕС за пруденциалния надзор и се съобразяват правилата в новия регламент за капиталовите изисквания.

Въпреки че по Базел ІІІ се предвиждат по-ниски капиталови изисквания, вече стана ясно, че централната банка ще се възползва от правото да наложи допълнителни буфери. Изрично се посочва, че БНБ е компетентният орган в Република България за упражняване на надзор върху банките по силата на Регламента за капиталовите изисквания.
Въвеждат се някои нови изисквания към членовете на органите за управление на банките, свързани с упражняваните от тях функции.
Въвежда се изискване за подготовка от банките на планове за възстановяване, а от БНБ – на планове за преструктуриране. Обособява се независима функция по преструктуриране на банки в БНБ съгласно изискванията на Директивата за капиталовите изисквания. Други промени засягат консолидирания надзор,  допълнително изискване за ликвидност на банка – част от група.

Въвежда се изискване за оповестяване от БНБ на установени нарушения и на конкретна информация за наложените административни санкции, като изключение ще се допуска само при спазване на определени критерии, включително нарушаване на финансовата стабилност, очаквани непропорционални вреди върху засегнатите лица и др.
Регистрацията в БНБ ще се запази само за тези лица, които са съществени за определяне облика на пазара. Предлага се при БНБ да продължат да бъдат регистрирани дружествата, предоставящи заеми със собствени средства или извършващи финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране или придобиващи участия в банки или в други финансови институции.
Институциите, извършващи обмяна на валута в брой или сделки, свързани с финансови инструменти (дейности по чл. 2, ал. 2, т. 8) в бъдеще ще се регистрират само в Националната агенция за приходите като обменни бюра, съответно ще се лицензират от Комисията за финансов надзор като инвестиционни посредници, но няма да подлежат на регистрация в БНБ с оглед избягване дублирането на законови разпоредби и компетенции на различни административни органи.

Какво ще се промени в правилата за кредитиране

Пари

Реформата на законите, свързани с банковото кредитиране, очевидно няма да засегнат само реализацията на обезпеченията при лоши кредити и таксата за предсрочно погасяване.

През седмицата станаха известни подробности за проекта, подготвян от депутати от БСП, който ще засегне не само ипотечните кредити. В същото време и Реформаторският блок обяви идеите си.

Предложенията и темите за дискусия ще засегнат следните въпроси:

– едностранната промяна на лихвите и обвързването й с пазарен индекс или референтен процент;
– таксите по заемите, включително таксата за предсрочно погасяване на ипотечните заеми, която вероятно ще бъде ограничена до 2%;
– редът за обявяване на заемите за предсрочно изискуем (чл. 417 от ГПК) и начинът на изчисляване на наказателната лихва;
– редът за реализация на обезпеченията и осигуряване на повече прозрачност на търговете;
– режим на потребителска несъстоятелност, въвеждане на абсолютна давност и частично опрощаване на остатъка от дължимото след реализация на обезпечението.
– регулаторен орган.

Предложението на БСП предвижда БНБ да се заеме със защитата на кредитополучателите, в допълнение към типичната й функция да защитава интересите на вложителите. Сега тази функция има Комисията за защита на потребителите, която открито признава, че не успява да следи банките и фирмите за бързи пари. Освен това депутатите от лявата партия разширяват приложното поле на регулациите и до заемите за бизнес.
Те предлагат лихвите да бъдат обвързани с пазарен лихвен процент (ЛИБОР или СОФИБОР) и да отпаднат всички такси по кредитите, освен тези, които покриват разходи (като таксата за оценка на обезпечение).
Според „Капитал“ наказателната лихва за просрочие по заем да бъде максимум ОЛП + 10%, вместо действащата по кредита на клиента лихва + 10% годишно. Освен това се предвижда при промяна на лихвен процент или такса клиентът се уведомява предварително и тя влиза в сила само ако той се съгласи.

Ако ипотекираното жилище е единствено и се продаде за по-малка сума, отколкото е дълга, остатъкът да се раздели между банката и клиента вместо той да връща цялата сума. Това е предложението, за което се застъпва и депутатът от ДПС Йордан Цонев. От негови изявления стана ясно, че проектите на БСП и на ДПС ще се обединят. Предполага се, че ако се въведе подобна мярка, тя ще важи само за нови заеми.

Предложенията на Реформаторския блок включват:
– Да бъде въведен пазарен референтен лихвен процент.
– Банките да доказват вземанията си в съда по общия ред – като всеки търговец (да паднат думите “и банките” в Чл. 417, т. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс, който позволява бързо снабдяване с изпълнителен лист).
– Длъжникът да има право да обжалва цената на продавания си от банка имот чрез промяна в чл. 435, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс.
– Да бъде забранена таксата „предсрочно погасяване“ след първите 12 вноски.
– Закон за Финансов Омбудсман – нов орган, който да действа като арбитър за ефективно, бързо и безплатно за клиентите извънсъдебно решаване на спорове между финансови институции и техните клиенти.
– Ефективен регулаторен орган, извън Българската народна банка, за регулиране на търговските практики на банките и другите финансови институции.
– Закон за несъстоятелността на физическите лица.


Всичко за Банковата реформа