Финансирането на нов бизнес – (почти) невъзможна мисия

бизнес

Искате да започнете свой бизнес, но нямате капитал? Шансовете да намерите финансиране при добри условия не са особено големи. Ако не можете да си позволите лихва над 12%, нямате обезпечение или не разчитате на иновация, те са почти нулеви. Повечето банки изискват 1 година бизнес история, за да се съгласят да отпуснат заем. Причината е мнението им, че повечето стартиращи фирми фалират през първата година.

Насърчаването на стартиращите предприятия е приоритет на сегашното правителство, а също и на Европейската комисия, която твърди, че това е един от начините да се овладее растящата безработица и да се насърчат иновациите. Но засега практиката на финансовите институции не е в полза на новите фирми. Бизнес историята и финансовите отчети имат много по-голяма тежест в оценката на кредитоспособността, отколкото бизнес идеята и професионалната репутация на кандидата. Други пречки пред стартиращия бизнес са изискваните обезпечения, задължителното съучастие и, нерядко, минималната сума на заемите, които отпускат банките.
Банковата практика все пак следва законовите рамки, а те не таргетират специално стартиращия бизнес, нито дори най-малките фирми. До голяма степен проблемът се състои в групирането на микропредприятията с малките и средните предприятия (МСП), което означава, че под един знаменател минават малки компания с двама-трима заети и заводи, в които работят 250 души. Според закона за МСП стартиращо е предприятие на възраст до 12 месеца.

Банки

Повечето банки изискват фирмите да имат известен пазарен опит, за да могат да преценят кредитоспособността им. ПроКредит например настоява поне за шест месеца история, ПИБ – за една година, Сосиете Женерал Експресбанк – за 1.5 години, „Алианц“ – две години.
Това са четирите банки, които от началото на тази година предлагат заеми на МСП с половин лихва по „Джереми“ (Повече за двете програми на „Джереми„). Макар тези заеми да нямат минимална сума, те са по-подходящи за утвърдени бизнеси.

Държавната Българска банка за развитие също има стандарти, които са подходящи за фирми с история. Най-малката сума на кредит при нея е 250 000 лева, като е добре фирмата да има поне две години история. Кредитните инспектори могат да проявят известна гъвкавост и да допуснат финансиране на стартиращо предприятие, ако собственикът има друг бизнес с история или друга фирма издаде гаранция. Опцията за съдлъжник или съпътстващ бизнес я има и в други банки, например „Алианц“.

Банките почти без изключение изискват финансови отчети, които да показват добър резултат и самоучастие.

Допълнение: След написването на тази статия две банки пуснаха кредит за стартиращи предприятия – това са ББР, при която заемът е само за ДМА и УниКредит Булбанк, която изисква обезпечение ипотека.

Компании за бързи кредити

Компаниите за бързи кредити често са последната надежда на малките фирми, обикновено търговци на дребно, които търсят краткосрочно финансиране. Последните данни на БНБ показват, че единствено заемите за бизнес осигуряват ръста в този сегмент. Те растат с 39% (!) на годишна база към 31 март, докато заемите за граждани от небанкови кредитори за същия период спадат с 13%. Проверка на economix.bg показа, че лихвите на тези фирми варират от 1.2% до 7% на месец. Става дума за фирми, които са лицензирани от БНБ. Обикновено по-ниската лихва се предлага от компаниите, които предлагат ипотечни бизнес кредити и имат изисквания за финансова история, но в някои случаи се оказва, че дори ипотечни кредити се предлагат срещу много високи лихви.
Една от най-големите фирми в този бранш твърди на сайта си, че интересът на търговците се дължи на това, че те продават закупената стока с двойна и тройна надценка. При въпросната фирма за бързи кредити ГПР по заем от 1000 лв. за срок от 34 седмици, при гратисен период 21 дни е 634%. Проблемът е, че повечето търговци, които се решават на подобни заеми не смятат ГПР, а вероятно и не осчетоводяват пълните си разходи, които биха ги стреснали в края на годината.

Микрофинансиране

Компаниите за микрофинансиране също са небанкови финансови институции. Тук сме отделили тези, които работят с европейско финансиране. Микрофинансиращата институция ДЖОБС ЕАД, собственост на Българската банка за развитие, за разлика от банката финансира стартиращи бизнеси. Лихвите стигат до 13.3% (при 6-8% за банката), като се изисква и обезпечение, което може да бъде недвижим имот, автомобил и др.
Кредитите от Микрофонд са с лихвен процент 12%,  и могат да бъдат обезпечени с поръчители. Подобни са изискванията на Кооперация Начала с тази разлика, че лихвеният процент е по-висок, не е фиксиран, а таксата за усвояване е над 5%.
Финансиране предоставят и някои кооперации, сдружения и популярни каси, които обикновено действат на регионално равнище. (Обобщена информация можете да намерите тук)

Фондове за рисков капитал
Тази възможност е приложима най-вече за стартиращи иновативни предприятия. Опитът и визията на основателите, а не формалните отчети и срокът на съществуване на фирмата са определящи.

Двата фонда по „Джереми“ – Eleven и Launchub събраха надеждите на младите професионалисти от ИТ бранша при старта им миналата година поради облекчените изисквания за кандидатстване и проактивен подход. Първият фонд предоставя 25 хиляди евро за три месеца, срещу което придобива 8% от компанията и, при добро развитие, още толкова за следващ тримесечен период в замяна на още 5%. При Launchub инвестицията в стартиращ бизнес е до 30 000 евро срещу 8-10%, но този фонд залага и на по-големи (200 000 евро) инвестиции в seed фаза. NEVEQ e сред първите фондове за рисков капитал, а тази година стартира и фондът за рисков капитал на NEVEQ, който също работи по „Джереми“. Освен тях финансиране предоставят и „Войвода венчърс“.

Сега се обсъжда фонд за рискови инвестиции на държавата към Българската банка за развитие.

Има и няколко фонда с чуждестранен публичен и частен капитал, в чийто фокус попада и България, но те рядко покриват стартиращи бизнеси (Например, фондовете на СЕАФ, чийто ресурс и бездруго е изчерпен.)

Други акселератори, подходящи за технологични стартъпи, можете да намерите тук.

Оперативни програми
През 2011 г. бе отворена схема по ОП „Конкурентоспособност“ специално за стартиращи иновативни фирми. Изискваше се предприятията да са създадени до 3 години преди датата на кандидатстване и да имат познания и опит в съответната област. Проектите бяха за минимум 40 хил. лева с акцент върху ИТ, зелената икономика и здравния сектор.
В момента приключва оценката на проекти по схемата за самостоятелна заетост на безработни по ОП „Човешки ресурси“. Както economix.bg вече писа, подадените предложения са по-малко от очакваното и, дори да се одобрят всички, ще остане неусвоен ресурс.
Някои от приключилите схеми по двете оперативни програми, както и по Програмата за развитие на селските райони също бяха подходящи за фирми с кратка бизнес история. За повече информация следете рубриката „Еврофондове„.

Crowdfunding
Това е екзотична възможност, която дава възможност да се набират плащания от хора (обикновено от целия свят), които харесват идеята ви. Подходяща е за музиканти, журналисти, майстори на художествени занаяти, както и ИТ разработчици и иноватори. Не става дума за дарения в чист вид, практиката е авторът на идеята да предлага нещо повече от благодарност на подкрепилите го. Това може да е екземпляр от книга, сувенир, абонамент или самата стока, когато тя бъде произведена – в зависимост от сумата, която е преведа. Колкото повече опции, толкова по-добре. За малки дарения обикновено е достатъчно споменаване на „стената на славата“.
Ако сте в САЩ или Великобритания и имате банкова сметка там, можете да се обърнете към Кикстартър, световния лидер в този тип финансиране. Тази платформа обаче не е достъпна за българи. Малки компании, занаятчии или творци могат да разчитат на indiegogo и други подобни платформи. Опитите да се направи нещо подобно у нас засега нямат голям успех. Трябва да се имат предвид таксите, които са съпоставими с лихвите по банков кредит.

Прочетете още за груповото финансиране

Бизнес ангели или FFF
Това е решение, което винаги е възможно, но не е институционализирано, въпреки някои опити. У нас повечето хора намират финансиране благодарение на връзките или приятелствата си. Това показа скорошно изследване, според което 16% от предприемачите у нас са взели заем от приятели.
Или, както се казва, голяма част от българския бизнес дължи старта си на трите F (family, friends and fools)