Меркенци – новият център на ЕС

Меркел и Ренци

Малцина европейски лидери имат приятни спомени от британския изолационизъм. Изглежда, че отново може да се стигне до това, имайки предвид жалката гледка на съкрушителното поражение на Дейвид Камерън, достигнало кулминацията си миналата седмица с коронясването на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия, пише FT.
Но много от европейските колеги на британския премиер мислят, че той е втвърдил сега линията си, за да смекчи след време позициите на избирателите си – и че следващият път ще направи повече, за да помогне на другите да му помогнат. Мнозина споделят неговата цел: Великобритания да каже „да“ на един реформиран ЕС.
Една от причините за този предпазлив оптимизъм са самите европейски лидери. Съмнява ли се някой, че днес в центъра на вниманието е италианският премиер Матео Ренци? Неговата Демократическа партия се представи по-добре, от която и да е италианска партия от 1958 г. – и по-добре от 186-те партии, които се събраха тази седмица за откриването на Европейския парламент. Никой друг лидер не е дори близко до дадения му мандат за промяна. Имайки пред, че Италия поема тази седмица шестмесечното ротационно председателство на ЕС и че следващата комисия няма да бъде създадена до октомври, той е в добра позиция да определи дневния ред за следващите пет години.
В много отношения – като идеология, география, политика – Ренци е перфектната противотежест на меката хегемония на Ангела Меркел. Тъй като и двамата вероятно ще останат на власт в обозримото бъдеще, именно съгласието между него и германската канцлерка най-вероятно ще формира новата Европа.
Този съюз „Меркенци“ може да е добра новина както за ЕС, така и за Великобритания. ЕС се нуждае от прагматични лидери, които приемат, че няма абсолютни отговори на въпроса дали съюзът трябва да оказва по-голям или по-малък контрол. Ренци е говорил за необходимостта от общи действия в областта на енергетиката, инфраструктурата, климата и имиграцията.
Но е казвал също така, че му е писнало ЕС да действа като „досадна стара леля“. Италианските, испанските и гръцките граждани нямат нужда Брюксел да им казва, че не бива да толерират корупцията и шуробаджанащина. Следващата стъпка е страните членки е да признаят, че връщането им на някои правомощия (като например да имат по-голямата свобода да решават какво от социалните им системи могат да ползват имигрантите), не е суверенистко отстъпление, а основна част от федерализма, смята британският вестник.
Ренци ще се опита да се разбере с Берлин и за по-лека интерпретация на ограниченията върху бюджета на ЕС. Но той ще го направи умно, възхвалявайки германския модел, например по отношение на трудовото законодателство. Стремейки се към по-силен растеж в собствената си страна, Меркел може да види достойнствата на на това „да използваш правилата до максимум“, както се пошегува италиански представител, за да позволи на страните, въвеждащи реформи, да получат допълнително време за изпълнение на изискванията за дълга, като изключи някои инвестиционни и образователни разходи от калкулациите на публичния дефицит.
Иронично е, че успехът на европейските депутати в налагането на техния кандидат за председател на Комисията може да се окаже пирова победа. Сега, когато Юнкер държи камшика, той може повече да не е тяхна креатура, а да стане техен господар. Държавните глави ще имат възможност да намерят и по-креативни начини да наложат влиянието си, докато се учат да се отнасят сериозно към задължението да се отчитат пред обществото. Това може да включва и по-прозрачен подбор на кандидати за комисията. Няма особено съмнение и че националните парламенти ще започнат да играят по-активна роля – от по-добър контрол на Европейския съвет до по-активна намеса в изготвянето на предложения на комисията за реформи по вътрешни финансови проблеми. Политиците от двете страни на Ламанша трябва да помнят, че съгласно основополагащите договори на ЕС, „все по-тесният съюз“ е „на народите“ на континента. Европейските политици трябва да уважават плурализма.
В този дух политическата аритметика може да насърчи различни действия – от сдържане до ангажираност – с евроскептичните гласоподаватели, които може да са против политиките на ЕС, но често не са против самия ЕС. Спечелването на евроскептиците, докато в същото време се изолират екстремистите от лявата и от дясната част на спектъра, ще изисква да се обърне внимание на причините за популистките движения, подхранвани от широко разпространеното неравенство. Ако ЕС започне да се движи в правилната посока, британската общественост може да се отнесе по-топло към идеята, че е по-добре да променят Европа отвътре, а не да излязат от нея.
Ренци мечтае за Европа, в която да са важни не само правилата, а духът, докато Меркел предпочита Брюксел, който има здрави зъби. А за други, включително Камерън, ще остане задачата да да изгладят бръчките на досаждащата ни стара леля.
БТА