Анализ: Бавен ръст, дефлация и отлив на капитали

Евро

България е изправена пред период на умерен ръст и бавно възстановяване на пазара на труда. Заради слабата икономическа активност за 9 месеца има отлив на капитали в размер на 1.8 млрд. евро. Присъединяване към еврозоната може да се очаква най-рано през 2017 г. Това са изводите от специален доклад на „Райфайзен РИСЪРЧ”, посветен на валутния борд.
За цялата 2013 Райфайзен РИСЪРЧ прогнозира 0.5% увеличение на БВП, а за 2014 – близо 2% растеж.

Муден растеж и високи спестявания

Въпреки че икономическият растеж е слаб, той не представлява риск за стабилността на валутния борд, според банката. Сегашната несигурност, която е основната причина за икономическото забавяне, води до увеличение на темпа на спестяване. Към края на юни анюализираната стойност на спестяванията достигна почти 23% от БВП. За сравнение, по време на икономическия бум през 2007 г. спестяванията бяха под 10% от БВП. В резултат на високите спестявания и сравнително ниската инвестиционна активност , покритието на инвестиции със спестявания надхвърли 100% средно за последните 12 месеца до юни. Това рефлектира в положително салдо по текущата сметка, което подкрепя стабилността на валутния борд. В случай че политическата нестабилност продължи по-дълго от очакваното и възстановяването на икономическата активност се забави, предпазливото спестовно поведение се очаква да продължи, което ще доведе до допълнително увеличение на текущата сметка.
В по-дългосрочна перспектива, българската икономика се очаква да расте със сравнително умерени темпове от 3.5-4.0%, изоставайки спрямо динамиката през периода 2000 – 2008 г. Въпреки това, развитието на икономиката се очаква да бъде по-устойчиво, основаващо се предимно на вътрешни спестявания , а не на прилив на чуждестранни финансови средства. Следователно от страна на динамиката на БВП не се очертават фактори, застрашаващи стабилността на валутния борд.

Текуща и финансова сметка: Отлив на капитали

За 2013 и 2014 г. Райфайзен РИСЪРЧ прогнозира положителен баланс по текущата сметка, тъй като благоприятните тенденции в износа на стоки и текущите трансфери се очаква да продължат. В по-дългосрочен план, когато икономическият растеж се ускори и вътрешното търсене се възстанови може да се очаква текущата сметка да мине на отрицателна територия.
Процесът на делевъридж, който започна след рецесията, продължи и през 2013 г. През първите девет месеца на годината бе акумулиран изходящ финансов поток от 1.8 млрд. евро.
Банките бяха с основен принос за реализирания отлив на средства. За периода януари-септември 2013 г. нетният изходящ поток на валута и депозити възлезе на 1.46 млрд. евро. В допълнение на това, банките направиха нетни портфейлни инвестиции на стойност 210 млн. евро в чужбина и погасиха чуждестранни задължения в нетен размер на почти 115 млн.евро. Процесът на делевъридж в банковия сектор продължава вече няколко години. В резултат на това нетните чуждестранни активи на банките станаха положителни, в размер на 122 млн. евро през септември 2013 г. Те се подобриха значително спрямо отрицателната им стойност в края на 2008 г. (- 5.5 млрд.евро). Когато икономическата дейност се ускори, търсенето на банкови кредити ще се повиши и постепенно изтичането на финансови ресурси от банковата система в страната да спре.
Част от изходящите потоци през 2013 г. бяха компенсирани от приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Стойността на ПЧИ се стабилизира на ниво около 1.2 млрд. евро през последните две години, което е значително под нивата от преди кризата. В краткосрочна перспектива входящите ПЧИ се очаква да се повишат леко но да останат в рамките на 1.5-2.0 млрд. евро.
Големи инвестиционни входящи потоци се предвиждат по линия на публичния сектор, тъй като правителството планира да разшири външния си дълг с размер на 360 млн.евро през последното тримесечие на 2013 г. и да издаде емисия на еврооблигации в размер на 1 млрд. през 2014 г. Това ще подсили резервните активи на страната, които са основен фактор за стабилността на валутния борд.

Дефлация и ценова конвергенция

Средногодишната инфлация се задържа около 3.0% през 2009 – 2012 г. През 2013 г. бе налице дефлационен процес. За периода януари-септември равнището на цените спадна с 2.5% спрямо края на 2012 г. През септември годишната инфлация се равняваше на -1.6%, което е най-големият годишен спад на цените от 1999 г. Наблюдаваната динамика през текущата година се дължеше на ниските международни цени, които оказваха влияние на ценовото равнище в България по линия на вноса на стоки. Дефлацията бе също предизвикана от спада в административно-определените цени, като например на електро- и топлоенергията. На последно място, но не и по важност, през първото полугодие икономическият растеж остана под потенциалния, а вътрешно търсене се сви, което оказа дефлационен натиск върху равнището на цените. Пазарът на труд остава в застой и заплатите не са про-инфлационен фактор в момента
Ценово равнищеАко обаче икономическият растеж се ускори до по- високи темпове инфлацията също може да надхвърли инфлационния критерий от Маастрихт, предвижда „Райфайзен”.
В края на 2012 г. общото ниво на цените в България се задържа на 45% от средното за ЕС-27, с леко понижение спрямо предходната година. Годишната инфлация през 2013 г. се очаква да остане под средната за ЕС и в следствие на това сравнителното равнище на цените в България спрямо ЕС се предвижда също да спадне. В следващите няколко години процесът на ценовата конвергенция се очаква да бъде възобновен. Въпреки това, трябва да се вземе предвид, че цените на много от търгуемите стоки са близо до средните в ЕС и при тях процесът на конвергенция е почти изчерпан. Най-голямата разлика в сравнителното ценовото равнище между България и ЕС произлиза от услугите. При тях цените в България възлизат на около 30% от средното за ЕС през периода 2008 – 2012 г., но наблюдаваното отклонение не е задължително да изчезне, тъй като секторът е нетъргуем.

Застой на пазара на труда
Корекцията на пазара на труда бе реализирана основно по отношение на броя на заетите, което позволи средната работна заплата да продължи нарастването си. През 2010 – 2012 г. икономиката претърпя възстановяване без такова на пазара на труда – заетостта продължи да се свива, а безработицата следваше тенденция на нарастване. През 2013 г. пазарът на труда се стабилизира. След четири години спад на заетостта, средният темп на заетите лица се повиши с 0.3% на годишна база за периода януари – септември. Въпреки това, нямаше съществено оживление на пазара на труда. Равнището на безработица продължи да нараства на годишна база и за първите девет месеца на 2013 г. достигна 12.9%.
В средносрочен план не се прогнозира силно подобрение на пазара на труда, като коефициентът на безработица ще остане сравнително висок – около 11%.

Производителност През първото полугодие на 2013 г. забавянето на икономическия растеж при увеличение на заетостта доведе до забавяне на растежа на производителността. Въпреки това, до края на годината производителността на труда се очаква да започне да нараства отново. През следващите няколко години тя се очаква да продължи да следва положителна тенденция, базирайки се на ускоряващ се растеж на БВП и умерено увеличение на заетите.
През периода 2005 – 2012 г. производителността на България се увеличи динамично – с натрупване 19.3%. С други думи, за този седемгодишен период България акумулира значително подобрение на конкурентоспособността си, компенсирайки ефекта на поскъпване на реалния валутния курс. За сравнение, през същия период средната производителност в ЕС-27 се увеличи с 3.6%. Само четири страни от ЕС реализираха по-голямо нарастване на производителност на труда от това на България (Литва, Латвия, Словакия и Полша). Според прогнозите на Евростат производителността на труда в България ще надвиши нивото от 2012 г. с 4.0% до 2015 година.
Един от основните индикатори за разходна конкурентоспособност, разходи за труд на единица продукция (ULC), отбеляза спад през 2012 г. с 3.7% и се очаква да нарасне минимално през 2013 г. Разхоите за труд на единица продукция през 2012 г. нямаха почти никаква разлика спрямо нивото им през 2000 г. Също така, тяхното равнище в България се запази под средното за ЕС и близко до страни като Румъния и Чехия. Съответно, българското производство остава с разходна конкурентоспособност в сравнение със средностатистическата страна от ЕС.
Като цяло данните за производителността на труда дават индикации за значително подобрение в конкурентоспособността през последните 15 години, при относително непроменени разходи за труд на единица продукция.

Анализът не посочва финансови рискове. Дори в случай на предсрочни избори не се очаква отклонение от стриктната фискална дисциплина в краткосрочен и средносрочен план. Банковата система остава печеливша и стабилна (налице е и 1.4 млрд. евро допълнителен капиталов буфер).