Прогнозата на Уникредит Булбанк: Слаб растеж и ниски лихви

Левон Хампарцумян

БВП се забави до едва 0.5% очакван ръст за цялата 2013 г., което е и най-ниската стойност за последните три години, заявява в годишния си анализ Уникредит Булбанк.

Политическата нестабилност е сред факторите, които тежаха на темповете на възстановяване на икономическата активност и заетостта. Режимът на прекалено строги фискални икономии от 2012 г., от друга страна, повлия негативно на възстановяването на вътрешното търсене през първите месеци на 2013 г. След това постепенно станахме свидетели на завой към по-малко рестриктивна фискална политика, което с известно забавяне оказа ефект и на БВП през втората половина на 2013 г.

През следващата година икономиката се очаква да продължи бавно да се възстановява, постигайки подобрение на реалния темп на растеж на БВП до 1.5%. В краткосрочен план обаче значимо ускоряване на растежа все още не може да се очаква, като процеса на възстановяване ще продължи да разчита почти изцяло на износа.

Възстановяването на износа, което наблюдавахме през настоящата година, ще се пренесе и през 2014 г., когато очакваме икономическия растеж в 18 от 20-те най-важни експортни дестинации за българската икономика да се ускори. Това ще бъде и първата година от началото на глобалната финансова и икономическа криза, в която трите най-големи развити икономики – САЩ, ЕС и Япония, ще отчетат растеж едновременно.
През последните години България не беше сред развиващите се пазари, които спечелиха много от политиката на количествени улеснения и ще бъде по-малко засегната от усилване на изходящите капиталови потоци, когато централните банки на развитите икономики започнат да изтеглят ликвидност от пазарите и да нормализират лихвената си политика. В България цената и достъпът до кредит ще продължат да зависят по-скоро от специфични за страната вътрешни фактори. Лихвите ще продължат да пълзят надолу и през 2014 г., прогнозира най-голямата банка.

Състоянието на пазара на труда и на недвижимите имоти продължава да кара домакинствата да се чувстват несигурни и да ограничават разходите си за големи покупки, като насочват немалка част от разполагаемия си доход към трупане на нови спестявания или редуциране на дълг. Търсенето на кредити остава ограничено до експортно ориентираните производства и кредита, съпътстващ усвояването на средства от ЕС. След като бюджетният дефицит вече беше увеличен до 2% от БВП през 2013 г., свободното пространство за допълнителни фискални стимули намаля съществено. По важното е, че качеството на фискалните разходи остава проблем, който допълнително ограничава вероятността да видим някакви значими стимули за растежа на БВП през 2014 г.

Пазарът на труда отчете поредица от смесени данни през отминаващата 2013 г. Безработицата се повиши до най-високата си стойност за последните повече от десет години, като младежката и дългосрочната безработица останаха на опасно високи нива. В същото време заетостта показа знаци на известно, макар и колебливо стабилизиране. Реалният разполагаем доход на домакинствата продължи да нараства, въпреки че е трудно да се обясни двуцифрения ръст на доходите от работна заплата и особено на така наречените други доходи (имат се предвид домакинските бюджети – бел. ред.). Тези данни показват, че най-лошото вече е зад нас. Все пак убедителното възстановяване на пазара на труда ще бъде много бавен процес.

Инфлация

Опасенията за спад в цените намаляха през октомври, след като индекса на потребителските цени нарасна на месечна база за втори пореден месец. (През ноември бе отчетена дефлация – бел. ред.)

Ние гледаме на дефлацията, като на негативна новина, тъй като тя води до повишаване на реалната стойност на дълга и намалява, вече и без това слабите стимули за потреблението, заявяват от Уникредит Булбанк. Освен това, ако инфлационните очаквания останат закотвени в отрицателна територия прекалено дълго, рискът от самоподхранваща се дефлационна спирала е по-вероятно да нарасне. Спадът в цените е отражение преди всичко на значителното забавяне на икономиката, която продължава да работи под капацитета си за пета поредна година. В допълнение, няколко еднократни фактори, като ниските цени на вноса и политически мотивираното решение за намаление на цените на електроенергията за домакинствата с 5% през август, също допринесоха за спада в потребителските цени, на който сме свидетели през първите осем месеца от годината. На този фон, очакванията са за спад от 1.2% в индекса на потребителските цени в края на година и средногодишна инфлация от 1% за 2013 г.

Перспективите за следващата година са по-благоприятни, но няма опасност българската икономика да се окаже в класическа дефлационна спирала, която да сложи край на процеса на възстановяване. Няколко са основните фактори, които биха могли да допринесат за това. На първо място, еднократните фактори, които допринесоха за спада на индекса на потребителските цени от началото на годината постепенно затихват. Освен това инфлационните очаквания започнаха да се придвижват нагоре през последните няколко месеца, както за цените на потребител, така и на тези на производител, след като независимият регулатор обяви, че не очаква нови намаления на цените на електро и топлоенергията през 2014 г. Даже и международно определяните цени на храните и енергийните ресурси да останат като цяло без промяна през следващата година, ако вътрешното търсене леко се покачи, това ще помогне дефлационните процеси в българската икономика да приключат.

На снимката – Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк