Парламентът изпада в цайтнот

партии и президент

Президентът Росен Плевнелиев ще свика учредителното събрание на 43-то Народно събрание на 27 октомври. Той обяви решението си след консултации с парламентарно представените политически партии и коалиции, повечето от които настояха за по-ранна дата.

След като Народното събрание се структурира, след като се образуват парламентарните групи, ще връча мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарно представена политическа сила, допълни държавният глава.

„Преди това обаче ще проведа и предвидените по Конституция консултации. Това, което днес също уточнихме, е, че тези консултации ще се проведат максимално бързо, след старта на работата на 43-то Народно събрание и те ще се проведат във формат между държавния глава и всяка една от парламентарните групи поотделно. Ще бъдат детайлни, ще бъдат подробни, ще дебатираме както за свършеното от служебното правителство, така и за всичко, което оттук нататък е важно за държавата и за новоизбрания парламент. “

Имало е идеи свикването на парламента да стане по-рано – на  22-ри. Според Плевнелиев работата на парламента трябва да се подготви добре.

Забавянето на свикването на парламента е значително – 22 дни. След парламентарните избори през 2013 г. (от 12 до 21 май) бяха нужни 9 дни за реакция. Два дни по-късно бе връчен мандат и правителството бе избрано на 29 май, тоест 17 дни след изборите.

Според обявения днес график, съставянето на правителство е възможно, най-рано на 5 ноември. В конституцията няма ясно разписани срокове, така че ако преговорите зациклят, президентът може да забави връчването на мандати. Това означава служебното правителство да вземе редица важни решения. В особена ситуация е финансовият министър Румен Порожанов, който трябва да има готовност да поеме отговорността за финансовата политика на страната през следващата година.

Закъснението при конструирането на новия парламент в края на годината може да се окаже критично в някои области.

От друга страна, трудните преговори за формиране на правителство, ни карат да се замислим за варианта, при който парламентът ще се разпусне след няколко месеца, като преди това е гласувал няколко закона, внесени от служебния кабинет.

През следващия месец изтичат сроковете за много важни решения, а несигурността расте.

На първо място, трябва да се гласуват новите данъчни закони. Обикновено те се внасят през септември. Миналата година по това време вече бяха минали на първо четене. Сега дори не знаем какви промени се готвят – освен евентуално повишаване на акцизи и и въвеждането на новия режим по ДДС за далекосъобщителните и е-услуги (проектът за това бе внесен още в 42 НС). Например, ще остане ли въведеното миналата година връщане на данъка върху най-ниските доходи. Какви (последно) са намеренията на МФ по отношение на авансовия данък през последното тримесечие? Нямаме отговор на много от тези въпроси.

Второ, конфликтната тема за пенсионната реформа ще се решава в последния момент. Миналата година имаше обрати до последния момент по въпроса за ранното пенсиониране. Военните вече дадоха да се разбере, че няма да дадат лесно преференциите си. Не е ясно и дали ще се събере мнозинство за увеличаване на пенсионната възраст от 1 януари. Без консенсус по този въпрос, няма бюджет на ДОО.

На следващо място, приемането на бюджета за 2015 г. в срок не е сигурно.

По закон до 30 октомври трябва да бъдат представени предложенията за закон за държавния бюджет, за бюджета на ДОО, както и за бюджета на здравната каса. Преди това обаче трябва да се реши за актуализацията на бюджета за тази година. Служебният кабинет има изготвен проект, който предвижда намаляване на плана за приходите, допълнителни разходи и емисия на нов дълг. Той срещна яростна съпротива и бе отхвърлен от социалните партньори. Без да е ясно дали парламентът ще одобри допълнителните разходи, не могат да се планират и разходите за следващата година.

Ако парламентът приеме Правилника си до началото на ноември, той би могъл да одобри актуализацията на бюджета до средата на месеца. Едновременно ще се гласуват закони, свързани с КТБ, най-малкото промени в закона за гарантираните депозити (виж по-нататък). Едва след това ще започне дискусията по данъчните закони и Кодекса за социално осигуряване. В  най-добрия случай те ще бъдат приети в началото на декември.

Новият бюджет следователно ще виси на косъм до последния момент. Не е изключено важни закони да бъдат въвеждани със задна дата или да се наложат корекции.

Всичко това създава голяма несигурност за бизнеса и данъкоплатците. Поради кратките срокове кабинетът едва ли ще предприема резки промени (назависимо дали служебното или редовно правителство ще внася проектите за промени в бюджета, пенсионните или данъчните закони). Не е изключено ново отлагане на пенсионната реформа.

На последното място, сериозно напрежение създават изтичащите срокове за решаване на проблема с банките. Тук неизвестните са повече.

Когато залагаше срок за приключване на оценката на КТБ до 20 октомври и за окончателно решение до 20 ноември, БНБ явно се надяваше, че ще има работещ парламент дотогава. Сега може да й се наложи да реши дали отнема лиценза на КТБ или ще се върви към преструктуриране (за което според последното й прессъобщение няма законови основания) преди да е ясно ще има ли правителство и с какви приоритети.

Централната банка няма подкрепа от основните партии. И лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, и БСП многократно поискаха оставката на Иван Искров. На практика всички политици се обявиха срещу специален закон за КТБ, което бе основният сценарий на БНБ. А днес стана ясно, че и комуникацията със служебния кабинет не върви и това не е добра новина за вложителите в КТБ.

При това положение опитът да се прехвърли отговорността на парламента няма да сработи. Съдейки по тона на последните изявления, управителят на БНБ Иван Искров ще опита да мотивира решението, което трябва да обяви до 20 ноември, с липсата на политическа подкрепа. Вероятността това решение да е фалит на банката нараства.

Сроковете са важни и тук. Парламентът трябва да се заеме незабавно с промените в закона за гарантиране на влоговете, както и с актуализацията на бюджета. От последното зависи капитализирането на Фонда за гарантиране на влоговете, което задължително условие при фалит на КТБ, но не само.

Очертаващото се забавяне ще постави под натиск и другата банка, която трябва да погаси държавната помощ на 29 ноември (ако няма актуализация на бюджета).

Ако все пак се отиде към преструктуриране на КТБ, срокът за реакция ще бъде по-дълъг, особено ако се наложи да се иска разрешение за държавна помощ и/или промени в закона за кредитните институции. На този етап изходът е несигурен.

Актуализацията на бюджета, решението на БНБ и развитието на политическата криза зависят едни от други.