ЕС постигна компромис за банковия съюз

Барние

Европейските депутати одобриха законодателството, свързано с т. нар. банков съюз, което урежда правилата за затваряне на банки. С това се слага край на посткризисното банково законодателство в ЕС.
Бяха одобрени три мерки, които гарантират, че банките няма да разчитат данъкоплатците да ги спасяват. Две от мерките са свързани с банките в затруднено положение, а третата гарантира, че кредитните институции, а не данъкоплатците, ще гарантират депозитите под 100 000 евро. Тези мерки допълват вече съществуващия единен банков надзор и придвижват ЕС напред по пътя към банков съюз.

Евродепутатите одобриха създаването на агенция, която ще затваря проблемните банки в еврозоната – последен съществен елемент от банковия съюз. Това се случва седем години, след като малката германска банка IKB стана първа жертва на световната финансова криза, отбелязва Ройтерс.
За разлика от САЩ, където регулаторите и централната банка бързо приеха новото банково законодателство (законът Дод-Франк бе приет през 2010 г., а ключовото правило на Волкър влезе в сила преди месеци), в ЕС страните трудно намериха компромис.

Банковият съюз ще сложи край на мащабните спасявания на банки с парите на данъкоплатците, коментира комисарят Мишел Барние.
Това ще стане по четири начина:
• чрез изграждането на ефективна система на надзор над големите банки от ЕЦБ, така че проблемите да бъдат идентифицирани достатъчно рано, за да могат да бъдат решени, без да се налагат разходи за данъкоплатците
• чрез създаването на фонд, набиращ средствата си от банките, за покриването на разходите за преструктуриране на неплатежоспособни банки
• чрез задължаването на акционерите и на държателите на облигации да поемат загуби при фалит, което ги стимулира да контролират по-добре работата на банковите мениджъри
• чрез изграждането на финансирани от банките схеми за гарантиране на влоговете, така че да не се налага на данъкоплатците да осигуряват защитата на вложителите

Банковият съюз въвежда нови правила, според които загубите по-лесно ще се прехвърлят върху притежателите на облигации и дори големите вложители (както беше в Кипър) на фалиращите банки, макар че остава неяснотата как ще се процедира при фалит на много голяма банка.

Докато се позволява на систематични финансови институции да съществуват с сегашното им състояние данъкоплатците остават изложени на риска да плащат за лудостите на финансовата индустрия, коментира Филип Ламбер от Зелените.
Постигнатото съгласие означава, че ЕЦБ ще има инструментите да затваря банки, като тя ще поеме надзора над големите институции в еврозоната.

Страните ще трябва да гарантират защитените 100 000 евро на всеки вложител, като не се предвижда европейска подкрепа (backstop). Към момента защитата на влоговете остава организирана на национално ниво, а не на европейско.

Законите, подкрепени от депутатите, гарантират и че вложителите ще получават парите си по-бързо. Цялата сума на гарантирания депозит ще бъде изплащана в рамките на 7 работни дни, а суми за покриване на минималните разходи за живот (решението за това ще се взема от всяка държава членка) — в рамките на 5 дни.

Членовете на ЕП включиха и текстове за „защита на временно високи депозити“. Ако един временно висок депозит е над гарантирания размер от 100 000 евро и това се дължи на суми, произтичащи, например, от продажбата на частна собственост, целият или част от размера на депозита ще бъде защитен поне за период от три месеца.

Създава се общ фонд за 55 млрд. евро, който трябва да се попълни в продължение на осем години – по-бързо от първоначалните планове, но по-бавно от надеждите на ЕЦБ.
Страните извън банковия съюз, включително България, ще трябва, в рамките на 10 години, да създадат свой собствен фонд, който също ще се финансира с вноски от кредитните институции в тези страни и който трябва да възлиза на 1% от гарантираните депозити.