Кое е по-вредно за растежа – неравенството или данъците?

Хора

Повечето икономисти смятат, че равенството и ефективността са алтернативи.  Облагането на богатите, за да се даде на бедните, забавя икономиката. Тъй като и бедните, и богатите ще имат по-малко стимули, те няма да работят.

Такова е накратко твърдението в класическото произведение на Артър Оукън (Arthur M. Okun, Equality and Efficiency: The Big Trade Off (Washington, Brookings, 1975), който изследва конфликта, възникващ, когато желанието за намаляване на неравенството нарушава икономическата ефективност. Според него комбинацията от равни права и неравенство в икономическия статус поражда напрежение между политическия принцип на демокрацията и икономическия принцип на капитализма.
Оукън, известен най-вече със закона, който описва връзката между безработица и растеж, твърдеше, че икономиката не може да осигури едновременно пълно равенство и пълна ефективност и трябва да изберем кое да жертваме.

Социализмът постигна по-голяма степен на равенство с цената на загуба на ефективност, а диктаторските режими постигнаха висока ефективност за сметка на репресия над гражданите. Капиталистическата система представлява жизнеспособен компромис между пазара и демокрацията. В рамките на тази система начинът за увеличаване на равенството без това да става за сметка на ефективността е чрез прогресивното облагане, социалните трансфери, мерките на пазара на труда, елиминирането на дискриминацията, както и чрез намаляване на бариерите за достъп до капитал.

Цената на неравенството

Но светът не винаги работи както икономистите смятат, че трябва да го прави. Макар повечето икономисти да продължават да поддържат тази теория, ръстът на неравенството през последните години даде гласност на схващането, че то може да навреди на икономическия растеж, ако хората с ниски доходи като резултат страдат от влошено здраве и ниска производителност.

То може да застраши общественото доверие в политики, насърчаващи растежа като свободната търговия, признава Дани Родрик от Института за модерни изследвания в Принстън, цитиран от „Икономист”.

В своята книга „Линии на разлома“ (Fault Lines), написана през 2010 г. Рагурам Раджан, един от икономистите, които имат правото да твърдят, че са предвидили кризата, обяснява механизма, по който неравенството допринася за финансовите катаклизми.

Раджан, който сега е управител на централната банка на Индия, твърди, че първоначалната причина за икономическите провали са стагниращите заплати и растящото неравенство. Когато покупателната способност на средната класа изостава от разходите за живот, нараства търсенето на кредит. Финансовата индустрия, окуражена от правителството (например, чрез занижените стандарти на FHA), отговаря като предлага по-достъпни жилищни кредити и заеми за покупка на автомобили.

Растящата поляризация в Конгреса прави трудно решаването на въпроса за неравенството, обяснява Раджан. Няма политическа подкрепа за увеличаване на преразпределението, което, разбира се, води до загуба на стимули. Политиците осъзнават, че хората не се грижат толкова за доходите си, колкото за потреблението си. Затова те те стимулират кредитния ръст, който позволява ръст на потреблението. Всички страдат, когато кредитният пир свърши.

В скорошно изследване Бари Синемон от Федералната резервна банка на Сейнт Луис и и Стивън Фазари от университета в същия град също потвърждават, че американците са увеличили задлъжнялостта си преди 2008 г., за да поддържат жизнения си стандарт. Едно умерено преразпределение би намалило рисковете пред растежа.

Вреди ли преразпределението на растежа?

Традиционното мислене за неравенството предполага избор между алтернативи. Мерките за намаляване на неравенството, като по-високи данъци на богатите и субсидии на бедните, могат да намаляват мотивацията на труд и на едните, и на другите, което води до загуба на икономическа активност.

Но изследванията все още не са доказали това. Някои политики за намаляване на неравенството могат да подпомогнат растежа. Държавните разходи за образование и здравно осигуряване увеличават производителността на работната сила, както и инвестициите в публична инфраструктура.

Според предишни изследвания, неравенството води до по-слаб растеж и икономическа, политическа и социална нестабилност. Оказва се, че преразпределението може да увеличи растежа, най-малкото в определени рамки. Това е заключението на нов доклад на МВФ, който изследва как неравенството и преразпределението засягат растежа.

Макар да остава неясно дали решението на този проблем е по-голямо преразпределение чрез данъци и помощи, новото проучване предполага, че мерките за решаване на проблема биха нанесли по-малко вреди от гледна точка на растежа и социалното сближаване, отколкото неравенството само по себе си.

Идеята е да се изолира влиянието на преразпределението върху растежа чрез намаляване на неравенството от подкопаването на растежа чрез намаляване на стимулите за труд.

Използва се индексът Джини, който измерва разпределението на доходите от нула – перфектно равенство, до 100 – пълно неравенство, при което целият доход отива при един човек.

Авторите Ендрю Бърг,  Джонатан Остри и Хараламбос Цангаридес се осланят на данните на Фредерик Солт от Университета в Айова, който обхващат 173 икономики през последните 50 години. Той представя коефициента Джини преди и след данъчно облагане (и трансфери), което дава представа за степента на преразпределение на доходи. В САЩ преразпределението орязва около 10 процентни пункта от индекса на Джини. А в Швеция то намалява неравенството с 23 пункта или повече от половината. България е сред страните с ниско преразпределение (6 пункта разлика – графика).

Ако две страни имат еднакво ниво на преразпределение, тази с по-голямо неравенство расте по-бавно. По-конкретно придвижването от 50-тия до 60-тия персентил на неравенството ни лишава растеж на човек от населението от 0.5 процентни пункта годишно.

Ако две страни имат едно и също ниво на наравенство, тази с по-голямо ниво на преразпределение няма да расте по-бавно.

Но трябва да се има предвид, че преразпределението води до намаляване на неравенството, то не е константа. За това е нужно да се види комбинирания ефект на намаляването на неравенството и увеличаването на преразпределението върху растежа. Ако предишните два извода са верни, това означава, че преразпределението увеличава растежа.

Изследването работи с набор от данни, който проследява пазарното неравенство (преди данъците и трансферите) и нетното неравенство (след преразпределението). То прави три извода.

1. Обществата с по-голямо неравенство са по-склонни да преразпределят доходи. Макар че неравенството не се е променило много след 1960 г., структурата се променя. От началото на 1980 г. пазарното неравенство нараства в страните от ОИСР и пада в развиващите се страни. Нетното неравенство в ОИСР също расте, тъй като преразпределението не успява да се справи с това.

2. По-ниското нетно неравенство изглежда предизвиква по-бърз и по-устойчив растеж. Положителната корелация между равенството и растежа остава в сила при всяко ниво на преразпределение. Данните показват, че ако няма корекция на неравенството, цената е бавен растеж.

3. Преразпределението има слаб растеж върху растежа. Според авторите, от гледна точка на приходите са налице „изненадващо малко доказателства, че увеличаването на данъчните ставки спират икономическия растеж в средносрочна и краткосрочна перспектива.
При това ръстът в доходите на глава от населението в страните с голямо преразпределение не е по-нисък.
Ако не е в крайни размери, преразпределението помага да се постигне растеж. Но свръхпреразпределението има негативно влияние върху продължителността на растежа.
Когато разликата в коефициента Джини преди и след облагане е повече от 13 пункта (както е в повечето западни страни), по-нататъшното преразпределение вреди на растежа и съкращава фазата на подем.

неравенствоМоже би е по-важно колко продължителен е ръстът на икономиката, а не колко голям е той. През 2011 г. Бърг и Осри публикуват друго изследване, в което твърдят, че продължителността на ръста е по-важна за дългосрочното представяне на икономиката. Според тях да се поддържа растежът е по-трудната задача.
Учените посочват, че растежът не е линеен процес и може да е трудно да се възстанови след спад. Тогава въпросът е как неравенството и преразпределението се отразяват върху продължителността на магията на растежа.

Колкото повече неравенство има, толкова по-голяма е вероятността растежът да спре през следващата година. Изследователите откриват, че всяко увеличаване на индекса на Джини с един пункт увеличава вероятността от прекъсване на растежа с 6%.

Преразпределението има по-сложна връзка с магията на растежа. Когато то е малко, то не засяга продължителността на растежа. Но то намалява вероятността икономиката да продължи да расте, когато е високи, в горните 25 процента. На графиката се вижда, че страните с по-голямо равенство на доходите след облагане (с по-голямо преразпределение) са с по-голямо неравенство преди данъци. С други думи неравеството винаги е политическо явление.

Накратко, преразпределението помага или най-малкото не намалява растежа. Това се дължи на положителните ефекти от намаляването на неравенството, които превишават отрицателните. Когато преразпределението е в долните 75 процента, положителните ефекти са повече и растежът продължава по-дълго. Когато преразпределението в горните 25 процента те компенсират отрицателните ефекти от облагането.

Важно е да се отбележи, че става дума за корелация, а не за причинно-следствена връзка. Те не обясняват, че именно преразпределението е причина за по-добрия растеж. Възможно е правителствата, които преразпределят повече, да са страните, които имат по-добра защита на правата на собственост, по-добри гаранции за изпълнение на договорите и повече инвестиции в инфраструктура и именно това да увеличава растежа, обяснява The Atlantic. Или пък достъпното здравеопазване и образование прави хората по-производителни, което има по-голямо значение отколкото намаляването на стимулите за труд. Преразпределението прави така, че хората да не се нуждаят от рискови заеми и това премахва внезапните спирачки пред растежа.неравенство

Защо неравенството забавя растежа?

У нас най-известният адвокат на борбата с неравенството е Джоузеф Стиглиц, автор на книгата „Цената на неравенството“ (вече и на български).

Стиглиц посочва следните причини за забавянето на растежа: Средната класа в резултат на неравенството е твърде слаба, за да поддържа потреблението (богатите харчат по-малка част от доходите си), както и да инвестира в бъдещето. Това също така стеснява данъчната база защото богатите успяват по-лесно да избегнат данъци или да си издействат отстъпки. Заплатите през последните 40 години стагнират, жилищата, които са основен актив за американците, се обезцениха, а разходите за образование растет и студентските дългове надхвърлиха 1 трилион долара. Така образованието, което е единственото средство за социална мобилност, става по-недостъпно. Горният 1 процент от населението на САЩ печели 20% от националния доход. Ако богатите спестяват около 20% от доходите си, то прехвърляне на 5 процентни пункта към бедните и средната класа (тоест богатите да си запазят 15% от доходите) би увеличило съвкупното търсене с 1 процент, пресмята икономистът. Но тъй като парите циркулират, ефектът върху производството ще е 1.5 до 2 процента ръст.

В книгата си, която е по-близо до публицистиката, отколкото до научната строгост, той посочва и влиянието на неравенството върху закона и политическата система, предсказвайки бюджетните войни в САЩ.  Присъдата на Стиглиц е, че икономическата система възнаграждава хората на върха в ущърб на останалите и че тази система е доста далеч от модела за разпределение на доходите, които се основава на постиженията, тоест доходите не отразяват приноса към обществото.

Още по темата

[related limit=“5″]