Новият капитализъм и икономическата наука

Знание

Проф. Методи Кънев,
доктор на икономическите науки

Всичко може да се възпрепятства, освен времето. Пол Верлен го нарича „хищен и злокобен враг”, пращащ в забвение всичко. Ала времето носи и надежди. Формира нови убеждения, подрива съществуващия социален ред и налага нов стил на живот. Духът на Ренесанса и Просвещението срина феодално-аристократичните порядки и установи гражданско /буржоазно/ общество.(1) То чрез индустриализма цивилизова човечеството и го подготви научно-технологично и социално-икономически за нова спирала на развитие, в каквато днес е светът.

Контекстът на новите реалности

Икономическата сфера – източник на ресурси, духовната – на смисъл на живота, правно-политическата – на справедливост, моралната – на добродетелност, всички те при социална нормалност съществуват в свързаност. Когато правно-политическата не изпълнява ролята на обществено приемлива граница за индивидуално или групово натрупване на богатство, а моралът се игнорира и не е предел на правно-политическите действия, обществата изпадат в духовна и оттук в социално-структурна криза. Днес тя има характер на обща цивилизационна криза.(2). Доминира духът на разпад и на жажда за промяна. Навсякъде се води борба между олигархии и граждански движения за глобална социална реорганизация, за нови системни решения и контрол върху общественото развитие.

Ситуацията, да си послужа с израза на Й. Шумпетер, има характер на „креативна деструкция”. Разпадът е съпътстванhttp://economix.bg/category/capitalism/ от тройна глобална революция – информационно-комуникационна, делова, социално-политическа. В търсенето на нови съотношения между материалност и духовност, пазарно-конкурентен ред и политическо начало, отечество и свят се формират три структурно-функционални оси на напрежения: индустриализъм-информационализъм; национализъм – глобализъм капитализъм-посткапитализъм. Общият знаменател е трансформацията на индустриализма в информационно-мрежова деятелна система. Нейно олицетворение са: формирането на глобална мрежова икономика; налагащата се „виртуална култура”; „обезвластяваната национална държава”.

Информационализмът, обхващайки ресурси, материални и духовни дейности, продукти, услуги, социални отношения, политики и пр., се превръща в базисен процес. Чрез новите технологии и чрез собствените си филиализирани глобални мрежи транснационалните компании и банки /ТНКБ/ трансферират и управляват интегрирани информационни, продуктови и финансови потоци. Нациите и националните държави се претопяват в наднационални общности.

Досегашното място, начин на взаимодействие и роля на традиционните икономически фактори капитал, наемен труд и природни дадености, както и присъщите на индустриализма социални и политически отношения вече са подкопани и преобразуващи се в процесуален и в обществен смисъл.

Концептуална рамка на новата политикономия

В какво всъщност се преобразува светът – в информационно- мрежови капитализъм /според М. Кастелс/, с нов баланс между икономика и политика /според А. Калецки/, или еволюира в посткапиталистическо общество на услугите, постбизнеса и знанието, както смятат Д. Бел, А. Тофлър, П. Дракър и др.?

След кризисните сътресения през 70-те-80-те г. на ХХ в. в различни части на света започна процес на интегриране на финансовия капитал с научно-информационни и високотехнологични дейности. Ползата е взаимна – нови решения за капитала, финансов ресурс за иновативните фирми и университетите. В резултат, според М. Кастелс, капитализмът се превръща от заводско-индустриален и търговско-финансов в глобално обединена електронномрежова система. Всички доминиращи обществото функции, в т.ч. на пазара и на политическата власт, са обхванати в мрежи с характер на икономически единици, обдинявани на свой ред в глобална „метамрежа”. Свързват в едно техническите средства (компютри, програмни продукти, мобилни комуникации), деловата (предприемаческа, организационна, трансгранична) дейност и политическата подкрепа. Едрото стандартизирано масово производство се превръща в демасовизирано и гъвкаво, в „постфордизъм” или „тойьотизъм”. Стават присъщи: многофункционалната работна сила, работническо-мениджърското сътрудничество, контролът върху качеството предвид глобалната конкуренция.

Основно значение за превръщане на капитализма в глобална мрежово организирана система има свързването на съвременната финансова сфера с новите технологии. Скоростните операции раздвояват финансовия капитал на реален и виртуален – антоним на реалния, както и преобразуването на единия в другия на реализационно-функционално ниво. Благодарение на улесняващата финансовите транзакции световна мрежа (интернет), финансовата сфера и виртуалният финансов капитал  се развиват интензивно. Това означава – според Кастелс – не край, а нов вид капитализъм в планетарна форма,, структуриран върху финансови потоци. Те се акумулират, инвестират и реализират във всички информатизирани сфери: индустрия; селско стопанство; технически, бизнес и персонални услуги; недвижими имоти; здравеопазване; туризъма; медиен и шоу бизнес; спорт, развлекателна и рекреационна дейност; военното дело; екология; култура; дори религия. От това зависят състоянието на фирмите, работните места, заплатите, службите, данъците. Общо реализираната печалба, събирана постоянно от мрежите, остава в анонимната „метамрежа” на финансовия капитал.(3)

Акцентите върху стремежа към пари или върху знанието като нов негов източник обуславят идейната бифуркация „информационен капитализъм” – „посткапиталистическо общество на знанието”. Мрежово структурираната финансово-икономическа сфера е израз на новата функционалност на световната икономика, а двигател на трансформацията на индустриалния капитализъм е знанието. То е определящият иновативен фактор.

Показателно е, че разнообразните дейности все повече гравитират около формиращия се нов сектор на икономиката, интензивно произвеждащ и използващ знания /„knowledgeintensive sector”/. Той интегрира научноизследователската дейност, висшето образование, високите технологии, бизнес-услугите и финансовото посредничество. Негови организационни форми са високотехнологичните паркове, клъстерите, многонационалните междуфирмени мрежи, стратегическите алианси, обединяващи ведно доставчици, производители, подизпълнители, клиенти. Интегриран с финансовата сфера, този нов сектор на икономиката създава информационно-финансовите „магистрали”, определящи насоките на мрежово свързаните действия. От него се излъчват иновативни импулси към всички останали дейности. (4)

Секторът на икономиката, интензивно произвеждащ и използващ знания, налага тенденцията към принципно преобразуване на цялата икономика и на образа на обществото. Бизнесът все повече държи връзка с университетите или създава собствени „изследователски университети”. Този процес има, от една страна, общоцивилизационно значение, а от друга – специфична мрежово-икономическа реализация. Той преодолява взаимният „глад”: на университетите за финансов ресурс, а на бизнеса – за иновации и квалификации. За това е пледирал още О. фон Бьом-Баверк /1851-1914/, наричайки го „завършен производствен метод”.

Според П. Дракър формиращото се ново общество не е от социалистически или капиталистически тип, но не е и антикапиталистическо. То е информационен капитализъм” доколкото още прибягва до капитала и труда с оглед на печалби. Но постепенно отслабва интересът към материалните ценности за сметка на по-възвишени цели от нелукративен тип. Основен фактор на икономическата продуктивност е знанието, което доминира и преобразува каптала, физическия труд и природните дадености. Доколкото това е така, може да се твърди, че е налице развитие към посткапталистическо общество” с тенденция да се превърне в „общество на знанието”.(5)

Времето ще покаже как ще изглежда посткапиталистическият свят, но несъмнено трансформационният процес е налице. Пазарът остава обединител на икономическите дейности и факторите на неговата социално-икономическа динамика, както и новата структура на обществото му придават образ, различен от капитализма.(6) Превес вземат нематералните ценности и потребности – научно-образователни, социокултрни, здравни, рекреационно-развлекателни и пр. – различни от ценностите и потребностите на модерното бизнесобщество. Би могло да се каже: не концентрирането на ресурсите в материално-производствената дейност, а освобождаването им от нея и насочването им в нематериалната сфера става израз на напредъка. Този факт, смяната на работата и на местоработата и нуждата от образование през целия живот разкриват пред подрастващите принципно нови професионално-кариерни възможности.

Двигател на тези процеси са създателите и разпространителите на знания, които А. Тофлър нарича «когнитариат». (7) Революционизиращо, знанието освобождава капитала и труда от класическия им буржоазен смисъл и ги подчинява на нова логика. Те не изчезват, но губят смисъла си на антагонистична ос, структурираща обществото, описано от Маркс. Знанието ги преобразува съдържателно и изтласква социално в помощна роля. Този социален факт проблематизира не само същността на капитализма, а и антиномията капитализъм-социализъм”. И капиталът, и «разпоредителната държава» губят системноструктуриращата си роля за сметка на прилагащите знания, на организациите и на техния мениджмънт. И капитализмът, и етатизмът се “асимилират” от възникващата нова информационна цивилизация. От този контекст се екстрахира новата концептуална рамка на политико-икономическата теория.

Новият смисъл на основните понятия

Някога Конфуций /VІ-V в. пр. Хр./ се обявявал за „изправяне на понятията” с оглед на съответствието им с действителността. Такъв е сега случаят с капитала, труда и собствеността, както и с отношенията между тях заради реалностите, които им придават нов смисъл.

Капиталът е бил схващан най-напред етимологично – като „главното”/от лат./, от което зависи всичко друго. Д-р Богоров превежда тази чуждица с думата „влог”. Става дума за най-общата абстракция на всяко ресурсно вложение, от което се очаква доход, а с това – и освобождаване на човечеството от природна зависимост. (8) В това е синтезирана историческата мисия на капиталистизма. Такава е – според Маркс – неговата цивилизоваща роля. Но Маркс налага схващането на капитала и в исторически преходната му форма на антагонистично стойностно-социално отношения с наемия труд.

Днес, както подчертава М. Кастелс, съществуват, от една страна, глобално-мрежово обединен и неолицетворен капитал, от друга страна – пространствено фрагментиран олицетворен труд. Капиталът се интегрира и действа във всички сфери, но не е ясно кои са капиталистите и кои – наемните лица. Някои смятат за капиталисти топбанкерите, мениджърите, спекулантите, перачите на пари, престъпните кланове и др.п., без да са обединени в капиталистическа класа в социално-икономически (Марксов) смисъл. Нерядко едни и същи лица са и акционери, и наемни лица срещу заплата. Глобалната капиталова система е абстракция и на нейното ниво също не може да се търсят капиталисти. От значение е, смята Кастелс, вече не многообразието от капиталисти и капиталистически групи от плът и кръв, а безликият „колективен капиталист”, символизиран от електронно-мрежово интегрираните и управлявани финансови потоци. Именно от това се определя състоянието на национално обособените икономики и общества.

Новите технологии видоизменят и трудовия процес. Трудът навсякъде се упражнява локално заради пространствено-функционалната децентрализираност на капитала. Фрагментиран е като организация и реализация и заради информационното си индивидуализиране и разединяване. Индивидуалната компетентност, работата в екип и способността за комуникация стават по-важни от инструментите, смисълът на работата – по-съществен от местоработата. Информатизацията прави възможни нови форми на заетост, каквито са самонаемането, работата в собствена „електронна вила”, частичната или временна заетост.

В зараждащото се посткапиталистическо общество всички заети като че ли са само наемни работници и получават заплата или хонорари за работата си. Преобладават оказващите различни услуги. Но над 1/3 от тях Кастелс нарича нови капиталисти”. Такива ги правят притежаваните и използвани специални знания, осигуряващи им коренно различен статус. Знанията са тяхното главно и неотчуждаемо средство за производство, техен капитал. Работят не за друг (господар, бос), а за наела ги организация, или са самонаели се. Те определят какво да върши техниката, а не обратно. Ако някой бъде съкратен, напуска със своя „капитал” и го прилага другаде. Важна част от «новите капиталисти», според Кастелс, са и всички правещи пенсионни и взаимоспомагателни вноски с характер на „отсрочени заплати”. Управлявани от наети финансови посредници, тези вноски формират огромни фондове, които се инвестират в дейности с увеличаващ ги капиталов оборот. (9)

В тези условия човекът и капиталът сменят местата си. От деятелно подчинен на капитала човекът става негов управляващ и го превръща – както е предвиждал Маркс – в свое неорганическо тяло”, в “неорганична природа на своята субективност”.(10) Трудът от безкрайно повтаряща се проста операция, налагана от конвейера заради ефективност на капитала, се превръща от една страна в познавателно-творческа дейност и, от друга страна в труд, използващ навсякъде – в земеделието, индустрията и услугите – информационно-комуникационна техника. Деятелният човек е по-образован, използва по-интелектуални инструменти и е по-самостоятелен, по-изобретателен, по-отговорен и по- трудно заменим. В този смисъл, както пише Тофлър, „човешкият капитал измества доларовия капитал”. Компютъризирането и дистанционното ръководене на производствените процеси свързва в единство познанието, технологията и продуцирането на блага. Печалбата произтича от съединяването на интелектуалния труд с устройства с цифрова памет, но също от постоянните нововъведения от технологично, продуктово, организационо и пазарно естество.

Този факт, основателно смята Дракър, придвижва света към фаза на постбизнес и общество на знанието. Той е логична последица от дългата еволюция, водеща от физически труд в пряка борба с природата към машинен труд за подчиняването й, от него – към интелектуална електронно-информационна човешка дейност. Изпълнители са организациите, които се изграждат и структурират въз основа на потоци. Навсякъде водещо става тяхното комптентно управление с мисия, надхвърляща икономическите цели. Днес тази реалност поражда проблеми заради липсата на завършени глобални институции. (11)

Капитализмът замени нискокачествената власт на насилието с перфидната власт на богатството, а информационализмът заменя икономическата власт с висококачествената власт на знанието. Нейното упражняване предполага широко гражданско участие при вземане на решенията и граждански контрол чрез социалните платформи като «власт на мрежата». Предефинират се ролите и отношенията и на гражданско ниво – между работодател-работник, учител-ученик, лекар-пациент, полицай-гражданин. Може да се съгласим с Дракър, че вече нито една част от света вече не може да просперира, ако не прогресират другите му части.

Отношението политикономия – гранични функционални дисциплини – приложен икономикс

Реалностите ясно показват належащата промяна в съдържанието и преподаването на икономическата наука.(12) У нас Политическа икономия е съществувала десетилетия, отначало в класическия й вид, после като субективна и след това – като марксистка, акцентираща върху обективните икономически закони (13), антагонистичната ос капитал-наемен труд и историческата му обреченост, както и върху предимствата на държавния социализъм. От 1990 г. преподаваме Икономикс с различно от класическата политическа икономия инструментално, теоремно и професионализиращо съдържание.

Освен че методологически е надисторичен и лишен от ценностни значения, основни за Икономикса са допусканията, че икономическите субекти са абсолютно информирани и рационални и че свободните пазари автоматично се стремят към равновесие. Има се предвид и принципът „ceteris paribus /при равни други условия/, но тъй като условията са динамични, всъщност той се преобразува в принцип „cetera desunt” /останалото липсва/. (14) Смущаващо е, че по природа пазарът е „късоглед”, действа текущо и не може да играе необходимата „прожекторна роля”. Наред с това конкурентно-пазарните отношения еволюират в олигополна и монополна пазарна власт, която елиминира регулиращата функция на конкурентно-пазарните механизми. Икономиксът игнорира взаимните зависимости на процесите от икономическо, социално, политическо, нравствено и екологично естество, което също го релативира. Налага се пазарното функциониране на икономиката, особено в условията на глобализация, да се допълва и коригира от стратегически и регулативни политики на регионално и глобално ниво..

Като цяло теорията на икономиката няма съвременна концептуално-методологическа завършеност, от което страда обяснителната й цялост и прогностичност. Необходимо е нейното методологическо и предметно реконструиране и съдържателно пресътворяване. Това означава не разтваряне на икономическата наука в други, а подчиняването й на налагащата се днес мрежова функционалност. Още повече, че самите национални икономики са все повече технологични еко-социално-пазарни системи от обслужващо-информационен тип, функциониращи в определена правно-политическа форма и интегрирани в световните мрежи.

Столетия се спори дали икономиката детерминира духовния живот и ролята на държавата, правото и политиката, каквато е класическата логика, застъпвана и от Маркс. Или, наопъки, вярна е тезата, че „духовният капитал” във вид на традиции, религия, право, култура, образованост и т.н. насочва развитието на икономиката, каквато е държавно-правната стопанска теория на Й. Фихте, А. Мюлер, В. Рошер и др.. Едните оприличават социалните с природните науки и от това извличат стандартите за научност. Други, последователи на Кант, като К. Книс, а и в днешно време, смятат заради спецификата на социалните отношения този подход за погрешен. Според социалреформатора Дж. Ст. Мил и т.нар. „социалмеханици” Парето, Дюркем, Парсънс поначало икономиката, нравствеността, културата, политиката и правото взаимно се предпоставят, допълват и корелират и следователно са понятни само в мрежата на взаимните им връзки, чрез което са двигател на прогреса. Промяната в разположението едни към други на икономиката, културата, морала, народопсихологията и пр. причинява еволюция на държавноправната сфера и обратно – тя им влие и от взаимното им преплитане се определят характерът и развитието на обществото.

Според Е. Дюркем /1858-1917/ опознаването на икономическите явления и процеси предполага не само непосредственото им изучаване, а и това – да се държи сметка за техните условия като физическа, социална и духовна, включително морална среда, в която те се проявяват и която ги модифицира. Изучавайки поведението само на „хомо икономикус”, заявява Питирим Сорокин /1889-1968/, икономическата наука игнорира другите човешки характеристики – религиозна принадлежност, моралност, културна издигнатост, политически пристрастия и пр., все едно че са неизменна даденост или са без значение. По същия начин политологията се интересува само от „хомо политикус”. В трудовете си „Теория на икономическото развитие” и „История на икономическия анализ Й. Шумпетер ясно показва, че причините за периодичните реорганизации на обществата са по-скоро комплексни, отколкото чисто икономически. Не са достатъчни само интелектуалните постижения на икономическата наука – тя се нуждае от завършеност в посока на по-пълна тълкувателност на реалностите и от по-голяма приложност. Средства за анализ, използвани от икономистите според А. Тофлър не могат да обхванат външните сили – политически, социални и нравствени. Но икономиката не е херметически изолирана от социални и психокултурни влияния. Идеалът за прогрес надхвърля икономическите съображения. (15)

Тази „смесена концепция” отчита обективната икономическа необходимост, но и субективната свободна воля на човека и обществено наложените заради нея механизми на моралните императивии и на властовата държавноправна принуда. Тя е адекватна на изискванията на обществения живот. Състоянието на обществото не е обусловено само икономически или институционално, волево-политически. То е производно от националната история и географското местоположение на страните, което Наполеон нарича съдба. Функционално му влияе взаимодействието между голям брой фактори, схвщано от мнозина /у нас – от Ив. Богоров/ като самотворност на живота.

Заключение

Казаното дотук предполага дисциплините Микро- и Макроикономика да се предпоставят от ново концептуално-рамково политикономическо знание с базисен теоретико-методологически, но и с мрежови характер, т.е. с точки, които водят към тесноспециални знания и към Икномикса. Негово непосредствено надграждане са граничните дисциплини Стопанска история, История на икономическата мисъл, Икономическа статистика, Икономика и право, Икономическа социология, Икономическа психология, Бизнесетика, Институционален икомикс и пр. Икономиксът следва да е заключаващото приложно, технически професионализиращо знание. Той остава, по определенето на Л. Робинс, наука за човешкото поведение като отношение между цели и оскъдни ресурси с алтернативна употреба.

В случая Политикономията и допълващите я тесноспециални дисциплини имат не само специфика, а и контекст, за който трябва да се държи сметка с оглед на свързаност и комплексност. Може да се преследва чисто икономическа цел, но тя неизбежно има технологични, социални, правни, морални, политически и пр. характеристики. Политическата икономия повече не може да се схваща като „чиста икономическа теория”, но тя не би могла да обгърне реалностите в тяхната тоталност. П. Сорокин смята, че една генерализиращата социология с нейните интегрални характеристики на социокултурната действителност може да обхване в цялост взаимно зависещите и взаимодействащи си явления и процеси в обществото, включително икономическите, макар да съзнава, че тя е също специална наука. От икономическо гледище такава обобщаваща наука е философията на икономиката. За съставянето на по-пълна и по-вярна картина на обществения (икономически, социален, културен и политически) живот тя би могла не само икономически да третира екологичните, социокултурните, политическите и пр. проблеми на обществото, но и да даде екологично, социокултурно, психологическо, правно, етическо, политическо и пр. обяснение на икономическите явления и процеси. В немалко случаи на прагматично ниво, особено в публичния сектор, се налага вземането на управленски решения, търсещи диагонала между потребности и възможности, равенство и свобода, икономическа ефективност и социална справедливост, национални стремежи и международни норми, настояще и бъдеще. За човека като индивид и гражданин и за свободното гражанско общество е важно какво става с икономиката вследствие сигналите, които се получава отвъд пазара. Там са духовният свят на човека, наличието или липсата на респект към институциите, ценностите на морала, на свободата, на гражданствеността, на социалната сигурност и пр. Там е „монархът”, какъвто е народният дух. Там е и държавността и е важно как тя и масовите обществени убеждения влияят върху състоянието на икономиката и – обратно – тя подкрепя ли или руши народния дух и държавността.

Индекс
1. Луи-Филип, крал на Франция /1830-1848/, признава, че буржоазният дух е градивен и че е хубаво човек да е богат. Обявявайки се за модернизация на Китай по западен образец,. яростни младежи-иконоборци в 1919 г. издигат саркастичния лозунг „Долу сергията на Конфуций”. На К. Кулидж, президент на САЩ /1923-1929/, се приписва фразата «Бизнесът е религията на Америка». През 80-те г. Дън Сяопин /1904-1997/ – „малкият човек”създал „един Китай с два строя”- в официална реч споделя кредото на крал Луи-Филип. Мотивът му е, че за да се отиде отвъд капитализма трябва да са налице постиженията на модерната епоха.
2. Вж. Тофлър, Ал. Третата вълна. Пр. от антл. „Народна култура”, 1991, сс. 22, 37-40, 53-57, 63-64; Тофлър, Алвин и Хайди. Новата цивилизация. Политиката на третата вълна. Пр. от англ. Изд. Обсидиан, С., 1995, сс. 7-8, 12, 26-29, 30-34; Хайлбронър, Р. Капитализмът на 21 век. Пр. от англ. ИК «Критика и хуманизъм»,С., 1997; Stiglitz, J. Un autre monde. Contre le fanatisme du marche. Tr. de l’anglais. Fayard, 2006; Лилов, Ал. Информационната епоха. Изд. „З. Стоянов”, Унив. изд-во „Св. Кл. Охридски”. С., 2006. . Т. 2. Световният и българският преход, сс. 27-56; Т. ІІІ. Информационното/ите/ общество/а/, сс. 399, 400, 428-449, 680-681; Конт-Спонвил, А. Морален ли е капитализмът? В условията на глобална криза. Пр. от фр.Изд. Колибри, С., 2011. Калецки, Ан. Капитализъм 4.0. Раждането на новата икономика след кризата. Пр. от англ. Изд. Класика и стил, С., 2013.
3. Кастелс, М. Информационната епоха. Икономика, общество, култура. Т. І. Възходът на мрежовото общество. Изд. „ЛИК”, С., 2004, т. І, сс. 33-35, 98, 164-178, 191, 200, 204-207, 453-454
4. В началото на ХХІ век /2002 г./ в този нов сектор на икономиката вече са заети от 46.0 на сто /в Швеция/ до 22.0 % /в Гърция/ от активното население. Разходите за научноизследователска и развойна дейност, както и за нови информационно-комуникационни технологии са: в Швеция и Финландия над 12 на сто от БВП, в САЩ и Германия около 10 на сто, в ЕС-15 около 8 на сто. У нас тези разходи и сега са по-малко от 5 на сто от БВП. /Евростат/
5. Дракър, П. Пост-капиталистическото общество. Пр. от англ., изд. „ЛиК”, С., 2000, с. 9-14, 25, 49, 52, 194-196; Дракър, П. Новите реалности. Пр. от англ., изд. „Хр. Ботев”, С., 1992, сс. 113-115, 120-137, 173-174. Някои региони в света – САЩ и Канада, Западна Европа, Япония, Австралия и Нова Зеландия – са вече в напреднала фаза на посткапитализъм. С такава ориентация са още Южна Корея, Хонконг и Сингапур, в немалка степен – групировката БРИК, страни от ЦИЕ, както и от новата групировка CIVETS (Колумбия, Индонезия, Виетнам, Египет, Турция, Ю. Африка).
6. Потвърждава се предричането на Маркс, че благодарение на науката и техническото развитие, първо, „непосредственият труд… престава да бъде база на производството, защото… се превръща главно в дейност по наблюдение и регулиране…”; второ, развитието на основния капитал става „показател за това до каква степен всеобщото обществено знание… се е превърнало в непосредствена производителна сила, и оттук – показател за това до каква степен условията на самия обществен жизнен процес са подчинени на контрола на всеобщия интелект и са преобразени в съответствие с него”. /Маркс, К. и Фр. Энгельс. Соч., изд-е второе, т. 46, ч. ІІ. Москва, 1969, сс. 213, 215, 218./
7. Тофлър, Ал. Прогнози и предпоставки. Пр. от англ., „Св. Кл. Охридски”, С., 1992, с. 116-119, 159.
8. Според Маркс в най-общите абстракции едно нещо се явява общо за всички форми, поради което то не може да бъде мислено само в специфична форма. Той има предвид видовете труд, но същото е и с капитала. /Маркс – Енгелс. Избрани произведения в десет тома, т. 7. Партиздат, С., 1085, с. 323-324./
9. Кастелс, М. Цит. съч., т. І, с. 454-456.
10. Маркс К. и Фр. Енгелс, Съч. т. 46, ч. І. С., изд. БКП, 1978, с. 409-417.
11. Дракър, Х. Новите реалности, с 173-174; Дракър, П. Посткапиталистическото общество, с. 196.
12. Вж. също: Проданов, В. Съвременни тенденции в преподаването на политическа икономия. www. yearbook.unwe.bg/2011/4.pdf
13. Вероятно това е имал предвид Т. Живков, заявявайки пред Политбюро през 1988 г.: „Ние игнорирахме обективните закони и те ни смазаха”.
14. Крайни са мненията, че аксиомите и изведените от тях модели на мейнстрийм икономикса за безсмислени. Но основателно се смята, че на икономическите субекти влияят не само пазарните цени, а също техните преживявания, култура, морал, приятелски кръгове, липсата на респект към институциите. Това е дало основание на радикала Пол Ормерод да озаглави една от книгите си „Смъртта на икономикса” с тезата, че социалният свят не е механистичен и предсказуем, а е хаотичен и непредвидим.
15. Шумпетер, Й. А. История на икономическия анализ, т. І. Пр. от антл., С., „Прозорец”, 1999, с. 407; Тофлър, Ал. Шок от бъдещето. Пр. от автл. Изд. Народна култура, С., 1992, с. 149; Идеята за синтез на социално-икономическите знания е застъпена и в тритомната енциклопедия по Политическа икономия. Вж. Enciclopedia of Political Economy. Ed. By Phillip O”Hara. London and New York: Roudlege, 2001; Кънев, М. Идеята за прогрес отвъд икономиката. Изд.»Изток-Запад», С., 2013

[textblock style=“4″]Резюме
Предмет е трансформационният процес, свързан с глобалната информационно-комуникационна революция и нейните последици като нови реалности в света – контекст на пресътворяващото се икономическо знание. Олицетворение са формиращата се глобална мрежова икономика; виртуалната култура” и „обезвластяваната национална държава”. Показана е еволюцията на „информационно-мрежовия капитализъм” в „посткапиталистическо общество на знанието” като концептуална рамка на политикономическата теория. Тя освобождава капитала и труда от смисъла им на антагонистична ос, структурираща обществото, което проблематизира не само същността на капитализма, а и антиномията “капитализъм-социализъм”. Изводът е, че политикономическото знание също придобива мрежови характер, т.е. точки, които водят към тесноспециални знания, които трябва да предхожда.. Негово непосредствено надграждане са граничните специални дисциплини и Икономиксът като заключаващо приложно, технически професионализиращо знание.
[/textblock]