Новият „План Орешарски“ – помирителни комисии и ремонт на ДДС

Помирителни комисии за извънсъдебно решаване на потребителски спорове в сферата на финансовите услуги, енергетиката и превоза на пътниците са част от множеството мерки в областта на защита на потребителите, предвидени в поредната, четвърта версия на програма на правителството (включително и т. нар. програмни намерения).
Мерките в областта на финансите се изчерпват със споменатата комисия, преструктурирането на Банката за развитие и въвеждането на европейската директива за ипотечните кредити. До края на октомври ще има обсъждане на възможността за закон на физическата несъстоятелност (по-скоро закон за несъстоятелност на физически лица).

В областта на антимонополното и потребителско законодателство се предвиждат още промяна в политиката на ценообразуване на лекарствата, промени в закона за защита на потребителите с цел защитата им при договори в интернет (такъв законопроект вече бе изготвен) и в закона за туризма.

Повечето от мерките вече са обявявани под една или друга форма.

Сред новостите са промените в режима на ДДС. Освен обратното начисляване, за което се говори отдавна, се предвижда и въвеждане на режим „Касова отчетност на ДДС“ за малки предприятия (вижте за какво става дума). Обратното начисляване ще се приложи само в сектора на зърнопроизводството. Заложена е и промяната в единната сметка, но няма нови пояснения.

Ето и другите новости: Предвижда се въвеждане на процедури за ликвидация на непререгистрирани търговски дружества и еднолични търговци които нямат право да извършват дейност, защото не са вписани в търговския регистър. Това е сериозен проблем, който предишното правителството отлагаше, но липсват подробности за това кой ще плати разходите по ликвидация на тези фирми.
Новост е идеята за откриване на посолства и разширяване на търговско-икономическите служби в бързо растящи икономики. Няма критерии за това.

Една мярка, която бе включена в първоначалните мерки на кабинета, а после извадена, сега се е върнала отново. Става дума за ограничаването на участието на офшорни компании в обществените поръчки, приватизацията, концесиите и други области, свързани с разходване на публични средства. (Още за законопроекта за обществените поръчки).

Много от мерките звучат като пожелания. Например: Възстановяване на условията за износ на електроенерия за по-добро
натоварване на мощностите и на въгледобива; „Решителни мерки срещу контрабандата“ (на различни места в документа).

Друга част са заявка за бъдещи мерки след като бъде извършен анализ или след като се подготвят доклади и стратегии. Предвиждат се, например, стратегии за туризма и за енергетиката, задание за разработването на транспортна стратегия за периода 2015-2025 г., стратегия за ВиК сектора, стратегия за горския сектор.

Голяма част от документите, които програмата на кабинета възлага, са свързани с работата по еврофондовете. Най-общо намеренията на правителството са през август да се идендифицират рисковите проекти и да се предложат алтернативи. До края на този месец трябва да е готова ревизирана версия на Споразумението за партньорство за програмен период 2014-2020, а до края на годината – новите Оперативни програми.
Предвижда се и Разработване на пилотна програма за интегрирано развитие на изоставащи райони и общини в Северозападна България за периода 2014-2020 г., както и регионални планове за развитие (подобни проекти вече са качени на сайта на правителството).

Ясно се виждат областите, в които правителството няма идеи за реформи – например, половината мерки в селското стопанство се отнасят до горския сектор, а останалите се свеждат до пожелания (насърчаване на биологичното земеделие) или са откъслечни. Още по-безплодна е програмата в областта на образованието, което би тррябвало да бъде приоритет, особено на фона на оплакванията на работодателите за проблемите с квалификацията на кадри. Тук мерките се изчерпват с усъвършенстване на системата на делегираните бюджети, нов закон за професионалното образование и стратегия за висшето образование, без да се посочват подробности.

Първи заявки: Нов държавен фонд и, може би, АЕЦ „Белене“ (допълнена)

Спиране на приватизацията на „БДЖ – Товарни превози“, вероятно рестартиране на АЕЦ „Белене“, засилване на ролята на държавната Банка за развитие и бегла заявка за нови данъци от 2014 г. са първите обявени мерки на правителството на Пламен Орешарски.
Това стана ясно от първите изявления на новите министри и от програмата, внесена от лидера на БСП Сергей Станишев в парламента.
Програмата

Запазването на цената на електроенергията и създаването на нови работни места ще са основни приоритети на новия министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, заяви той, приемайки ведомството. Според него трябва да се направи анализ на техническата част и на бъдещото потребление на електроенергия в региона, преди да се вземе решение за строежа на „АЕЦ Белене“.
В програмата на новото правителство, която е раздадена на депутатите, е записан следния ангажимент в сектора на енергетиката: „При потвърждаване на технико-икономическите характеристики на проекта „Белене“ и прогнозите за електропотреблението в региона и България – рестартиране на проекта с ясна финансова структура“. По-късно Пламен Орешарски заяви в интервю, че шанс за АЕЦ „Белене“ има, но не може да даде твърд отговор (виж по-долу).

„Първоначално ще се опитаме да се вместим в настоящия бюджет.“, заяви Петър Чобанов, новият министър на финансите. Служебният министър Калин Христов отбеляза намаляването на дефицита до 286 млн. лв. Невъзстановеният ДДС в края на месеца е 295 млн. лева, съобщи още той. Чобанов обеща нови данъци от 2014 г. Какви ще са те, ще стане ясно с приемането на данъчните закони с бюджет 2014 г., е казал новият министър, цитиран от mediapool.bg.
В програмата обаче е записано въвеждане на семейно подоходно облагане през втората година от мандата – същото, което поиска в изявлението си днес и депутатът Янаки Стоилов от БСП. Според изявление на Пламен Орешарски пред БНТ обаче това ще стане от 2015 г.

Министърът на транспорта Данаил Папазов заяви, че ще опита спиране на приватизацията на БДЖ „Товарни превози“ с цел запазване на работни места. Формално такъв ход не е в неговите правомощия. В програмата на Орешарски е записано само „Оздравяване на БДЖ“ и доста мерки за жп инфраструктурата. По-късно Папазов заяви в интервю за „Фокус“, че ще предложи мярката на премиера още на 30 май.Останалите министри не дадоха конкретни или запомнящи се заявки.

Програмата на премиера е претърпяла доста корекции, които отразяват част от вижданията на ДПС за развитие на екологично земеделие, зелени работни места, здравен туризъм.
Доста по-подробни са мерките, свързани с инвестиции в инфраструктурата, по-специално в транспорта.
Дописана е частта за Банката за развитие, която ще се рефинансира на външните пазари и вече ще отпуска директни заеми на малки и стартиращи фирми. Банката вече ще има клонове в страната.
Предвижда се още създаване на Фонд за капиталови инвестиции – „за финансиране на бизнес идеи с по-висок риск и ограничени активи, но с добра перспектива“. Както и преди програмата предвижда да се апортират активи в съвсместни дружества и да се правят партньорства с с иновативни компании със солидни пазарни позиции. По-конкретни са намеренията по отношение на монополите в енергетиката – сега е записано „предоговаряне на дългосрочните договори в енергетиката, концесиите и предоставянето на комунални услуги“. Също така се предвижда да има „закон за ефективен контрол на държавата по отношение на структуроопределящи предприятия при неспазване на регулаторните рамки.“

Както отбеляза най-напред dnevnik.bg, отпаднал е ангажиментът офшорките да не се допускат до обществени поръчки. Разширено е намерението да се задължат монополите да разкриват информация по същия начин, както и публичните дружества. То вече ще се отнася и за дружествата, спечелили обществени поръчки (над определен дял) и няма да е само за разкриване на информация, а и за избор на управителните им органи и разпоредителни сделки със значителни активи. На практика това означава, че тези дружества не могат да скрият исинския си собственик, дори да са офшорни, но остава върпосът за данъчната юрисдикция.

Актуализация на 30 май:

Има шанс да бъде рестартиран проектът АЕЦ „Белене“, заяви премиерът Пламен Орешарски в интервю за БНТ. „В момента не знам дали ще продължим или не, допълни той относно реализацията на проекта, но бе категоричен, че пари от данъци няма да се влагат в АЕЦ „Белене„. Въпреки че повечето заглавия на медии днес извеждат като новина рестартирането на проекта, в действителност Орешарски каза, че шанс винаги има, но това зависи от анализа, който включва фактори като прогнози за потреблението на енергия в България и региона, цените на оборудването, а също така и мнението на юристите по иска на Росатом срещу България във връзка със спирането на централата. Той посочи, че исковете са за 2.5 млрд. лева, което е повече от парите в Сребърния фонд и обобщи, че не може да даде твърд отговор.

По отношение на енергетиката той заяви, че в системата има резерви и трябва да се преодолее декапитализацията на дружества в енергетиката, в резултат на изтеглането на печалбата от бюджета. „Смущават ме по-скоро многото интереси, които трябва да бъдат натиснати, но аз още в началото заявих, че в интерес на обществото няма да се съобразявам с интересите на когото и да е.“

Орешарски изтъкна още, че не не е нормално да има концентрация на средства на държавните дружества в една финансова институция, но допусна ревизия на наредбата. Според него служебното правителство е отишло в другата крайност с изискването всяко предприятие да държи пари в 4 банки. „Според мен това е ненужно разсейване, противоречи на банковата логика“, каза той, уточнявайки че банките обичайно не дават кредити на компании, чиито депозити са другаде. В наредбата вероятно ще се включи изискване за провеждане на конкурс за избор на банка.“Мен не ме притеснява и тази наредба, но да видим как работи, ако покаже дефекти, ще ги отстраним“. В последните си дни правителството на Марин Райков прие наредба, която ограничава концентрацията на държавни пари в няколко банки и обяви данни, от които се вижда, че Корпоративна, ЦКБ и Инвестбанк (в случая с АЕЦ „Козлодуй“) са се възползвали в най-голяма степен от ресурса на държавните фирми.

Правителството възнамерява да спре увеличаването на пенсионната възраст, но тази мярка не е завинаги, каза още той, коментирайки ангажимента от предизборната програма на БСП, който остана и в окончателната програма на кабинета.

По въпроса за отпадането на ограниченията за офшорките от програмата Орешарски коментира, че това е направено, защото този текст е оперативен, но когато се разглеждат промените в Закона за обществените поръчки „най-вероятно такъв или анологичен текст ще влезе“.

Моите намерения са за четиригодишен мандат, ако други обстоятелства го скъсят, това е отделно, каза премиерът.