Ефектът на паричните стимули отслабва

Общата макроикономическа ситуация и слабата инфлация оправдават програмите за количествени облекчения в еврозоната. Но има съмнения за тяхната ефективност занапред, се казва в анализ на Института Брьогел.

ЕЦБ предприе този ход след като през 2014 г. се убеди, че няма как да повлияе на инфлацията. Последното разширяване на нетрадиционната парична политика включваше покупката на корпоративни облигации, което започна на 8 юни.
Тези мерки имаха своето влияние, но то не е толкова голямо с оглед на мащаба на паричните стимули.

На 22 януари 2015 ЕЦБ обяви покупката на книжа на публичния сектор (PSPP), разширяване на програмата за покупка на активи (APP). PSPP започна през март с.г. с покупки на ДЦК и книжа на европейски институции и национални агенции. Тя допълва програмата за покупка на обезпечени с активи книжа, която започна през ноември 2014 и третата програма да покупка на обезпечени облигации от октомври 2014 г.
ЕЦБ купуваше ДЦК за 50 млрд. евро месечно преди програмата да бъде увеличена на 79 млрд. евро през април 2016 г., както и по 11 млрд. евро при другите две програми.
През декември 2015 г. президентът на банката Марио Драги обяви разширяване на PSPP, която бе удължена до март 2017. В списъка на подлежащите за изкупуване книжа бяха добавени регионални облигации.
Накрая на 10 март 2016 г. ЕЗБ увеличи комбинираният месечен обем на 80 млрд. евро и добави корпоративни книжа.

Виж подробно описание на мерките на ЕЦБ

Основните критики към ЕЦБ са, че покупката на суверенен дълг е незаконна в паричен съюз, който няма обща хазна и неефективна и/или ненужна, както и, че води до негативни странични ефекти за финансовата стабилност и неравенството.
Не знаем къде щеше да бъде инфлацията без QE и е вероятно тя да нарасне едва след няколко години. Много индикатори като ниската инфлация и високата безработица, излишъкът по текущата сметка и растящите спестявания показваха, че традиционната парична политика е станала неефективна.

Предполага се, че количествените облекчения могат да се справят с ниската инфлация и бавното възстановяване чрез три канала – намаляване на дългосрочните лихви, което повишава инвестиция и намалява стимулите за спестяване (лихвен канал), покупка на сигурно дългосрочни активи, което насочва инвеститорите към по-рискови вложения (ребалансиране на портфейлите) и понижаване на курса на еврото (валутен канал).

евро

Двата главни канала, чрез които повлияха количествените облекчения, са слабото евро и по-ниската дългосрочна доходност.
ecb-dck

Но по отношение на ребалансирането ефектът е спорен – банките не намаляват притежаваните ДЦК съществено.
ecb-lending

Инвестициите нарастват леко, жилищният пазар в някои страни се засилва, но кредитът нараства съвсем слабо. Разширяването на програмата за покупка на дългове на публичния сектор през 2016 г. няма видим ефект върху никой показател.
QE намали печалбите на банките чрез свиване на техните маржове, Разширяването на програмата до корпоративни книжа понижи доходността им и намали още печалбите на банките.

[toggle header=““ open=“true“] Банковите печалби бяха натиснати от QE, но това не води до рискове за финансовата стабилност. Въпреки това бъдещите ползи са ограничени.[/toggle]Бъдещи парични стимули вероятно няма да донесат силни печалби. По-важни са мерките, предприети от правителствата, казва Институтът. Така намаляването на дълговете, справянето с банковите проблеми и създаването на нови бизнес възможности биха съдействали за ускоряване на възстановяването.