Дълъг уикенд за всички или по браншове?

офис

Тази есен работодателските организации са в решително настроение и твърдо отстояват две искания, които те подновяваха периодично през последните години – отпадането на минималните осигурителни прагове и разместването на почивни дни.

Вторият проблем – който е и по-лесен, и по-безобиден, очаквано получи преобладаващото внимание. Синдикатите са против, туристическата индустрия и множество служители изпаднаха в униние. Министерството на труда опита да помири спорещите, предлагайки нещо съвсем различно – да не се сливат почивни дни, но да се отпочиват допълнително празници, които се падат през уикенда.

Според бизнеса загубите от дългите почивки са от 300 до 600 млн. на година. Най-големият радетел на промяната в парламента – депутатът от БСП Петър Кънев дава за пример „уникалния“ май 2016 г. с 18 работни и 13 почивни дни (всъщност работните дни, включително работната събота, бяха 19). Бизнесът твърди, че отработването се прилага в малко страни – например, Унгария, Румъния и Естония.

Това е един от тези въпроси, които могат да възпламенят ожесточена всенародна дискусия, без да имат чак такова значение за икономиката. От дългите уикенди и отработването печелят държавните служители и туристическата индустрия, но губят частният сектор и хората, на които се плаща за работа, а не за присъствие на работното място. Когато един архитект или адвокат е изправен пред необходимостта да заведе някъде децата през дългия уикенд (защото училищата не работят), той трябва да го компенсира през съботата. Но ако човек е работил интензивно пет дни, на шестия ден забавя оборотите.

Работен полуден

Съботите са непълноценен работен ден, докато дългите уикенди разстройват ритъма на работа и живот. За някои бизнеси – например за счетоводителите в периода на подаване на ДДС (1, 6 май и 6 септември) или преди годишно приключване (3 март) слетите почивни дни са изпитание за волята и нервите. Изпитание са и за пациентите, които имат нещастието да се разболеят по време на дълъг уикенд, когато в болничните отделения има само дежурен.

Други компании, които следват ритъма на чуждестранните си партньори (такъв случай е БФБ), губят и работните съботи, и слетите празници.

Много компании в частния бизнес не спазват работните съботи и заставят служителите си да излязат в неплатен отпуск. Други са по-ларж и разпускат персонала още по обяд. Единствено обществените институции и банките работят цял ден, но и там се усещат намалените обороти.

Това неглижиране на официалния график за работа и почивки има своите основания. Докато магазини, хотели, медии, охранители, както и производствата с непрекъснат процес не могат да затворят в събота и имат графици за дежурства, в много други бизнеси изобщо не си правят илюзии за отработването.

Туристическият аргумент

Възможно ли е загубите от отработването за бизнеса да се компенсират от ползите за туристическата индустрия?
По данни на НСИ приходите от нощувки на българи в хотелите през цялата 2015 г. са били 305 млн. лева. През „уникалния” май 2016 г. те са били 21 млн. лева (година по-рано – 19.4 млн. лева). НСИ има и друга статистика, от която следва, че разходите за храна на българските туристи са средно два пъти по-големи от платеното за нощувки. Така излиза, че дългите уикенди не носят на местния туристически бизнес повече от няколко милиона лева допълнително през май и септември и вероятно повече за Нова година. Отделно те дават добър бизнес на туроператорите, които продават туристически пакети в чужбина. Бензиностанциите със сигурност също отчитат повишаване на оборотите.

Но медалът има обратна страна за туристите. Това са задръстванията по пътищата към Гърция, които изяждат поне няколко часа от дългия уикенд и завишените цени за туристическите пакети и билетите на някои авиокомпании.

Какво казва календарът?

Средно в година се падат по 3.5 такива съботи, когато фирмите работят на половин оборот. Ако една такава събота се смята за половин ден, то максималната загуба за бизнеса, измерена като дял от БВП е 609 млн. лева по цени от 2016 г. На практика загубите са по-малки, тъй като много бизнеси налагат неплатени отпуски или работят в събота на пълен ден.

Ако се приеме предложението на Зорница Русинова и са въведат почивни понеделници за празниците през уикенда, загубата ще е по-голяма. На година се падат от 2 до 4 такива дни или (без неделя, Великден). Да вземем за пример 2009 г. – една от годините с най-много размествания, когато почивните дни поначало се паднаха неудобно. Ако по сегашната схема работодателите е трябвало да преглътнат 6 работни съботи, то при правилото да не се губи почивен ден, те е трябвало да поемат още три почивни дни (тогава 24 май, 6 септември и последният ден на Коледа са били през уикенда). Но през 2010 г. допълнителните почивни понеделници (3*) биха били повече от загубените работни съботи (2).

При средно по 2.8 допълнителни почивни дни, идеята на Русинова носи до 985 млн. лева непроизведен БВП (на база 2016 г.) – повече, отколкото са максималните загуби от работните съботи**.

Възможно е предложението за фиксирани почивни дни да е било мотивирано от краткосрочни съображения – тази година Коледа и Нова година се падат през уикенда, което е голям удар за любителите на дълги празници и за ски курортите. Иронията е, че новата схема не решава точно проблема с новогодишните празници, който идва от това, че 31 декември поначало не е почивен ден. А това е единственият ден, чието отработване има смисъл – защото е ясно, че точно на 31 декември никой няма да работи. Достатъчно е да погледнете календара за 2018 г. , за да се сетите, че скоро предстои нова всенародна дискусия за почивните дни.

Какво да се прави?

Предложението за допълнителен почивен ден има смисъл само по отношение на Рождество и националния празник, 3 март. В България има достатъчно празници, за да се превръща загубата на почивни дни в толкова голям проблем. Определени са общо 14 неработни дни (без 1 ноември), като един от тях – неделя на Великден, задължително е през уикенда. Наистина някои държави имат дори повече почивни дни, но мнозинството страни в ЕС са с по-малко, като във Великобритания и Холандия са осем. В Германия имат 9 официални празника, но отделните провинции имат свои, така че доближават броя им в България.

Отработването е оправдано за 31 декември. Дори правителството да не размести този работен ден, бизнесът би го направил – стига да има право.

Решението на дилемата е правителството да не се опитва да регулира почивните дни, а да даде право на работодателите да го правят, защото само те познават спецификата на дейността. Разместването на работни дни с решение на Министерския съвет е остатък от социализма. Сега властта няма нито достатъчно информация, нито мотив, за да определи кое е най-правилното.
Възможно е да се приложи по-меко решение, за да се помогне на семействата да съвпаднат почивните си дни около празници. Това може да стане чрез официални препоръки на самите работодателски организации и правителството (като работодател на държавните служители). Тези препоръки може да са, например, на браншово или регионално ниво, за да се избегне струпването по пътищата. Случаят с почивните дни може да стане чудесен пример за регулация чрез координация и насочване (nudge), а не чрез декрети.

* Не е ясно дали ще има един или два допълнителни почивни дни, ако 24-26 декември се падат в събота и неделя. Русинова говори само за почивни понеделници, като направи уговорка само за Великден, който е винаги в неделя. Застава въпросът и за 1 май, когато съвпада с Великден и се „губи”
** Не са отчетени компенсациите за работа в почивни дни, но смятам, че това не променя факта, че при новата схема загубите биха били по-големи.

Статия за The Inflight Magazine