Пенсиите заместват половината от дохода

пенсионер

Пенсиите заместват около половината от осигурителния доход, показват данни на НСИ.
Анализът показва намаляване на броя пенсионери, издържани от едно лице, влошаваща се демография. Броят на пенсионерите намалява, но разходите за пенсии се увеличават.
Системният коефициент на зависимост (т. нар. пенсионерско число) е съотношението между получаващите пенсии и осигурените лица в държавната пенсионна система.
За 2014 г. коефициентът на зависимост е 79,8%, при 80,4% за 2013 г., т.е. има подобрение. За пенсиите, финансирани от ДОО, коефициентът на зависимост за 2014 г. e 77,7% (при 78,3% за 2013 г.), или 100 осигурени лица издържат около 78 пенсионера.
Коефициентът на възрастова зависимост е процентно съотношение на населението над 65-годишна възраст към населението на възраст 15-64 години.
За 2014 г. коефициентът на възрастова зависимост е 30,2% (при 29,3% за 2013 г., 28,5% за 2012 г., 27,8% за 2011 г., 25,9% за 2010 г. и 25,4% за 2009 г.). По данни на НСИ, нарастването на показателя в последните години, макар и с бавни темпове, показва, че възрастовата структура на населението видимо се влошава.
За 2014 г. брутният коефициент на заместване на дохода е 45,4% (при 45,3% за 2013 г.). Нетният коефициент на заместване на дохода за 2014 г., изчислен чрез съотношението на средномесечния размер на пенсията на пенсионер и средния нетен осигурителен доход (без задължителните удръжки върху заплатите), е 57,9%. За сравнение, този коефициент за 2013 г. е бил 57,8%. Допълнителното съпоставяне се прави предвид обстоятелството, че пенсиите са необлагаеми и би следвало да се съотнасят също към нетен трудов доход.
Средногодишният брой пенсионери през 2014 г. е 2 181 896 души, при 2 195 904 през 2013 г. Броят им през 2014 г. е намалял с 14 008 души спрямо 2013 г., или с 0,6%.
Средният брой пенсии, изплащани на един пенсионер, през 2014 г. е 1,22, колкото е бил и през предходните две години.
Един пенсионер получава лична пенсия средно по 21,2 години. За личните пенсии за осигурителен стаж и възраст тя е 22,8 години. Работещите при условията на първа категория труд получават пенсия средно 25,9 години, при втора категория – 22,3 години, при трета – 25,2 години. Личните пенсии за инвалидност поради общо заболяване се получават средно 10,5 години, а тези за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест – 33,0 години.
Средният осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, към 31 декември 2014 г. при личните първи пенсии за осигурителен стаж и възраст е 37,5 години, а при новоотпуснатите – 37,9 години. Действителният стаж при личните първи пенсии за осигурителен стаж и възраст е 33,6 години. При новоотпуснатите пенсии действителният стаж е 34,6 години.
През миналата година имаме среден ръст на пенсиите с 5.5%, а с отчитане на инфлацията (дефлацията в случая) реалното увеличение е със 7.1%
Средната пенсия на пенсионер за 2014 г. е 310,0 лв. (при 293,96 лв. за 2013 г.).
Разходът за пенсии като дял от БВП нараства до 9,9% при 9,6% през 2013 г.

Най-високите заплати по браншове и длъжности

работници

Най-високият среден осигурителен доход – 2118 лв. месечно, е в нефтохимията, показват данни за средния осигурителен доход през периода януари-април 2015 г., подготвени от НОИ. Данните са получени от персоналния регистър на НОИ на базата на декларациите, подадени от работодателите за същия период. Те са изпратени до участници в тристранния диалог във връзка с договорянето на минималните осигурителни прагове за 2016 г.

осигДанните се различават от отрасловата статистика на заплатите на НСИ, която е за средна брутна работна заплата. НСИ освен това не публикува данни за сектор преработка на нефт, тъй като той включва само едно предприятие и данните са конфиденциални според закона за статистиката.

Най-ниската средна заплата е в сборния сектор Ремонт на компютри и други вещи, други персонални дейности и дейности на домакинства като работодатели – 356 лв., което е под минималната заплата. Това може да се дължи на договори за 4 часа или на практиката да се работи само по граждански договори.

Данните на НОИ са по-интересни от последната статистика за заплатите на НСИ, които са до март, по няколко причини. На първо място, те показват диференциация за различните нива – от ръководители до неквалифицирани работници. Второ, съдържат разбивка по сектори, която като цяло е по-подробна от тази на НСИ. Последните дават обобщени данни за преработващата промишленост. Изключение е ИТ секторът, който – незнайно защо – е обединен с професионални дейности и научни изследвания и други административни дейности, както и с недвижимите имоти, където заплатите са ниски.

Освен споменатото обединяване на ИТ сектора с недвижимите имоти, има още една особеност. По правило най-нисък осигурителен доход е отчетен за селскостопанските работници. Например, в отраслите добив на неметални суровини, газоразпределение и транспорт на газ, както и в строителството на електрически мрежи той е около и под 200 лева. Това очевидно са работници, наемани за почистване на просеките, в помощни стопанства и подобни дейности. Това често са по един-два случая за целия сектор. Интересно е, че в ИТ, недвижими имоти и други професионални дейности са отчетени 854 договора с работници в селското стопанство със среден доход 1189 лв.

осигурителен доходВъпреки тази особеност данните дават възможност за интересни наблюдения.

Най-голямата разлика между заплатите на ръководители и най-нископлатени работници (около 1000 лева) е в секторите с ниски заплати като обработка на кожи, производство на хляб, охранителна дейност, консервна промишленост, производство на облекло, управление на отпадъци. Така средната заплата на квалифициран работник в кожарската промишленост е 366 лв., а на ръководител – 1394 лв. (не е е отчетена средната заплата на заетите в селскостопанските работници в тези фабрики).
Но в сухопътния транспорт, където шофьорите също имат ниска заплата (399 лв.), е налице и нисък осигурителен доход на ръководителите (634 лв.). При това транспортните шефове получават по-малко от специалистите в този бранш.

Най-големият работодател според НОИ е търговията – с 332 хиляди заети, следвана от споменатия обединен сектор ИТ , професионални и административни дейности и имоти (167.7 хиляди), после са строителството и хотелиерството.

Интересно, че само в секторите професионални и административни дейности (без ИТ и имоти) НСИ отчита общо 184 хиляди заети по трудово или служебно правоотношение, а тук са по-малко.

Според данните на НОИ осигурените лица в сектор Държавно управление са само 7624 души, а в сектор Образование – 19 111 души. Вероятно са изключени наетите по служебно правоотношение, тъй като справката е на базата на декларации, подадени от работодател. Според НСИ наетите в Държавни управление са 117 хиляди, а в Образованието – 170 000.

Общо осигуряващите се, според приложената таблица са 1 958 509 души. Те отчитат среден осигурителен доход за първите четири месеца 729.18 лева.

Според официалните данни на НОИ осигуряващите се през 2014 г. са 2.7 милиона души. Тук се включват и самоосигуряващите се, както и военнослужещи, осигурени от държавата (75 хиляди със среден доход 1076 лева), както и държавни служители, съдии и прокурори (56 000 със среден доход 1120 лв.).

Според НСИ наетите по трудово и служебно правоотношение към март 2015 г. са 2 229 993 души.

[ddownload id=“33704″ text=“Свали данните“]