Черни лебеди и барели

Добив на нефт

В понеделник цената на петрола за пореден път превиши 50 долара за барел, макар че миналата седмица падна под 47 долара. Повечето анализатори смятат, че пазарът намира баланс, след като през януари суровината се срина до 27 долара за барел.
Робърт Дъдли, шефът на BP, например, прогнозира пред РБК, че цената едва ли надмине 50 долара до края на годината.

Въпреки успокоението никой не може да е сигурен за посоката, когато става дума за петрола. Затова анализаторите опитват да разчетат политическите сигнали от арабския свят, следят броя на сондажите и динамиката на запасите, опитват се да пресметнат разходите на производителите и се взират в дребния шрифт от финансовите им отчети.

Но, както отбелязва Скот Никуист от McKinsey, в исторически план малцина могат да се похвалят с точни прогнози за петрола. Почти никой не предвиди поскъпването до $107.95 за барел през юни 2014 и спускането под $30 през февруари 2016. Той отговаря на някой от най-популярните въпроси за този толкова изменчив пазар.

Защо ценните книжа следват цените на петрола?

В миналото падащите цени на петрола са смятани за нетно предимство за световната икономика и цените на акциите са нараствали, когато цените на петрола падат. Евтиният петрол стимулира потреблението. Правилото на палеца е, че спад на цената с 10 долара за барел стимулира световния ръст с около 0.2 процентни пункта. Вносителите печелят малко повече, отколкото губят износителите.

Но сега пазарите виждат затрудненията на Китай (голям вносител) и други развиващи се пазари като неблагоприятно условие. И спадът е по-лош от обикновено за износителите, които съкратиха разходите си и компаниите, които отложиха инвестиции за 400 млрд. долара. Това има ефект върху производството и – тъй като енергийните компании са важен фактор на капиталовия пазар, върху цените на акциите.

Стимулиращият ефект на евтиния петрол не е достатъчен, за да разсее тревогите за световната икономика, които се отразяват и на цените на акциите, и на цените на петрола. След възстановяването на доверието, пазарите се стабилизираха.

Защо повече петролни компании излизат от бизнеса?

Производителите натрупаха опит от предишни кризи. McKinsey проучва 25 щатски компании за добив и производство и открива, че около 30% от производството е хеджирано срещу ценови колебания през 2016 г. Това дава на компаниите време да изчакат цикъла. Отмяната на проекти и съкращаването на инвестиции също помага на много фирми. Инвеститорите залагат на това, че цените няма да останат ниски завинаги . От ноември 2014 до септември 2015, северноамериканските добивни компании са пласирали 23 млрд. долара под формата на капитал, а сумата от продажба на активи, инжектирана в системата е 20 млрд. долара, според Oil & Gas Financial Journal.

Защо производството превишава потреблението?

Световното търсене нарасна два пъти по-бавно от 2013 до 2014 г. – 0.7%. В същото време предлагането остана стабилно, тъй като ОПЕК в опит да запази пазарния си дял продължи да добива много петрол с ниска себестойност. Ръстът на предлагането достигна рекордни 2.2% през 2014 г.

Търсенето се възстанови донякъде, нараствайки с 1.7% през 2015 г. Но предлагането, включително от проекти извън ОПЕК, започнати при високите цени, продължи да расте, достигайки рекордните 97.2 млн. барела дневно през четвъртото тримесечие, според Международната енергийна агенция (IEA). През 2015 г. и първото тримесечие на 2016 г. световният пазар имаше излишък от 1.5-2 млн. барела дневно. Свръхпредлагането намаля леко като резултат на растящото търсене и по-малкия добив от стари полета, както и поради срива на добива в някои страни.
В края на февруари 2016 г. дългогодишният и вече пенсиониран министър на петрола на Саудитска Арабия Али Ибрахим Ал-Наими, заяви, че не се очертава съкращаване на добива. Неговият наследник Халид Ал-Фалих, предишен председател на Aramco, не е казал или направил нищо различно досега. Саудитска Арабия иска да остави пазарът сам да се ребалансира и ако това означава, че производителите с висока себестойност – разчитащи на добив от шисти, пясъци и дълбоководни ресурси, не могат да устоят, така да бъде.

Това пренареждане е в ход. Дълбоководните проекти се открояват сред отменените капиталови проекти. Производството на САЩ започна да намалява. Относително високи разходи и амортизирани активи засягат проекти в Колумбия, Мексико, Нигерия, Северно море и Русия.

Щатската Енергийна информационна агенция (EIA) прогнозира, че производството извън ОПЕК ще падне с 400 000 барела дневно през 2016 г., което ще бъде първи такъв спад от 2008 г. насам. Но все пак в края на 2015 г. запасите на горива достигнаха рекордните 3 млрд. барела.

Накъде отива пазарът?

Оставен на себе си, пазарът ще балансира търсенето и предлагането. Ако ОПЕК и Русия успеят по някакъв начин да замразят добива, това ще стане по-бързо.
Според McKinsey има два възможни сценария. Единият е, че поскъпването ще продължи и цените, които сега са около 50 долара за барел, ще пълзят нагоре през тази и следващата година. Другият сценарий допуска прекъсването на доставките да се влоши и запасите да започнат да намаляват. В този случай цените ще се покачат по-бързо.
Има много фактори, които могат да объркат всеки сценарий. Иран може да се завърне по-мащабно на пазара. Това още не се е случило поради логистични препятствия, включително съпротивата на Саудитска Арабия. Друг фактор е Ирак, където добивът може да намалее, ако гигантските петролни полета на юг са застрашени. От друга страна, ниските цени могат да предизвикат силен икономически растеж и да повишат търсенето.

Има ли черен лебед – нещо, което е малко вероятно да се случи, но би имало огромен ефект?

Ако прекъсванията на добива отслабнат и производството расте, това ще бутне отново цените надолу. В този случай не е невъзможно те в крайна сметка да се повишат. Това може да се случи, ако се съкратят толкова много мощности, че ще стигне до текущи дефицити, което ще изпрати цените в небесата.
Това ще бъде много неприятно за потребителите. Но такъв скок може да ощети и производителите. Рискът за ОПЕК и останалите производители е, че в отговор правителствата могат да ускорят алтернативни методи на производство и да намалят използването на петрол. Това ще ограничи дългосрочното търсене.

В някакъв смисъл единственото нещо, което е по-лошо за ОПЕК от много ниските цени са много високите цени. „Трябва да помним, че ниските цени на петрола са лоши за производителите днес и водят до ситуации, които са лоши за потребителите утре”, заяви генералният секретар на ОПЕК Абдала Ел-Бадри по-рано тази година.

[textblock style=“2″]Петролните и газовите компании ще похарчат 1 трилиона долара по-малко за откриване и разработването на резерви от 2015 до 2020 г. заради срива на цените, заяви преди дни консултантската компания Wood Mackenzie.
Разходите за разработване на находища в континенталната част на САЩ, включително на шистов петрол намаляват драстично, както и този в Русия, докато в някои части на Близкия изток те растат. Забавянето на инвестициите се очаква да намали глобалното предлагане на нефт и газ през следващата година с 4 на сто. Това ще помогне да се балансира свръхпредлагането, но рискува нарастващи цени през следващите години, пише FT.

Очакванията, че цените ще останат около 50 долара за барел за години напред, предполага, че много възможни нефтени и газови проекти не са икономически оправдани. Goldman Sachs изчислява, че потенциални проекти на стойност 550 млрд. долара могат да бъдат зачеркнати, ако петролът остане около 55 долара за барел.

Глобалните разходи за проучвания на нови петролни и газови резерви са съкратени наполовина от 2014 г. и ще намалеят до 42 млрд. долара през 2016-17.

Намаляващите цени  за оборудване и услуги, свързани със сондажите, все пак компенсират влиянието на съкратените бюджети. В някои страни като Русия за това спомага и девалвацията на валутата.

[/textblock]