За офшорките, оншорките и борбата с тях

Британски вирджински острови, офшорка

Политици и журналисти вече втора седмица разтягат аргументи за офшорките, след като Досиетата от Панама извадиха на показ факти и поставиха под натиск редица държавни ръководителите. Един от тях – премиерът на Исландия, бе принуден да подаде оставка. У нас липсата на разкрития бе компенсирана с обилно говорене по темата. Тези дискусии „родиха мишка”, защото бяха като разговор между глухи. Либертарианците защитаваха тезата, че офшорните зони са естествена реакция на високата данъчна тежест, левите икономисти критикуваха богатите, които оставят на средната класа да пълни бюджетите. Депутатите от Реформаторския блок обещаха да решат проблема с нов закон.

Във всичко това има доста преднамерена наивност.

Офшорки и оншорки

Разговорът за офшорките не се получи, защото в едно и също време се обсъждат и възприемат различни неща.
Офшорка се възприема като синоним на данъчно убежище, но също и като юрисдикция, която пази финансовите тайни.
Обикновено офшорките се островни държави, които формират доход от таксите за подслонените бизнес структури. Но те не са само острови. Ако погледнете списъка на инвеститорите в България, ще видите, че голяма част от тях са от Холандия и Люксембург. Това не е случайно. В Люксембург по времето на сегашния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер бяха сключени споразумения, с които компаниите се освобождават от данък за доходите, получени извън страната. Люксембург, както и Лихтенщайн са предпочитани и за това, че осигуряват анонимност на собствениците на фирми. Но някои щати в САЩ са доста по-напред в това отношение, като при регистриране на фирма не се изисква да се разкрива действителният краен собственик. Други като Швейцария са пристан на банковата тайна, макар че славните времена на непроницаемите швейцарски банки отминаха.
ОИСР и Г20 водят от дълго време борба с данъчните убежища, като публикува т. нар. черен списък и инициира мерки за обмен на информация.

Пощенски кутии

Само по себе си регистрацията в офшорна зона не е престъпление. Но чрез тях се крият както авоари от домогвания на бившата съпруга, така и престъпления като прането на пари или пари от подкупи. Ето защо простото изброяване на имена на хора с пари в офшорни сметки е наполовина свършена работа.
Необходимо да се проследи цялата структура, която може да включва офшорни и оншорни регистрации в различни юрисдикции – такива, които имат ниски данъци и такива, които гарантират анонимност. Последните са предпочитани за регистрирани на пощенски кутии или пасивни дружества (shell companies) – фирми без дейност и без служители, често управлявани от номинални директори или други компании. Те може да са собственост на подставени лица или собствеността да разпределена в акции на приносител, които се пазят от адвокатската кантора.
Популярни юрисдикции за регистриране на фиктивни компании са Британските Вирджински острови, Каймановите острови, Бахамските острови, Панама, Лихтенщайн, остров Джърси.

Други елементи на структурата

Ако искате да защитите активите си от посегателство (например при спор за наследство), анонимната форма на някой остров не е достатъчна. Едно от предимствата на Панама е, че там се предлагат и услуги по разкриване на фондации. Така например, пакетната услуга фондация плюс пощенска кутия струва 2400 долара и – както се рекламира от Panama Offshore Worldwide, тя е особено подходяща, за да се раздели богатството от работния капитал и да се държат активите далеч от хищническите домогвания на претендентите. Много често и банковите сметки са на името на тръстове, фондация и подобни структури. Тръстовете обикновено са форма на облигационно задължение, свързано с попечителски фонд и подобни, докато фондацията се регистрира като юридическо лице. И двете действат в полза на бенефициентите си и нямат акционери. „Неудобството” на фондациите – че не могат да участват в търговска дейност, се преодолява, ако те станат 100% собственик на компания, регистрирана в офшорна зона. Тази схема, съдейки по документи на bivol и изявленията на Цветан Василев, е приложена към „Булгартабак”, където акциите се държат от фондация, регистрирана в Лихтенщайн.

Моралната скала

Говорим за различни практики, повече и по-малко укорими.
Един безобиден мотив за използване на офшорни сметки е свързан с гарантирането на правата на собственост, особено в страни, където частната собственост не е неприкосновена, или с опазване на търговска тайна. Големите корпорации използват фиктивни фирми, за да държат временно активи при сливания и придобивания и при приватизационни сделки (заради данъчните ефекти или защото включването на голям инвеститор води до повишени очаквания за цената). Богатите също се възползват от тези убежища, за да решат въпроса с наследството, както и при разводи. Също и за да укрият активи, ако са изправени пред фалит.
Но тези юрисдикции също такава дават възможности на тези, които укриват данъци, дължими в родните им страни.
Най-тежкият грях на офшорните центрове е, че те позволяват да се укриват средства, откраднати от политиците, пари, които биха били обект на международни санкции, както и състояния, чийто произход е трафик на наркотици, търговия с оръжия и финансиране на тероризма.

Тезата, че използването на офшорни зони за оптимизиране на данъчните задължения е нормална реакция на високото облагане в някои страни се споделя от мнозина либерални икономисти и е обект на яростна критика от левите. Един силен аргумент срещу това е, че тази практика изкривява конкуренцията между фирмите, тъй като ги поставя на различна основа: в някои страни и сектори законодателството ограничава транзакциите с подобни компании, или естеството на бизнеса не позволява трансфер на печалби към офшорки.

Следвай парите

„Данъците се крадат в страните, където се дължат, те не се крадат в офшорните зони – там данъци не се дължат”, коментира Емил Хърсев в предаването „Референдум” на БНТ. Ако разтълкуваме, това означава, че проблемът с избягването на данъци чрез офшорки е свързан с трансферирането на печалби или активи (например, яхти) към юрисдикции с ниско или никакво облагане. На пръв поглед изглежда, че този проблем не засяга страни като България заради ниското облагане на печалбите. Но освен това имаме облагане с данък дивидент и други данъци при източника, които не са толкова малки. Но практиката показва, че за целта се използват не юрисдикции с преференциален данъчен режим, а оншорки като Холандия и Люксембург, с които имаме сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

Проблемът с офшорките обаче не опира само до криенето на данъци, а до прикриването на произхода на богатството. Това означава, че трябва да се проследява движението на парите – чрез договори за заеми, разходи, заместване в дълг и прочие.
Финансовите сметки трябва да са фокусът, а не участието в офшорни дружества, както казва адвокат Тодор Табаков.

На българска почва

На теория у нас има закон за офшорките, дело на тандема Делян Пеевски – Йордан Цонев. Той само формално изисква деклариране на действителния собственик, но само неколцина големи бизнесмени (Гриша Ганчев) са се обявили като крайни собственици в Търговския регистър. Този закон, макар и съпроводен с практически трудности по прилагането, налага ограничения, които са свързани например, с участие в оществени поръчки или с притежаване на акции от банки. Законът залага ограничения на дружества с офшорни собственици за осъществяват дейности в значими сфери на икономиката. Офшорните центрове са определени със заповед на министъра на финансите т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане и включват 50 юрисдикции, които са с ниско облагане и с които нямаме СИДДО. Разкриването на информация не е критерий за този списък, от който например бе изключен Лихтенщайн.

В момента в парламента се обсъжда промяна на закона, с която се въвежда минимален праг от 10 на сто дялово участие, под който забраните на няма да се прилагат. Законопроектът освен това ограничава действието му до юрисдикции с преференциален данъчен режим и до дейности, по които Европейския съюз няма поети ангажименти и които не са предмет на международни споразумения. По предложение на РБ вероятно ще се гласува промяна, според която когато две или повече дружества, регистрирани в офшорна зона, искат да притежават дружества в ключови сектори и да участват в обществени поръчки, да се прилага общо праг от 10%.
Според икономиста Евгений Кънев мерките не бива да са по отношение на структурата на собствеността. „По отношение на истинските чужди инвестиции, ефектът ще е простото им пренасочване към други дестинации. По отношение на износа на пари от българския бизнес и прането на пари, според него, ефектът ще е нулев, защото парите излизат от България като разход, а не като доход. А влизат не като инвестиции в дялов капитал, а като заеми.”, казва той.

Въпреки всички забележки към тези законодателни решения, грижливо пазените финансови тайни на анонимните собственици на големи компании ще започнат да излизат. ЕС предстои да затегне законодателството в тази сфера. А България участва в многостранната конвенция за сътрудничество в данъчната област и ще започне да предоставя информация за финансови сметки на местни лица на други държави от 2018 г.
„България има най-голяма полза, ако всички държави приемат едновременна забрана за офшорни транзакции. Тогава ключов компонент за данъчните аспекти на инвестиционните стратегии ще е нивото на националното данъчно облагане. Ако не могат да плащат 0%, то повечето играчи ще са съгласни да плащат 10% корпоративни данъци (тук се абстрахираме от факта, че цялата данъчна тежест в България не е толкова ниска)”, коментира Кънев, който подсказва, че промените в закона трябва да са внимателно дозирани.
Очевидно е необходимо да се разграничат деянията, които се крияят в юрисдикциите с преференциален режим и това разграничение да се прави не според списъка от дестинации, а според дейността. Ако не искаме да пускаме мръсни пари в банките или обществените поръчки, основанието за това не трябва да е списък на юрисдикции с ниско данъчно облагане, а списък на юрисдикции, които не разкриват действителния собственик.

Новият „План Орешарски“ – помирителни комисии и ремонт на ДДС

Помирителни комисии за извънсъдебно решаване на потребителски спорове в сферата на финансовите услуги, енергетиката и превоза на пътниците са част от множеството мерки в областта на защита на потребителите, предвидени в поредната, четвърта версия на програма на правителството (включително и т. нар. програмни намерения).
Мерките в областта на финансите се изчерпват със споменатата комисия, преструктурирането на Банката за развитие и въвеждането на европейската директива за ипотечните кредити. До края на октомври ще има обсъждане на възможността за закон на физическата несъстоятелност (по-скоро закон за несъстоятелност на физически лица).

В областта на антимонополното и потребителско законодателство се предвиждат още промяна в политиката на ценообразуване на лекарствата, промени в закона за защита на потребителите с цел защитата им при договори в интернет (такъв законопроект вече бе изготвен) и в закона за туризма.

Повечето от мерките вече са обявявани под една или друга форма.

Сред новостите са промените в режима на ДДС. Освен обратното начисляване, за което се говори отдавна, се предвижда и въвеждане на режим „Касова отчетност на ДДС“ за малки предприятия (вижте за какво става дума). Обратното начисляване ще се приложи само в сектора на зърнопроизводството. Заложена е и промяната в единната сметка, но няма нови пояснения.

Ето и другите новости: Предвижда се въвеждане на процедури за ликвидация на непререгистрирани търговски дружества и еднолични търговци които нямат право да извършват дейност, защото не са вписани в търговския регистър. Това е сериозен проблем, който предишното правителството отлагаше, но липсват подробности за това кой ще плати разходите по ликвидация на тези фирми.
Новост е идеята за откриване на посолства и разширяване на търговско-икономическите служби в бързо растящи икономики. Няма критерии за това.

Една мярка, която бе включена в първоначалните мерки на кабинета, а после извадена, сега се е върнала отново. Става дума за ограничаването на участието на офшорни компании в обществените поръчки, приватизацията, концесиите и други области, свързани с разходване на публични средства. (Още за законопроекта за обществените поръчки).

Много от мерките звучат като пожелания. Например: Възстановяване на условията за износ на електроенерия за по-добро
натоварване на мощностите и на въгледобива; „Решителни мерки срещу контрабандата“ (на различни места в документа).

Друга част са заявка за бъдещи мерки след като бъде извършен анализ или след като се подготвят доклади и стратегии. Предвиждат се, например, стратегии за туризма и за енергетиката, задание за разработването на транспортна стратегия за периода 2015-2025 г., стратегия за ВиК сектора, стратегия за горския сектор.

Голяма част от документите, които програмата на кабинета възлага, са свързани с работата по еврофондовете. Най-общо намеренията на правителството са през август да се идендифицират рисковите проекти и да се предложат алтернативи. До края на този месец трябва да е готова ревизирана версия на Споразумението за партньорство за програмен период 2014-2020, а до края на годината – новите Оперативни програми.
Предвижда се и Разработване на пилотна програма за интегрирано развитие на изоставащи райони и общини в Северозападна България за периода 2014-2020 г., както и регионални планове за развитие (подобни проекти вече са качени на сайта на правителството).

Ясно се виждат областите, в които правителството няма идеи за реформи – например, половината мерки в селското стопанство се отнасят до горския сектор, а останалите се свеждат до пожелания (насърчаване на биологичното земеделие) или са откъслечни. Още по-безплодна е програмата в областта на образованието, което би тррябвало да бъде приоритет, особено на фона на оплакванията на работодателите за проблемите с квалификацията на кадри. Тук мерките се изчерпват с усъвършенстване на системата на делегираните бюджети, нов закон за професионалното образование и стратегия за висшето образование, без да се посочват подробности.